euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първото нещо, което ми направи впечатление, когато пристигнах в Кайро, беше смогът. Въздухът е толкова мръсен, че чак ти е трудно да дишаш. А, понякога, когато не духа вятър, едва различаваш контурите на отсрещната сграда. Съвсем естествено, покрай постоянното говорене за новото споразумение за климата в Копенхаген, си помислих, че именно в страна като Египет човек може да разбере мащабите на глобалното затопляне, на мръсния въздух и да си го обясни - даже да го види, да го подуши, да го усети с белите си дробове.

Затова, когато египетският министър на международното развитие г-жа Фаиза Абу Нага ми каза, че Египет си е поставил същата цел като ЕС - до 2020 г. да добива 20% от електроенергията си от възобновяеми източници, аз останах скептична. Казах си, тук и 50% трудно ще се усетят. След по-задълбочено наблюдение обаче установих, че ситуацията в Египет вероятно нямаше да е толкова тежка, ако имаха повече зеленина и ако валеше по-често (обикновено дори и в долината на Нил, където е съсредоточено почти цялото население от 80 млн. души, вали не повече от 2 пъти годишно). Само че, битката с пустинята е жестока и често е в полза на Сахара.

В Кайро живеят 20 милиона души от общо 80-те милиона население на Египет. Погледната от самолет, египетската столица изглежда като пустиня, в която са сгъчкани милиони къщички, покрити с прахоляк. Зеленината по-скоро липсва. Имат обаче един прекрасен парк, създаден върху бивше сметище. Но за 20 млн. души, това е крайно недостатъчно.

Още повече, че почти всеки има кола. Повечето автомобили са над 25 години.

“Разбира се, това е голямо предизвикателство, но знаем, че ще го постигнем, защото Египет е благословен от прекрасен климат, изобилие от слънце. Ние разполагаме и с територията с най-много слънце в целия свят, както и най-силните ветрове покрай Червено Море, където имаме 6 вятърни централи, изградени с помощта на много от нашите партньори, голяма част от които са от Европа - 2 от централите са германски, 1 е от Дания и 1 от Испания. Това е и сферата с най-бързо развиващо се сътрудничество с Европа”, добавя египетският министър.

Тя не отговори на въпроса на euinside колко точно пари Египет очаква да получи от развитите държави, за да постигне целите си. Не стана ясно и по какъв начин северноафриканската държава ще намали въглеродните си емисии и с колко. Факт е обаче, че Египет очаква от развитите страни, най-вече от Европа, технологии и то не само да ги внася, но и да се научи да си ги произвежда самостоятелно.

Тази позиция е достойна за уважение на фона на изказването на българския премиер на Европейския съвет в края на октомври, че новите страни-членки не трябва да плащат за замърсяването, тъй като са по-бедни от страни като Бразилия и Русия, класифицирани като развиващите се. В крайна сметка целта е една - и тя е да намалим процеса на промените в климата дотолкова, че да не позволим да станат необратими. Защото, в края на краищата, ако останем под вода или гладни, ще е абсолютно все едно дали сме бедни или богати.

За това защо Египет е една от страните, които имат нужда от помощ, ще прочетете скоро на euinside.