euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Близо година, след като подаде молба за членство в Европейския съюз, Сърбия ще трябва да докаже на практика, че отговаря на изискванията да получи статут на страна-кандидатка. За да се присъедини към блока, обаче, Белград ще трябва да убеди Брюксел не само, че прилага нужните реформи, но и че сътрудничи напълно с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия.

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле връчи днес на сръбския премиер Мирко Цветкович въпросника на Европейската комисия, въз основа на
който ще бъде изготвено мнението за готовността на страната да започне
преговори за членство с блока.

Въпросникът съдържа 2,483 въпроса, които се отнасят до теми като върховенство на закона, зачитане на човешките права, реформа на съдебната система, икономически критерии, хармонизиране на местното законодателство с това на ЕС.

Целият процес на оценяване на отговорите може да отнеме около година.
Освен това Европейската комисия може да изпрати и допълнителни въпроси към властите, за да допълни становището си.

Ден преди връчването на документа, обаче, в медиите изтече информация за един друг важен документ - докладът на главния прокурор на Хагския трибунал Серж Брамерц за сътрудничеството на Сърбия с институцията. Нновините от него не са толкова позитивни.

Брамерц неведнъж заяви през последните месеци, че не вижда напредък в
издирването на двамата военнопрестъпници Ратко Младич и Горан
Хаджич. Според проектодоклада, той повтаря отново тази си констатация.
Оценката му ще бъде обсъдена от Съвета за сигурност на ООН на 6 декември.

Защо е толкова важно мнението на главния прокурор на трибунала на ООН за военните престъпления в бивша Югославия?

Отговорът е прост - той държи ключа към по-нататъшния напредък на Сърбия в процеса на евроинтеграция. Когато на 25 октомври външните министри на ЕС дадоха зелена светлина да се пристъпи към оценка на сръбската кандидатура, те заявиха, че всяка по-нататъшна стъпка на Белград в процеса на евроинтеграция ще зависи от сътрудничеството с Хагския трибунал. Така те уважиха съображенията на Холандия, която не спира да настоява, че Сърбия първо трябва да арестува бившия военен лидер на босненските сърби Ратко Младич, смятан за отговорен за клането в Сребреница, преди да продължи напред.

Това означава, че дори Сърбия до попълни перфектно въпросника на ЕК, тя ще трябва да докаже, че сътрудничи с трибунала в Хага, за да получи зелена светлина. Възможностите са две - да залови Младич или да предостави
доказателства, че той не е в страната или е мъртъв. Втората опция е малко
вероятна, тъй като по информация на Хагския съд той все още е в Сърбия, а пък самите власти в Белград заявиха, че няма доказателства за неговата смърт.

Друг препъни-камък по пътя на Белград може да се окаже Косово. Европейският съюз не настоява Сърбия да признае независимостта на южната си провинция, но изисква добро регионално сътрудничество. Някои от въпросите на ЕК се отнасят именно до тези прагматични отношения. Иначе Белград и Прищина заявиха готовност да водят диалог по практически теми с
посредничеството на Брюксел. Разговорите обаче явно ще бъдат отложени за след предсрочните избори в Косово на 12 декември.