euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Газпром" вече няма да доставя газ за Хърватия. От първия януари следващата година страната ще получавa доставките си от италианския концерн ENI, който според официалната информация е предложил по-добра цена и по-добри условия. Договорът с ENI е сключен за период от три години, през които италианската компания е задължена да доставя средно по 750 млн.куб.м природен газ на година, при това в две посоки – през Словения и чрез новия хърватско-унгарски интерконектор, който се очаква да заработи през този период.

От хърватския нефтогазов монополист INA уточняват, че са избрали ENI за доставчик, за да гарантират, че няма да има проблеми през идващата зима в случай, че поредно недоразумение между Русия и Украйна остави Европа без руски газ. Въпреки че Хърватия разполага със значителни собствени запаси от природен газ, около 40% от потреблението й се допълва от руски доставки. При последната сериозна криза през зимата на 2009-а страната пострада сериозно от руско-украинския конфликт и дори обяви бедствено положение.

В момента доставките към Хърватия се осъществяват през газопровод от Словения, но се очаква през следващата година или най-късно през 2012 страната да може да получава около 6.5 млрд.куб.м. газ през връзката с унгарската газоразпределителна система. За сравнение, миналата година потреблението в страната е достигнало около 3.1 млрд. куб.м., което означава, че Хърватия ще може да транзитира количества и на запад - към Словения и Италия. Освен това, до няколко години, най-вероятно през 2017 страната ще има и работещ собствен терминал за втечнен газ.

Всичко това означава само едно: реална диверсификация на доставките, за която в България всички говорят, но реалните стъпки към осъществяването й са малко. Всички помним случката от зимата на 2009, когато тогавшният енергиен министър Петър Димитров обеща да ни спаси от газовата криза с газ от Румъния, но се оказа, че това просто няма как да стане, защото двете газоразпределителни системи са напълно независими и няма как количества от румънската да постъпят в българската.

За щастие, тази криза се оказа последната (засега), а оттогава досега вече има, макар и малки, стъпки към изграждането на междусистемни газови връзки. За съжаление, реален напредък има единствено по проекта за подобна връзка с Гърция, докато проектите с Румъния, Сърбия и Турция са на етап формални договорености. Да оставим настрана факта, че връзката със Сърбия едва ли може да се нарече алтернативна, като се има предвид, че „Газпром” контролира почти изцяло газовия пазар в страната. А в същото време, по хърватско-унгарския газопровод се работи в последните 30 години, но едва сега ще бъде реално осъществен.

И за да не изглежда всичко прекалено идилично, трябва да споменем, че Хърватия не скъсва изцяло връзките си с Русия, тъй като страната вече обяви официалната си подкрепа за „Южен поток”. Но явно, докато чака от изток, мисли на запад.

*Довиждане, "Газпром"!