euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Броени дни след Бризхода и часове преди официалната среща на върха на ЕС на 28 и 29 юни ЕС за пореден път не успя да демонстрира единство. Както обикновено се случва в тежки моменти за Съюза, започнаха поредица от срещи в различни формати. Първо в Берлин се срещнаха министрите на външните работи на шестте страни-основателки - Италия, Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Холандия. Срещата завърши с декларация [на английски език], в която министрите се обявиха за многоскоростна Европа, но същевременно затвърдиха амбицията си към по-тесен Съюз на 27 страни-членки, базиран на общи ценности и върховенство на закона. В декларацията шестимата повтарят това, което вече е мото на Европейската комисия - ЕС да бъде силен за големите неща и да не се меси в малките. 

Визията на страните-основателки е ЕС да се концентрира върху основните предизвикателства, а те са сигурността на гражданите, създаване на стабилна рамка за справяне с миграцията и бежанските потоци, сближаване на икономиките и довършване на еврозоната. След тяхната среща, отново в Берлин се срещнаха лидерите на Франция, Германия и Италия, на която беше поканен и председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП). Франсоа Оланд, Ангела Меркел и Матео Ренци също излязоха с обща декларация [на английски език], в която доразвиват договореното от шестимата министри. Те също смятат, че ЕС е достатъчно силен и подходящ да даде отговори на днешните предизвикателства. 

Предлагат Съюзът да задълбочи интеграцията си в следните три сфери: вътрешна и външна сигурност, социалното сближаване и младежта. Тримата лидери са на мнение, че трябва да се разработи истинска обща външна, отбранителна и политика на сигурност. По отношение на икономиката тримата лидери виждат необходимост от задълбочаване на интеграцията в еврозоната вече и в сферата на социалните въпроси и данъчната политика. За справяне с проблема с младежката безработица се предлага улесняване на достъпа в целия ЕС до обучение, предприемачество и работни места. 

Докато траеше срещата на Ренци, Меркел и Оланд в Берлин, в Прага се срещнаха външните министри на страните от Вишеградската група. Те поискаха премахване на европейската миграционна политика, тъй като смятат, че тя застрашава единството на Европа. Освен това четиримата министри обявиха, че имат сериозни интереси, които ще поставят много твърдо по време на преговорите по напускането на Великобритания. Става дума за стотиците хиляди граждани от Централна Европа, които работят във Великобритания. 

България, която участва в четвърта среща във Варшава, се обяви против подобен подход. Според високопоставен дипломатически източник, най-разумно е дебатът да се води единствено във формат 27. Сега не е момента за нови идеи. Нужен е период на осмисляне на създалата се ситуация. Не може от днес за утре да се вземе решение дали да се променят договорите или не, обясни източникът. Националният интерес е България да бъде максимално интегрирана в ЕС и да бъде част от ядрото, което взима решенията. Европа на няколко скорости не е от интерес на България, добави източникът като обясни, че основната задача на България е да догони останалите. София е съгласна, че ЕС се нуждае от промени, но предупреди, че е голям риска на масата да започнат да се поставят предложения, които не са съвместими едно с друго. 

Друго българско притеснение е как ще се реши проблемът с ротационното председателство на Съвета, тъй като по план България трябва да поеме щафетата от Естония във втората половина на 2018-а година. Преди естонското председателство е британското (юли-декември 2017-а). Това ще бъде една от темите на срещата на върха във вторник и сряда. Очакването е Великобритания да обяви официално, че се отказва от председателството, но е важно да се намери решение как да се продължи нататък. Българското притеснение е страната да не бъде информирана в последния момент, че трябва да поеме председателството значително по-рано, макар да е подготвена за такъв сценарий. 

Засега не се очаква Великобритания да бъде притискана максимално бързо да подава уведомление за напускане на ЕС, но българското настояване е чакането на уведомлението да не парализира ЕС и работата му по много европейски досиета, които и досега бяха блокирани в очакване на резултата от британския референдум. 

Темата за бризхода ще бъде основна за срещата на върха до степен, че очакванията са лидерите почти да не се занимават с останалите точки в дневния ред - миграцията, Европейския семестър, външната политика. Британската тема ще бъде сервирана на вечеря, която се очаква да продължи дълго. В сряда сутринта лидерите на 27-те страни-членки се очаква да се съберат на работна закуска, по време на която да обсъдят пътя напред. В своята декларация лидерите на Франция, Германия и Италия предлагат ЕС да започне заедно с европейските институции процес на чертаене на бъдещето на Съюза без Великобритания.

Те предлагат през септември да се състои нова среща, по време на която да се обсъдят общите предизвикателства за 27-е страни-членки, като канят и външни хора да се присъединят и да дадат своя принос за перспективите на Европа. На срещите на върха през октомври и декември пък се очаква да бъде направен отчет на свършеното и ако се налага, да се дадат нови насоки. 

Европарламентът обаче не е толкова благосклонен към Великобритания. В проекторезолюция [на английски език], която се очаква да бъде одобрена на извънредната пленарна сесия тази седмица, се настоява британският премиер да уведоми за напускането на Великобритания още на 28 и 29 юни, за да се избегне период на несигурност за ЕС. Вносители на проекторезолюцията са лидерите на няколко големи политически групи в ЕП - Манфред Вебер (ЕНП, Германия), Джани Питела (Социалисти и демократи, Италия) със съвносител шефа на икономическата комисия в ЕП Роберто Гуалтиери (Социалисти и демократи, Италия), Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия), Ребека Хармс (Германия) и Филим Ламберц (Белгия) от името на групата на Зелените и Европейския свободен алианс. 

В проекта се препоръчва също да се избягва ЕС от меню поне що се отнася до еврозоната и се призовава за рестартиране на Съюза, което включва и промени в договорите. Отправя се и призив Съветът да пренареди ротационните си председателства, за да се избегне нарушаване на ежедневната работа на Съвета по време на процеса на оттегляне на Великобритания. Евродепутатите ще проведат дебат с шефа на ЕК и на Европейския съвет преди началото на срещата на върха.