euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

И Сърбия, и Косово искат членство в Европейския съюз. Тогава какъв е проблемът се питам? Да влезеш с начертани с кръв граници в съюз без граници е малко странно в началото на 21-ви век. Факт е обаче, че ЕС желае неговите членове да решат своите исторически трупани проблеми преди да се присъединят, което, всъщност, само затваря кръга. Дали този път ще има изход е въпрос, на който никой политик засега не отговаря еднозначно, още по-малко фактите.

На 23 юли Международният съд в Хага излезе с правно становище, че на базата на всички налични документи, решението на Косово да обяви независимостта си на 17 февруари 2008 година не нарушава международното право. Международният съд е част от ООН, а становището е резултат и от искането на Сърбия от лятото на 2008-ма година. Решението на съда е консултативно, не е правнообвързващо. Независимо от това обаче, то възбуди нова надежда за скорошно разплитане на един от най-трудните казуси на Балканите от миналия век. Как обаче да бъде разплетен този казус, след като не само светът е разделен в мнението си за него, но и самият ЕС (не всички страни-членки са признали независимостта на Косово).

Не случайно групата на Зелените в Европейския парламент обяви след оповестяването на становището на Международния съд в Хага, че то трябва да послужи за разчистване на пътя останалите пет страни-членки на ЕС да признаят независимостта на Косово. "Становището на съда относно законността на независимостта на Косово е много по-ясно от очакваното. Това ясно становище трябва да разчисти пътя на останалите пет страни-членки на ЕС да признаят новата държава. То може още да увеличи доверието в ЕС и ефективността на неговите политики спрямо Косово".

Зелените изразяват и надеждата сега вече властите в Белград да признаят, че надеждите им около становището са отишли напразно и че Белград ще се концентрира върху пътя си към ЕС, като изгради и добри съседски отношения с независимо Косово.

Подобна беше реакцията и на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, които приветстваха решението на съда в Хага, което, според тях, ще донесе повече яснота и сигурност на Балканите. Либералите също очакват това решение да подтикне непризналите членки на Съюза да го направят.

Малко по-сдържана позиция изразиха партньорите на Зелените в Европарламента - Европейският свободен алианс. Според тях, макар това решение да не е определящо за фактическата независимост на Косово, то е от съществена важност за прекратяване на войнстващите настроения и на бунтовете в региона. "За жалост, правителствата на Косово и Сърбия упорито отказват да променят позициите си по отделянето на Косово, независимо от резултата от 23 юли, така че това решение може и да няма същото значение като вътрешнополитически инструмент, каквото има в международен план", обясни шотландският евродепутат от групата Алън Смит.

Петте страни-членки, непризнали статута на Косово са Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия. Така разделени, министрите на външните работи се срещнаха на редовното си заседание в Брюксел на 27 юли и обсъдиха въпроса по време на обяд. В заключенията от срещата им се казва, че 27-те първи дипломати са окачествили становището на Международния съд като отварящо нова фаза, в която усилията трябва да се съсредоточат върху бъдещето. Нищо повече.

Върховният представител на ЕС за външната политика баронеса Аштън изглеждаше доста по-съпричастна към темата по време на пресконференцията й след края на заседанието на външните министри. Макар да не спомена Косово във встъпителните си думи, тя обяви, че е готова да отговаря на всякакви други въпроси. И, въпреки че темата Иран присъстваше доста по-активно в 20-минутната среща с журналисти, имаше и два въпроса за Косово. Според баронеса Аштън становището на съда е много ясно. "Това, което предложих на президента Тадич и на премиера Тачи е, че бъдещето и на двете страни е в Европейския съюз. Необходимо е двете страни да проведат диалог, за да видят как да стане това. Предложението е на масата", добави тя.

Разбира се, Сърбия не прие мнението на съда, независимо че сама го поиска. Без да уточнява повече, сръбската страна обяви, че никога няма да признае независимостта на бившата си провинция, тъй като това нарушава териториалната цялост на страната. Много от страните, които не са признали бившата Косово или затвърдиха досегашните си позиции, или реагираха предпазливо, което е сигнал, че може би прекалено много надежди се възлагат на това становище да промени статуквото. Което, обаче, може да има много по-тежки последици, отколкото чисто политическия дивидент от краткосрочната победа.

България, която беше сред първите, признали Косово, макар и не сама, а в трио с Хърватия и Унгария, реагира веднага след оповестяването на решението на съда като също изрази надежда това решение да поставя началото на нов етап в отношенията между Сърбия и Косово. "България проявява разбиране към емоциите, които решението на Международния съд предизвиква в Република Сърбия. Ние вярваме обаче, че емоциите постепенно трябва да минат на заден план и двете страни бързо да компенсират пропуснатото време и възможности за своите стратегически приоритети - членство в ЕС. Водещо трябва да е желанието да се гледа в бъдещето, където гражданите на Сърбия и Косово могат да бъдат част от обединена Европа, а не в миналото", заяви министърът на външните работи Николай Младенов.

Както коментираха анализаторите от Европейския съвет за външна политика Антъни Дуоркин и Ричард Гауън, по-големият проблем на Косово е огромната корупция. Тази корупция действа много по-разрушително и дългосрочно върху която и да е държава, особено пък толкова млада като Косово. Сърбия също не е застрахована срещу провал на бъдещето си като се има предвид, че е заобиколена от все още нерешени конфликти (Косово, Босна и Херцеговина, Македония).

Затова в крайна сметка ще е интересно да се види дали членството в Европейския съюз ще се окаже добра стръв за отварянето на нова страница на Балканите. Важно е също и какво ще пише на тази страница.