euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На годишна база през европейските митници минават 2 милиарда тона стоки, възлизащи на 3 300 милиарда евро и се събират митнически такси на стойност 16.6 милиарда евро. Противно на често срещаното възприятие в България, че митниците са само държавен орган за събиране на данъци, в последните 40 години ЕС вторично натовари митниците, освен със задачата да осигуряват плавното преминаване на търговските потоци, да следят още и за спазването на законодателството в областта на защита на потребителите, интелектуалните права, околната среда и т.н. С други думи, единният пазар им отвори доста допълнителна и нелека работа.

След драстичната промяна на изискванията за сигурност след 9 септември 2011 г., а също и след йеменския инцидент от 29 октомври 2010 г., когато две бомби успяха да си проправят път до два товарни самолета от Йемен до САЩ, принудиха и ЕК да започне да мисли в посока към усъвършенстване на механизма за управление на риска при митниците и сигурността по веригата на доставките. Един от първите документи, който ЕК разпространи в началото на 2013 г. е съобщението [на английски език] за управление на митническия риск и сигурността по веригата на доставки. Целите, които си поставя Алгирдас Шемета, комисар по въпросите на данъчното облагане и митническия съюз, одита и борбата с измамите, са свързани с по-рационалното използване на ресурсите, подобряване качеството и наличието на търговска информация и засилване на партньорството с търговците, властите и международните партньори.

Според него, "Сигурността е най-важният приоритет на европейските митници. Те са най-важният орган за спиране на опасни стоки, прекосяващи границите и за безопасността на европейските граждани. Тъй като обаче естеството на заплахите към сигурността стана все по-комплексно в последните години, днес аз препоръчвам на страните-членки нови начини за по-добро справяне с митническите рискове в бъдеще".

Пропуските на досегашната система

Кой какво доставя и на кого го доставя? Осигуряването на информация за истинския произход, предназначението и крайния получател на стоките, преминаващи през европейските митници, е от изключително значение за целите на сигурността. Ето защо тези данни трябва да бъдат получавани предварително и възможно най-рано по електронен път за идентификация и оценка. Сегашната система обаче не успява да покрие минималните изисквания за управление на риска чрез електронно подадени данни. В много от случаите обобщената митническа декларация не е достатъчно прецизна за извършване на последващи действия по оценка.

Сигурността на цялостната верига за доставки

Цялостната верига на доставките е аспекта от митническото обслужване, който изисква високо ниво на партньорство между митниците и търговците. Лесното идентифициране на законната търговия с нисък риск дава възможност на властите да организират по-бързото й придвижване. За изпълнението на тази цел е създадената вече и утвърдена в ЕС програма Оторизиран икономически оператор (на английски език: Аuthorised Economic Operator - АЕО), която се следи отблизо на европейско ниво. Тази система обаче, формално призната от митническите власти на страните-членки, не е свързана с подобни политики в други публични сфери, а това може да доведе до ситуация, при която един и същ оператор бива оценяван от две различни публични администрации два пъти по едни и същи критерии. Оттук идва и нуждата от по-съгласувани усилия за разширяване на официалното признаване на ОИО програмата в други области за целите на управление на риска, както за гарантиране на ползите за добросъвестните фирми.

Операционният капацитет

Не всички национални системи покриват общия минимален стандарт за автоматизиран анализ на риска по сигурността и безопасността. Това се дължи на капацитета и техническите възможности на електронните системи за анализ на риска на отделните страни-членки. Липсата на 24-часов капацитет, 7 дни в седмицата, а и недостатъчната подкрепа в някои държави-членки възпрепятстват постигането на общи стандарти на ЕС. Обемът на търговията и съответно тежестта на работата на митническата администрация варира между държавите-членки. Това се дължи главно на географското разположение и естеството на логистиката при веригата за доставки. При някои страни-членки съществуват големи различия в натовареността на служителите, ангажирани с контрола на рисковите доставки. Тази натовареност например варира от 9 пъти повече от средната за ЕС за въздушния превоз на товари и до над 50 пъти по-голям от средния за ЕС за морския трафик.

Системният обмен на информация и по-точно пропуските в него са друго слабо място в митническата оперативна дейност. Наличните данни за споделянето на информация (за период над 12 месеца) между митниците на различните страни-членки сочат, че сегашните методологии и структури имат съществени пропуски по отношение на идентифицирането и управлението на риска при външната търговия.

Взаимодействието на митниците с другите институции

За да се подсигурят процесите по цялата верига на доставките още преди етапа на митническото обслужване, е нужно да се предприемат мерки от всички компетентни институции. Такива например са транспортът на стоките и особено транспортът на опасните товари. А казано в по-общ смисъл, когато митниците действат от името на други власти или в партньорство с тях, системният обмен на информация, свързана с риск за околната среда, сигурността, безопасността и здравето на гражданите, е особено нужна при засичането на стоки, влизащи в ЕС.

Новият подход на ЕК

Качеството на информационните системи за въздушно карго значително трябва да се подобри, като се осигурят достатъчно данни за товарите: реалните страни по веригата на доставка, адекватно описание на стоките за целите на идентификацията и оценка на риска по електронен път, въвеждане на задължителен код на търговските пратки съгласно хармонизираната система за описание и кодиране. Данните за идентификация на товарите трябва да бъдат достъпни за множество страни-членки за по-гъвкава употреба. Колкото по-скоро има достатъчно информация за анализ по веригата за доставка, толкова по-ефективно изискванията за контрол могат да бъдат съобразени с вида на установения риск и адаптирани към логистичния процес.

Признаването на оторизираните митнически оператори от другите компетентни в процесите по внос и износ на стоки институции и регулатори би имало съществен принос към сигурността и би донесло дивиденти за самите оператори. Същото важи и в обратен план. Частичното или пълно признаване от митниците на подобен статут на други власти, например регулирани агенти във въздушния транспорт, ще подобри ефективността при оценката на риска.
Техническата обезпеченост също е една от задачите, които документът на ЕК предвижда. Нейното осигуряване изисква от страните-членки да приспособят електронните си системи към общите технически спецификации. Това включва и заделяне на ресурс за непрестанно и висококачествено управление на риска.
Някои от целите, върху които усилията на европейско ниво ще бъдат съсредоточени, са:
- Да се приемат рискови критерии или европейски рискови профили, които да могат да се прилагат директно върху общи за ЕС данни, а не върху националните системи на 27-те страни-членки;
- Да се засили капацитета за идентифициране на рисковете и те да бъдат третирани еднакво на всяка външна граница;
- Да се подобрят данните за цялата верига на доставки, което да намали възможността подобна информация да бъде пренебрегната по външните граници на ЕС;
- Да се създаде платформа за обмен на информация между митниците, други институции и държави.

С документа ЕК призовава още към координирани действия, обмен на информация, съвместни обучителни програми, партниране с операторите и разработване на технологии за подобряване на процеса по идентифициране и управление на риска при търговията в ЕС. Като се има предвид, че всяка минута в Европа се внасят и изнасят 4 221 тона търговски артикули на стойност 6.3 млн.евро, обработват се 534 митнически декларации и са улавяни 219 фалшиви стоки, влагането на усилия и ресурси в тази сфера няма как да бъде излишно.