euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Министрите на вътрешните работи и правосъдието се събират днес на извънредна среща, по време на която трябва да одобрят обновеното предложение на ЕК за презаселването на 160 хиляди бежанци от Италия, Гърция и Унгария. Освен временното решение, ЕК предложи миналата сряда в Европарламента и постоянен задължителен механизъм за преразпределение, по който обаче тепърва ще се работи. При решението за преразпределение той ще отчита подадените молби за убежище в последните 6 месеца, както и броя на нелегалните влизания в съответната страна също през последните 6 месеца. От постоянния механизъм най-много ще се облагодателстват сегашните "топ-дестинации" на търсещите убежище - Германия и Швеция, които от години страдат от наплив на бежанци и емигранти. 

България обаче е против постоянния механизъм. Това става ясно от официалната позиция на страната за срещата в Брюксел днес, с която euinside разполага. Постоянният механизъм може да бъде моментно, но не и трайно решение, защото не се отчитат предпочитанията на преместваните лица. Развитието на кризата показва, че простото разпределение не е достатъчно, тъй като това води до вторични движения и напрежение сред бежанците, а механизъм за овладяване на вторичните движения няма, нито пък те може да бъдат прогнозирани. Страните-членки не могат да се изправят срещу желанията на бежанците, имащи конкретна цел - Германия и Швеция. Според българската позиция, изобщо не става дума за това дали процедурите за предоставяне на закрила някъде са по-добри от другаде, а за стандарта на живот. 

Необходима е добре работеща и финансово обезпечена интеграционна политика. Средствата трябва да бъдат предоставени за дълъг период, а не еднократно, е мнението на София. Освен това, страните от Западните Балкани трябва да бъдат привлечени към общия дебат по въпросите на незаконната емиграция. Техните системи за третиране на емигрантите трябва да бъдат интегрирани в евентуална обща европейска стратегия, гласи още позицията. Новото предложение на ЕК съдържа и общ европейски списък на безопасните страни на произход на бежанци и емигранти. В него са всички страни от Западните Балкани, които все още не са част от ЕС, и Турция. Списъкът беше критикуван от Европарламента в резолюция, гласувана миналия четвъртък. 

Позицията на България по отношение на приемането на по-голям брой бежанци си остава непроменена от миналата седмица, когато страната изрази готовност да поеме повече бежанци от юни, когато София се съгласи да приеме общо 500 души. Важно е да се отбележи обаче, че България настоява да се отразят предпочитанията на бежанците, за да се гарантира дългосрочното им заселване. 

Искаме в Шенген

Покрай миграционно-бежанската криза България засили искането си за членство в Шенген, блокирано от няколко страни-членки, начело с Холандия, заради липсата на напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева дори обвърза съгласието на България да приеме предложението на ЕК за бежанците в замяна на ангажимент за махането на пречките пред членството й в Шенген. Миналата седмица тя заяви, че е координирала позицията си с Румъния, където премиерът Виктор Понта също заяви, че Румъния ще отвори вратите си за бежанци, ако страната бъде приета в Шенген. Официалната позиция на България за извънредната среща на вътрешните министри не е формулирана по този ултимативен начин, но се посочва, че справянето с миграционната криза би било значително улеснено от присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство.

Това би улеснило обмена на информация между страните-членки и би подобрило възможностите за справяне с рисковете, произтичащи от миграцията и бежанската вълна. България не е съгласна бежанският поток да се посочва като причина за отлагане на присъединяването към Шенген. Сега е моментът да се вземат решения, които да демонстрират единството на европейските държави, гласи позицията. Решението за това дали да бъдат вдигнати възраженията срещу членството на България и Румъния има пряко отношение и към присъединяването на Хърватия, която наскоро подаде молба за членство в шенгенското пространство. Неофициално се говори, че независимо колко добре е подготвена Хърватия, няма да бъде допуснато нейното членство преди България и Румъния, които имат право на вето. 

Междувременно, в навечерието на срещата на министрите, Германия временно възстанови граничния контрол по границата си с Австрия заради наплива от бежанци. Миналата седмица страната отвори широко вратите си за бежанците, което предизвика силни реакции на одобрение в целия свят, не само в ЕС. В неделя обаче, вицеканцлерът и министър на икономиката Зигмар Габриел заяви, цитиран от Ройтерс, че липсата на европейски действия принуждават Германия да ограничи възможностите си за приемане на бежанци.