euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Традиционната декемврийска среща на върха на ЕС постави рекорд за най-кратката в историята. Тя продължи само няколко часа и завърши със заключения [на английски език] от 2-3 странички. Обикновено в края на декември лидерите на страните-членки се събират в Брюксел, за да направят равносметка на годината и да дадат/потвърдят насоките за следващата. Много важен елемент от декемврийския Европейски съвет е и посланието към страните от процеса на разширяването. Този Съвет, както и всички останали, традиционно е двудневен и завършва със солидни заключения от десетки страници. Но не и 2014-а година. Всички най-важни въпроси от дневния ред отпаднаха, при това в последния момент и ще се обсъждат по-нататък. Най-сериозно внимание в заключителния документ получи инвестиционният план на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, но съвсем не в степента, която г-н Юнкер очакваше. 

Това беше първата среща на върха за новия председател на Европейския съвет Доналд Туск, който има амбицията да направи краткия формат традиционен. Срещата на 18 и 19 декември в Брюксел обаче не е най-блестящият пример на кратка, но смислена среща, въпреки че всички лидери приветстваха проведените разговори и ги определиха като продуктивни. Известно съмнение внася фактът, че за предстояща кратка среща се заговори преди самото начало на Европейския съвет, а в късния следобед Доналд Туск даде видеоизявление за медиите, в което направи кратък преглед на първата част на срещата и обяви, че тя няма да продължи на следващия ден. Възможно е причината да е, че лидерите на 28-те членки са решили да дадат на Туск повече време да навлезе в новата си функция, след като пое поста на 1 декември. Това обаче е малко вероятно, защото Доналд Туск е изключително добре запознат със срещите на върха, тъй като е участвал в тях като министър-председател на Полша в продължение на 7 години. 

Той дори превърна своята опитност в мантра на срещата като многократно и той, и екипът му припомняха, че е третият най-опитен в Европейския съвет след Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер, който обаче имаше епизодична роля в качеството си на шеф на ЕК. В такъв случай причината трябва да се търси другаде. Из брюкселските коридори се заговори, че италианският премиер Матео Ренци е настоявал срещата да приключи по-рано. Той се яви на заключителната пресконференция малко преди полунощ централноевропейско време и не скри радостта си от това. "Това е първият път, в който ще си спим у дома и съм наистина, наистина щастлив, че Съветът приключи за само един следобед и една вечер. Това е чудесна новина", каза той видимо развеселен на пресконференцията, която се предаваше пряко по италианските телевизии. 

Много е възможно Ренци да е настоявал за бързо приключване на срещата, за да може да я използва, за да подчертае успешния завършек на италианското ротационно председателство на Съвета на ЕС, което е насочено основно към вътрешната аудитория. По-дълбоката причина обаче е, че лидерите са разделени по почти всички от темите, първоначално поставени в дневния ред - финансирането на инвестиционния план, бъдещето на еврозоната, отношенията с Русия, разширяването. Затова и в заключителния документ място намериха само онези теми, по които има най-голямо съгласие, а именно инвестиционният план като такъв и Украйна.

Голяма крачка за Европа, но малка за Италия

Голямото събитие на 2014-а година безспорно е изборът на нова Европейска комисия. А нейн основен приоритет е инвестиционният план, чиято цел е да промени изцяло модела на инвестиции в ЕС като се премине от субсидии и грантове към инвестиции и то основно в рискови и мащабни паневропейски проекти. Според схемата, предложена от Жан-Клод Юнкер, в следващите три години през Европейската инвестиционна банка може да бъдат мобилизирани 315 милиарда евро публични и частни инвестиции, с които да се финансират ключови за общото европейско бъдеще и за икономическия растеж, и работните места проекти. Още в самото начало Юнкер предупреди, че това е малка сума в сравнение с приноса на страните-членки, ако се включат. Идеята е да се създаде инвестиционен фонд, който първоначално ще се финансира с резерви от общия европейски бюджет и с част от капитала на ЕИБ. Г-н Юнкер обаче много настояваше страните-членки на практика да дарят част от парите, предвидени за тях в многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. във фонда като за подсладител им предложи благоприятно отношение към бюджетния дефицит и публичния им дълг.

Нещо, което се приема от някои страни-членки, но не от всички. Приема се например от България, чийто премиер Бойко Борисов каза за euinside, че е готов да предостави парите, които страната няма да успее да усвои от еврофондовете в бъдещия инвестиционен фонд. Като цяло обаче, приемът на идеята беше доста хладен на 18 декември. Юнкер призна, че макар пакетът да е бил приет като цяло добре, никой не е призовал за увеличаване на обема му, тоест страните-членки не са откликнали на призива му да участват със собствени пари във фонда. "Нямахме подробна дискусия по националните вноски, тъй като проектът все още не е узрял. Това ще стане през януари или февруари, така че тогава ще се върнем отново към темата", каза г-н Юнкер. "Тази вечер не беше донорска конференция", отсече президентът Туск. Видимо нито Юнкер, нито Туск бяха доволни, но по различни причини. Това недоволство пролича от встъпителните думи на ветерана европолитик Юнкер, който започна с думите, че Доналд Туск е подобрил английския си, както обеща, "но аз съм франкофон и ще продължа на френски". 

