euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Въпреки добрата воля на всички страни, тристранните преговори по инвестиционния план на Юнкер заседнаха по ключови точки. До момента са проведени четири кръга от преговорите между Европейския парламент, Комисията и Съвета, но резултатите са твърде ограничени. Шефът на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Вернер Хойер направи цялостно обобщение на преговорите по време на публичното обсъждане на темата в рамките на майския Съвет на министрите на финансите (ЕКОФИН) на 11 май. Проблемните точки са няколко. Той започна с допълняемостта. Това е термин, с който Европейската комисия означава в своето предложение за регламент подкрепата на инвестиционния фонд за операции, свързани с провал на пазарите или с недобри инвестиции. С други думи, операции, които не биха били извършени с нормалните инструменти на банката без помощта на фонда. 

Допълняемостта беше тема и на предишното обсъждане в Съвета, както и на дебата в икономическата комисия на Европейския парламент. Според г-н Хойер, вече има напредък по тази тема, но все още не е ясно как ще завършат преговорите. Той добави, че допълняемостта е свързана и с предприемане на действия по високорискови портфейли, които могат да доведат до голямо въздействие върху реалната икономика. Той оцени подхода на Европейския парламент по този въпрос като конструктивен. Министърът на финансите на Малта Едуард Шиклуна предложи да се прави разлика между лоши проекти и високорискови проекти.

Той обясни, че нещо може да е високорисково за пазара поради пазарен неуспех, но може да е приемливо на национално ниво. А това, което може да е високорисково на национално ниво, може да се счете от ЕИБ за удачно. И също така може да има някои много добри проекти с много висок риск, които самата банка може да счете за високорискови на базата на мандата си, но които на европейско ниво може да бъдат приемливи. Председателството отхвърли тази теза като заяви, че критериите трябва да бъдат единствено дали проектите са добри или не. 

Втората тема, по която има разногласия в триалога е свързана с управлението на фонда. Още в началото на публичното обсъждане латвийският финансов министър Янис Рейрс заяви, че най-трудният момент в преговорите е финансирането на фонда и именно управлението на инвестиционния фонд (EFSI). Вернер Хойер поясни, че всички операции на фонда ще бъдат включени в баланса на ЕИБ и рискът ще бъде споделян по всяка една операция. В този смисъл той настоя процесът на подбор на проектите да се съобразява с обичайните процедури на банката. Последното решение трябва да бъде взето от ЕИБ, тъй като това е по силата на Договора за ЕС, подчерта той. 

Друг проблем, по който все още няма решение е свързан с държавната помощ. Този въпрос е доста сложен, тъй като според сега съществуващите правила фондът на практика предоставя държавна помощ за финансиране на проекти. Заместник-председателят Юрки Катайнен, който отговаря за инвестиционния план, заяви, че в момента се водят дискусии по този въпрос и изрази увереност, че ще бъде намерено решение. Темата за името на един от ключовите органи в инвестиционния фонд, а именно инвестиционния комитет, отново беше повдигната на заседанието. Шефът на ЕИБ, който от самото начало настоява комитетът да бъде преименуван на гаранционен, обясни, че във всеки реален инвестиционен фонд инвестиционният комитет взима решенията за проектите, докато в EFSI решенията се взимат от управителните органи на ЕИБ, а решението за използване на гаранциите на ЕС се взимат от въпросния комитет.

Точно затова той трябва да се нарича гаранционен. Името сериозно обърква инвеститорите, добави г-н Хойер и се оплака, че ежедневно получава съобщения от тях. Този път по темата нямаше сериозна дискусия, като малкото министри, които говориха и засегнаха тази тема, се съгласиха с искането за промяна на името. 

Конфликтна точка обаче се оказа изказването на Вернер Хойер по отношение на темата за отчетността на работата на фонда пред Европейския парламент. "Имам усещането, че ЕП не разбира точно какво представлява EFSI, защото предлага отделни външни одиторски проверки за фонда. Трябва да се разбере, че EFSI не е отделен правен субект. Всички проекти ще бъдат включени в балансовия отчет на ЕИБ и ще бъдат обект на съответните одиторски проверки. Не може да има отделна сметка за EFSI", каза германецът. Холандският министър на финансите и шеф на Еврогрупата Йерун Дайселблум го репликира обаче, че тъй като в плана участва европейският бюджет, ЕП може да прави коментари. "Трябва да им позволим известно влияние относно това откъде идват парите. Не можем да им кажем 'Това е работа на ЕИБ'. ЕП няма да позволи това. Така няма да постигнем решение", аргументира се г-н Дайселблум.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле се съгласи, но припомни, че EFSI има смисъл, само ако гаранцията си струва. Това означава, че тя не може да бъде подлагана на гласуване всяка година с годишните бюджети, а трябва да се фиксира предварително в 7-годишната финансова рамка. С този възглед се съгласи и италианският финансов министър Пиер Карло Падоан. Според него обаче става дума за чисто механичен момент. "Ако влезем в една система, в която ежегодно одобряваме финансирането, това има два аспекта. Първият е разход за мониторинг и вторият е цена като репутация. Пазарите биха искали да видят един средносрочен или дългосрочен хоризонт. Не става въпрос за несподеляне на отговорност с ЕП, а за по-голяма ефективност", каза италианският министър.

На същото мнение беше и колегата му от Люксембург Пиер Граменя. В края на дискусията, продължила малко повече от половин час, председателят Рейрс се съгласи с позицията на Йерун Дайселблум, че Европарламентът има важна роля като съзаконодател. Четвъртият кръг от триалога се проведе на 18 май. Тогава латвийското председателство написа в Twitter, че се очаква дълга нощ. След преговорите не беше разпространено съобщение за медиите, което означава, че не е постигнат напредък. Това все повече намалява времето за постигане на споразумение. Крайният срок за одобряване на проекта на регламент е юни, за да може фондът да заработи от средата на юли. Засега и трите страни заявяват волята си да се вместят в тези срокове, но и Съветът, и Европарламентът настояват на позициите си. Затова Юрки Катайнен подчерта, че този регламент не е края, а началото на прилагането на инвестиционния план и припомни, че най-важният стълб от него е преодоляване на пречките за инвестиции, за което е нужно съдействието на страните-членки.