euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Докато гледах в събота (10 декември) министрите на външните работи на България, Гърция и Сърбия си мислех, че не е невъзможно излизането на Балканите от черната дупка, в която се намират вече векове наред. Трима млади, добре образовани и перфектно говорещи английски език външни министри изглеждаха така, сякаш са приятели от училище - непринудени, смеейки се, необременени от идеологиите на миналото. Николай Младенов, Димитрис Друцас и Вук Йеремич се срещнаха в София, за да поставят началото на нов формат на сътрудничество, чиято основна цел е подкрепа за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани.

Гърция и България като членове на Европейския съюз искат да помогнат на Сърбия да изпълни отлично критериите за членство, споделяйки и добрите, и лошите страни от своето участие в европейската общност. Българският дипломат номер едно за втори път в рамките на месец определи трите основни критерия за членството на страните от Западните Балкани в ЕС - изпълняване на условията на европейското законодателство, регионално сътрудничество и добросъседски отношения. Думи като Косово, Ратко Младич и Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия не бяха споменати.

Тримата подписаха декларация, в която се ангажират да работят заедно в подкрепа на европейската интеграция на Западните Балкани. В основата на документа е подкрепата за сръбската кандидатура за членство, базирана обаче на последователния и необратим напредък в икономическата и политическата реформа. Тази подкрепа ще се изразява в споделяне на опита в областта на евроинтеграцията и в придвижването на Стратегия 2014 - инициатива, целяща поощряване и мобилизиране на страните, стремящи се към членство в ЕС.

Стратегия 2014 беше разработена по време на гръцкото председателство на Европейския съюз през 2003. Тогава на известната като Солунска среща на върха Гърция предложи т.тар. „Солунски дневен ред” като основната рамка за интегрирането на Западните Балкани в ЕС. 7 години по-късно и от София гръцкият външен министър Димитрис Друцас изложи идеята си за продължение на тази инициатива в Солун ІІ. Според него е напълно възможно през 2014 година, когато Гърция отново ще председателства Съюза, да бъде определена конкретна дата за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС.

Преди около месец г-н Друцас направи за първи път това предложение по време на семинар в Брюксел като дори обяви датата 2018 година като реалистична за присъединяването на някои страни от Западните Балкани. Според него, в момента в ЕС има нова енергия, нов динамизъм относно присъединителния процес на Западните Балкани. "Сега се нуждаем от втора крачка, за да постигнем конкретна същност на инициативата Солунски дневен ред 2014. В този смисъл имах възможността да кажа [по време на срещата в София], че по време на гръцкото председателство през 2014 година нашата цел ще бъде да организираме среща на върха на балканските държави ...., по време на която бих искал да имаме конкретна дата за присъединяването на всички страни от Западните Балкани към ЕС".

Символизмът на 2014 и 2018 година

Ето как тримата министри отговориха на въпросите на euinside доколко реалистично е определянето на дата през 2014 година за присъединяване, а също и годината 2018-а като дата на присъединяването, както и дали Сърбия ще бъде в състояние да реши всичките си проблеми дотогава, включително да арестува и предаде Ратко Младич на Международния трибунал в Хага:

Димитрис Друцас: "В Стратегия 2014, датата 2014 беше избрана също и по символични причини - това е стотната годишнина от началото на Първата световна война и смятахме, че това е добра инициатива, с добър символизъм, който може да рестартира този толкова важен проект за по-нататъшното разширяване на ЕС към Западните Балкани. Вие споменахте 2018. Аз също съм споменавал тази дата в предишна реч, да, 2018 може да бъде такава дата. И, отново, тя е доста символична - стотната годишнина от края на Първата световна война. [....] А и разбирам, че през 2018 година България ще поеме за първи път председателството на ЕС. Каква по-добра поличба от това?"

Вук Йеремич: "Ние напълно подкрепяме идеята на Гърция за среща Солун ІІ, която да се проведе през 2014 година и много се надяваме, че тогава може да бъде определена дата. Разбира се, това ще зависи предимно от динамиката и от развитието на събитията в региона, в Европа, а и по света като цяло, но със сигурност ще направим всичко по нашите сили, за да се справим. [...] По отношение на символизма, за който говори Димитрис, аз се придържам към 2014 година като момент, в който може да бъде оповестена дата. Но нека не говорим за дати преди това".

Николай Младенов: "Мисля, че символизмът на 2014 и 2018 година е пределно ясен за всички. 2011 в действителност ще бъде ключова година, тъй като, се надявам, тогава страните от Западните Балкани да направят най-малко още една крачка в придвижването си към членството. Очаквам с нетърпение приключването на разглеждането на сръбската кандидатура и началото на преговорния процес. Очаквам също Черна гора да получи статут на кандидатка, както и премахването на визите за повечето хора от Западните Балкани от 1 януари".

Фактът, че тримата министри говориха за символизъм по толкова болезнените събития от Първата световна война може би наистина е символ на факта, че все пак не е невъзможно вековните дрязги в региони да бъдат преодолени. Надежда дава и фактът, че с всяко следващо поколение, погледът върху миналото ще бъде различен. В подкрепа на тази надежда, тримата първи дипломати се наричаха помежду си приятели, а отношенията им наистина изглеждаха непринудени.

Когато дойде ред да подписват съвместната си декларация, дали заради грешка в протокола или по друга причина, но тримата изпаднаха в недоумение как да си разменят папките, за да може и тримата да сложат подписите си върху трите копия. Настана приятно объркване, приключило със смях и бърза размяна на папки. И в крайна сметка, миналото си е минало, което е хубаво да се знае, но не бива да определя бъдещето ни. Както каза и Николай Младенов - хората от Западните Балкани искат спокойствие, стабилност, да се радват на семействата си, да пазаруват и да се веселят. Защо е нужно да бъдат спирани да правят това заради минали грешки?