Разминаването между тримата на пресконференцията беше очевидно. За Туск най-важната тема беше Русия и съответно Украйна. За Юнкер това беше инвестиционният план, а за италианския министър-председател това беше неговата лична победа - в окончателния текст да се запише думата "гъвкавост". По отношение на националните вноски и тяхното влияние върху публичните финанси на страните-членки в текста е записано следното: "Инвестиционният фонд ще бъде отворен за вноски от страните-членки директно или през националните банки за развитие. Европейският съвет отбелязва благосклонното отношение на Комисията към подобни капиталови вноски в контекста на оценката на публичните финанси по Пакта за стабилност и растеж, непременно съобразена с гъвкавостта, която е заложена в съществуващите правила". 

За Ренци това беше истинска победа. Според него последните шест месеца са белязали нов сезон за Европа. "Най-напред растеж и не само затягане на коланите. Наследството на италианското председателство е първо растеж, растеж, растеж", каза той. Втората голяма победа е, че политиката се завърна в ЕС. "Не само бюрокрация. Политици, не само технократи. Това е второто наследство на италианското председателство". В този момент дискусията за икономиката е особено важна, защото Европа трябва да реши най-сетне да обръща повече внимание на растежа, защото пактът е не само за стабилност, но и за растеж, продължи италианският министър-председател. Въпросът е обаче доколко вижданията на Матео Ренци за гъвкавостта съвпадат с вижданията на юнкеровата Комисия и с тези на Германия. От срещата стана ясно, че Жан-Клод Юнкер подкрепя повече гъвкавост. 

Той отхвърли твърденията, че предложението му страните, които участват с вноски в инвестиционния фонд да получават по-меко отношение, ако нарушават фискалните правила, е в нарушение на пакта. Предложението на ЕК е да се неутрализират националните вноски във фонда. Всичко това е базирано на конкретни разпоредби в пакта, твърди Юнкер. "Аз съм вероятно единственият човек, който познава Пакта за стабилност и растеж най-добре. Аз бях един от архитектите му, да не кажа понякога и негова жертва. Така че, когато говорим за неутрализиране, имам предвид конкретна разпоредба в Пакта. Предложението на ЕК ще бъде съобразено с Пакта", подчерта шефът на ЕК. Матео Ренци каза, че е напълно доволен от текста в заключенията. Някои хора са искали той да отпадне. "Малка крачка напред за Италия, голяма крачка за Европа", перифразира Ренци прословутата реплика на Нийл Амстронг при кацането му на Луната: "Малка човешка крачка, огромен скок за човечеството". 

И ако текстът на заключенията е победа за Ренци и италианското председателство, то той е лоша новина за Юнкер и инвестиционния му план. В документа се заявява, че инвестиционният фонд ще бъде допълнителен към настоящите програми на ЕС и традиционните дейности на ЕИБ. В този смисъл се отправя силен призив страните-членки да използват максимално предвидените за тях пари в многогодишния бюджет на ЕС. Нещо повече, лидерите са поискали Комисията да помогне на страните-членки да използват максимално парите от предходната рамка 2007-2013 г. Това е донякъде добра новина за страни като България, която поиска да се удължи с 1 година срока за усвояване на парите от предходния бюджет. И все пак лидерите оставят вратичката отворена, че страните, които желаят да участват във фонда за финансиране на дългосрочни проекти, трябва да се възползват максимално от заложената гъвкавост на фискалните правила. Това е точно намерението на Матео Ренци.

Съдбата на инвестиционния план все още не е решена, въпреки хладния прием на 18 декември. Лидерите ще се произнесат окончателно, когато ЕК представи предложението си, което ще стане този месец. Този план ще бъде една от темите на 2015-а година, не само защото ЕС страда от недостиг на инвестиции, но и защото планът изисква да се премине на качествено ново ниво на европейска интеграция. Седемгодишният бюджет на ЕС се разглежда като инвестиционен инструмент, но той е насочен основно към икономическо изравняване между страните-членки и в този смисъл се оказва не много успешен. Инвестиционният план на Юнкер е насочен към привличане на публични и частни инвестиции в общоевропейски проекти от стратегическо значение, които биха могли да изведат ЕС от сегашната криза. Става дума за инвестиции в широколентов интернет, енергийна независимост, инфраструктурна свързаност, цифрова икономика - все сфери, в които ЕС е изостанал с десетилетия. 

Няма държава в Съюза, която да е изразходвала 100% от еврофондовете, така че става дума единствено за политическа воля. Засега изглежда, че най-задлъжнелите страни са най-склонни да подкрепят плана, заради предлагания от Юнкер подсладител. Бившият премиер на Люксембург е готов за голяма битка за този план. Неговият заместник, отговарящ за инвестиционния план, Юрки Катайнен започна обиколка из страните-членки за рекламиране на плана. Бившият финландски премиер няма да го обсъжда само с правителствата, които вече са добре запознати с него, а в националните парламенти, с бизнес-организации, неправителствения сектор. С други думи ЕК ще търси подкрепа за плана дълбоко на национално ниво - отдолу нагоре. Това е много умен ход, който затвърждава амбицията на Жан-Клод Юнкер да превърне ЕК в политически орган.