euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Лидерите на ЕС се събират тази вечер в Брюксел на извънреден Европейски съвет, чиято основна цел е да подготви позицията на съюза за срещата на Г20 в Питсбърг на 24 септември. Амбицията на ЕС е съюзът да излезе с единна позиция на тази среща, тъй като той е представен като цялост в Г20. Това е организация, обединяваща най-развитите държави + големите развиващи се страни като Китай, Индия, Бразилия*. Основните теми на срещата на Г20 ще бъдат излизането от кризата и промените в климата, предвид проблемите около сключването на ново споразумение за промените в климата, наследник на неуспешния Протокол от Киото.

Един от основните стълбове в борбата с глобалната финансова и икономическа криза е възстановяването на финансовата стабилност. На ниво ЕС вече беше договорена стратегия, която обединява гаранции и мерки за рекапитализация в по-голямата част от страните-членки и в зависимост от техните специфични особености. Според оценките на Европейския съвет, мерките, приложени до момента, са предотвратили значително влошаване на капитала и резервите на банките в ЕС, а правителствените гаранции са помогнали на банките там, където достъпът до средносрочен капитал е бил ограничен. Въпреки това, Съветът смята, че са нужни още мерки в подкрепа на банковия сектор.

За да се избегнат вбъдеще повторения на кризата, ЕС реши да предприеме няколко законодателни мерки, които засягат кредитните рейтингови агенции, стабилността на застрахователните компании, капиталовите изисквания на банките, транс-граничните разплащания и електронните пари.

Още в апогея на кризата, не само лидерите на ЕС, но и на глобално ниво, настояваха за създаването на нови регулаторни механизми, които да променят макроикономическото глобално управление и регулаторната рамка на финансовите услуги. По този въпрос обаче има разминавания между ЕС и САЩ, а също и на ниво ЕС. Най-отявлен защитник на по-затегнатата регулация е френският президент Никола Саркози. Американският президент Барак Обама пък постоянно олекотява регулацията, която първоначално възнамеряваше да въведе в САЩ, заради доброто представяне на американската икономика в последните месеци.

Все пак Съветът на ЕС договори на редовното си заседание през юни някои мерки, предложени в доклада на френския финансист Жак дьо Ларозиер. Повече за мерките, договорени от ЕС през юни можете да прочетете тук.

ЕС пое водещата роля на срещите на върха на Г20 във Вашингтон миналия ноември и в Лондон през април тази година, което доведе до сериозно пренареждане на глобалната финансова система и до възстановяване на доверието в икономическите субекти по света. Едно от сериозните постижения беше възраждането на МВФ (Международния валутен фонд) като фактор на стабилността чрез увеличаване на капитала му, за да може да отпуска повече кредити на закъсалите държави. Някои от страните-членки на ЕС се възползваха от помощта на фонда, за да избегнат фалит - Унгария и Латвия. В България усилено се обсъждаше възможността от искане на помощ от МВФ, но както старото правителство, така и новото, засега избягват да търсят помощ от фонда.

Днешният извънреден съвет на Европейския съюз ще бъде първи за премиера Бойко Борисов. Според прес-центъра на Министерския съвет, този път България отива добре подготвена с позиции по ключовите теми. Така, по отношение на финансовия надзор и регулация, страната ни настоява за създаването на единна система за регулиране на финансовите пазари в целия ЕС.

Що се отнася до промените в климата, страната ни е склонна да подкрепи евентуално решение за 30% намаляване на вредните емисии на ЕС до 2020 г. при условие обаче, че това бъде съобразено с възможностите на нашата икономика. За България продължава да е условие коя година ще бъде взета за база за намаление на емисиите. Повече по темата, може да прочетете тук.

*В Г20 членуват следните държави: Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Южна Африка, Южна Корея, Турция, Великобритания, САЩ и ЕС, който се представлява от ротационното председателство. До 31 декември 2009 това ще бъде Швеция.