euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Съвсем естествено, буквално дни преди 10 декември, когато ще бъде представен докладът за преговорите за статута на Косово, темата за областта да бъде основна по целия свят. В България Косово беше водеща тема на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от Централно-европейската инициатива, а също и на извънредното заседание на парламентарната комисия по външни отношения, където вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин представи свършеното дотук в преговорите.

Срещата на лидерите на 18-те страни от Централно-европейската инициатива в София премина с малък скандал, след като сръбската делегация напусна форума в знак на протест срещу изказването на албанския президент Сали Бериша. За съжаление, тъй като срещата беше закрита за журналисти, не стана ясно какво точно е казал Бериша, за да разсърди сръбските представители, но впоследствие се изясни, че сърбите са се върнали на масата за преговори и срещата е приключила в бон тон.

От прес-конференцията, която даде тройката на Централно-европейската инициатива – това са бившето албанско председателство, настоящето – на България и следващото – на Молдова – можем да заключим, че проблем е предизвикала наново заявената позиция на Албания, че подкрепя само и единствено планът на специалния представител на ООН за Косово Марти Ахтисаари. Все пак, албанският президент Сали Бериша заяви, че подкрепя усилията на тройката, но припомни, че планът „Ахтисаари” е единственият, който уважава изконното желание на косоварите за независимост.

Освен това, този документ предоставя най-широките стандарти, като гарантират напълно правата на малцинствата в Косово. Става дума за стандарти, които не съществуват никъде другаде в Европа, но са необходими на региона, допълни Бериша и заяви, че доколкото Косово е регионален и европейски проблем, Европейският Съюз трябва да спазва собствения си проект, който е планът Ахтисаари.

В този смисъл беше и изказването на премиера Сергей Станишев, според когото е нужен много по-голям ангажимент на целия Европейски съюз по отношение на Западните балкани, което включва сериозни финансови и политически ангажименти, защото трудно можем да говорим за успешна политика на ЕС, ако той не може да гарантира стабилност, демокрация, човешки права, функционираща пазарна икономика в региона. Станишев каза още, че въпросът за бъдещето на Косово не опира само до статута на областта. Не по-малко важно е и прилагането на европейските стандарти за развитие на демократично общество с пазарна икономика, зачитане правата на малцинствата, с реална децентрализация.

Той отново изтъкна българската позиция, че разчитаме на единна европейска позиция по отношение признаване статута на Косово. Напускането на сръбската делегация Станишев обясни с това, че заради случилите се много и страшни събития в района на Западните Балкани през 90-те тук има много емоции. Раните зарастват трудно и затова в този момент, ролята на международните фактори е да се покаже решимост да се гарантира стабилността на целия регион. Не само като политически декларации, но и в действия.

Същевременно днес в парламента имаше съвместно заседание на комисиите по отбрана и сигурност и по външна политика, на което е станало ясно, че е крайно време парламентът и правителството да проведат сериозен разговор за това каква да бъде националната ни политика по отношение на Косово. На заседанието участниците са се споразумели след 10-ти декември, когато ще стане ясно дали преговорите за статута се провалят или не, ще има ново съвместно заседание, на което ще се реши каква да бъде българската позиция оттук нататък.

Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин отново заяви, че ако няма споразумение между Белград и Прищина, алтернативите може да бъдат само лоши. Той също така отказа да се ангажира с прогнози каква ще бъде българската реакция, ако няма единна европейска политика по отношение признаването на независимо Косово. Той обаче подчерта за пореден път, че не трябва да се допуска след 10-ти да настъпи политически вакуум, защото това ще означава връщане назад към конфликтите и преначертаването на границите в региона.

Той се съгласи с позицията на премиера Сергей Станишев и допълни, че казусът „Косово” трябва да се разглежда единствено и само в контекста на Западните Балкани. Калфин призова още да се изчака как ще се развият нещата до 10-ти, а за след това увери, че България е разработила реакцията си при различните варианти, но, разбира се, отказа да говори конкретно.