Европа трябва да избере да бъде Форест Гъмп или Джак Спароу*
Ралица Ковачева, January 14, 2012
Франс Тимерманс е депутат в холандския парламент и говорител по въпросите на външната политика на Партията на труда. Преди това е секретар по европейските въпроси в коалиционното правителство на Ян Петер Балкененде (2007-2010). Университетски професор и юрист. В момента се кандидатира за Комисар по правата на човека на Съвета на Европа и прави обиколка в региона, в търсене на подкрепа за кандидатурата си. В рамките на посещението си в София той изнесе публична лекция, организирана от Атлантическия клуб в България.
Можем да изберем да бъдем Форест Гъмп и да вярваме, че животът е кутия с шоколадови бонбони - някои са хубави, други може и да не ни харесат. Но може и да изберем да бъдем Джак Спароу, който "гледа чудовището в очите и постига това, което иска да постигне". Затова следващото поколение трябва да има "дързостта да бъде Джак Спароу".
Така "кинематографично" Франс Тимерманс представи алтернативите пред Европа и нейните граждани. Той е убеден, че Европа няма друг избор освен "на базата на повече европейска интеграция, на базата на повече европейска икономическа интеграция, на базата на една истинска европейска външна политика да бъде играч на световно ниво". Трябва да обединим ресурсите си като европейци, за да бъдем господари на съдбата си, смята холандският депутат.
В същото време си дава сметка, че "това не е популярна представа в много европейски страни", в родната му Холандия също. "Един от най-упоритите призраци на Европа, най-упоритите дяволи в продължение на векове, отново се появи - това е старата европейска 'игра на обвинения'". В момента тя се играе срещу малцинства, поколения, други европейски нации, защото когато нещата тръгнат на зле, хората търсят да намерят виновния за това. "Вярвам, че хората с добра воля в цяла Европа имат най-голямата отговорност в намирането на противоотрова на този вечно появяващ се призрак." А политическите инструменти за противодействие са добре познати: върховенството на закона, човешките права и демокрацията.
За политиците е трудно да обяснят на избирателите си защо трябва да се дадат милиарди за спасяването на Гърция и в същия момент да се орязват разходите за социална сигурност, здравеопазване и образование: "Хората смятат, че другите европейци съществуват само, за да ни отнемат богатството". А как стигнахме дотук след десетилетия на благоденствие? Парадоксално, но едната причина се корени в най-големите постижения на европейската интеграция - мирът и просперитетът. Две поколения след създаването на ЕС, хората приемат това състояние на нещата за дадено, за естествено. Но "демокрацията не е естествено състояние", трябва да си даваме ясна сметка за "крехкостта на нашата Европа, на нашата демокрация, на нашия просперитет, на върховенството на закона", припомня г-н Тимерманс. Това са завоевания, които трябва да поддържаме, защото "всичко което е съградено, може също да бъде разрушено".
А другата причина, според г-н Тимерманс е липсата на знание за Европа.
Хората смятат, че когато нещо работи добре, то не ни интересува. Това беше разбирането за Европейския съюз досега и съжалявам, че нямахме подходящо образование в училищата, за да могат хората да разберат как работи държавата, обществото, Европейския съюз, призна той. Затова сега всички просто казват, че Европа не работи и е нещо лошо. Затова се страхуват, че други европейци ще им отнемат богатството, затова искат връщане на националните граници.
Г-н Тимерманс знае колко чувствителна е темата за България, предвид ветото на неговата страна пред влизането на България и Румъния в шенгенското пространство. Като депутат от опозиционната Партия на труда, обаче, той има различна позиция от официалната: "Аз просто не съм съгласен с позицията на холандското правителство по въпроса". Според него е грешка отказът на Хага да приеме компромиса, предложен от полското председателство за поетапно приемане на двете страни в Шенген. Като юрист знам, че договореностите трябва да се спазват, коментира депутатът.
И пак като юрист, той изрази притесненията си относно междуправителствения договор, т.нар 'фискален пакт', който в момента се договаря от европейските правителства. "Този договор е 'бъркотия' на много нива, а като адвокат аз мразя обърканите договори", коментира той (повече по темата вижте в интервюто, което г-н Тимерманс даде за euinside - във видеофайла). Според него "интересите на малките страни-членки са най-добре обслужени, ако общностният метод се прилага колкото се може по-широко". Това означава Европейската комисия да има изключително право на инициатива, а решенията да се взимат между Съвета и Европейския парламент: "Ако сложим ударението на Европейския съвет, както и целия процес на взимане на решения, ще създадем излишна съпротива в много страни-членки срещу необходими мерки". Общностният метод е най-ефективният начин да имаме баланс между големите и малките страни, между Севера и Юга, между Изтока и Запада.
И макар актуалното противопоставяне да е Север-Юг, ние тук, в България, добре чувстваме, че Западна и Източна Европа все още не си принадлежат напълно. Г-н Тимерманс очевидно също е наясно с този факт, като отбелязва, че хората в Източна Европа преживяват своята ostalgie (от немски: ost- изток, носталгия по живота по времето на социализма), а в Западна Европа имат своята westalgie (от немски: west - запад). Общата им заблуда беше, че след падането на желязната завеса и обединението на Европа, Източна Европа ще стане като Западна.
Слушайки думите на г-н Тимерманс си мисля, че може би сега, 20 години по-късно, Западът и Изтокът имат втори шанс да направят още една крачка един към друг. Защото трябва да научим общ урок: нищо не е дадено и всичко зависи от изборите, които правим. Урок, който западноевропейците са забравили, а източноевропейците тепърва трябва да научат.
*Герои от филмите "Форест Гъмп" и "Карибски пирати"