euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Покрай избора на еврокомисари, малко на заден план останаха дейностите на новия постоянен председател на Европейския съвет Ерман ван Ромпой, който официално встъпи в длъжност на 1 януари. В реч по повод началото на неговия мандат, както и на испанското председателство на ЕС, Ван Ромпой набеляза две основни теми, върху които ще посвети усилията си - промените в климата, особено в контекста на постигнатото в Копенхаген и излизането от икономическата криза на фона на подготвяната нова стратегия ЕС 2020.

Приоритетите, безспорно, са много важни, но тяхното постигане е изцяло в зависимост от волята на страните-членки, както и самият Ерман ван Ромпой заяви в началото на годината в Мадрид: "В момента се нуждаем от обновена икономическа стратегия, прилагана на най-високото възможно равнище - Европейския съвет. Намирам за жизненоважно участието на държавните и правителствени ръководители на ЕС от самото начало, защото това ще гарантира техния ангажимент, а по този начин и изпълнението на това, което ще договорим". Тези думи на европейския президент, на практика, представляват заявка за изземане на част от функциите на Европейската комисия, а именно - контрола върху изпълнението на политиките на ЕС да премине от Комисията към политическия формат Европейски съвет, т.е. лидерите на Съюза сами да се контролират как и дали изпълняват набелязаните от самите тях мерки. А, ролята на председателя на Съвета ще се свежда единствено до координацията на този процес.

Според бившия белгийски премиер, първата и основна задача на ЕС ще бъде пълното възстановяване след финансовата и икономическата криза. Това може да стане чрез структурни промени, заложени в Лисабонската стратегия за заетост и растеж. В момента, повече от всякога, ЕС има нужда от икономически растеж, за да може да финансира европейския социален модел. "Това е въпрос на оцеляване и ние ще успеем", изрази увереност европейският президент.

За целта той организира неформална среща на върха на лидерите на ЕС на 11 февруари, по време на която ще бъдат обсъдени двете ключови теми за развитието на ЕС: промените в климата и новата стратегия ЕС2020, която ЕК предлага. Основни приоритети в стратегията са:

- Създаване на стойност чрез основаване на растежа върху знанието. В свят, в който и продуктите, и процесите зависят от иновациите, възможностите и социалното сближаване ще се подобрят, като се използва потенциалът на образованието, изследванията и цифровата икономика;

- Повече възможности за хората в отворени за всички общества. Придобиването на нови умения, насърчаването на творчеството и иновациите, развитието на предприемаческия дух и гладкият преход от едно работно място към друго ще имат ключово значение в един свят, който ще предлага повече работни места в замяна на по-голяма адаптивност;

- Изграждане на конкурентоспособна, свързана и по-екологична икономика. ЕС следва да се конкурира по-успешно и да увеличи продуктивността си чрез по-ниско и по-ефективно потребление на невъзобновяема енергия и ресурси в свят, в който енергията и ресурсите имат висока цена и конкуренцията за тях е по-голяма.

Постигането на тези цели обаче е обречено, по подобие на Лисабонската стратегия, ако не бъде издигната на наднационално равнище. Както казва и самия Ерман ван Ромпой, за да се гарантира успех в икономическата сфера е нужно да отпаднат всички бариери пред пазара на труда, мобилността и науката - нещо, с което много от по-старите страни-членки не са съгласни поради опасения от наплив на имигранти от бедните източноевропейски страни.

Друг сериозен проблем е волята на самите държави-членки да приложат на практика новата стратегия, която, ако бъде одобрена, предвижда много сериозни реформи, най-вече в сферата на образованието. Според работния документ на ЕК, "Спешно трябва да се потърси решение на проблема, свързан с големия брой хора със слаби основни умения (четене, математика и науки), за да се повиши възможността на младите хора за намиране на работа и за да могат те да се включат в трудовия живот след завършване на училище. Предотвратяването на ранното напускане на училище намалява случаите на изключване от пазара на труда по-късно и риска от бъдещо социално изключване. За да се гарантира, че всеки отделен човек има достъп до знанието, е необходимо да се обърне по-голямо внимание на групите в уязвимо положение, на равенството на половете и на социалното сближаване".

Документът залага и сериозна реформа в сферата на висшето образование - проблем, който специално в България дори слабо се дискутира. "Европа разполага с едни от най-добрите университети в света. При все това ние трябва да си поставим амбицията да увеличим многократно броя им и да ги превърнем в истински двигател за развитие на знанието и за генериране на растеж. За това ще са нужни не само инвестиции, но и реформи, а където е необходимо, и консолидиране, по-тясно сътрудничество, в това число и с бизнеса, и по-голяма готовност за промяна".

Амбициозната програма ЕС2020 ще бъде обсъдена от лидерите на ЕС на 11 февруари и чак тогава ще можем да прогнозираме по-точно доколко е възможно нейното изпълнение. Още повече, че до 2020 г. остават само 10 години - период, твърде кратък, както показва опитът от приложението на Лисабонската стратегия за заетост и растеж, прилагана в коренно различен световен и вътрешноевропейски контекст.

Повече за Лисабонската стратегия и изобщо за вътрешния пазар, можете да видите от интервю на euinside с досегашния еврокомисар на вътрешния пазар Чарли Маккрийви.