euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

България може да се присъедини към еврозоната, само ако махне корупцията

Аделина Марини, August 19, 2009

"Влизането във валутния механизъм, на практика, е политически въпрос", смята старши икономистът в институт "Отворено общество" Георги Ангелов, помолен от euinside да коментира доклада на гръцката Евробанк за стабилността на валутния борд в България. Той обясни още, че чисто технически, страната трябва да подаде молба, да се съберат останалите страни-членки и ЕЦБ (Европейската централна банка) и да го гласуват единодушно, което е било проблем и при предишния опит на страната ни да влезе във валутния механизъм. Тогава ЕЦБ е гласувала против. "Така че, това е по-скоро политически въпрос да се създаде необходимото доверие към страната, че тя ако влезе няма да бъде фактор за нестабилност, а ще бъде фактор за стабилност. Това означава, на практика, че няма да е много лесно, чисто политически и дипломатически. Просто много е трудно да си помислим, че страната, която всички дават за пример за най-корумпирана, ще влезе по-бързо от Полша във валутния механизъм".

Георги Ангелов смята още, че България трябва да оправи политическите си отношения с ЕС, да намали сериозно кражбите на обществени пари и да подобри съдебната си система. На реакцията на euinside, че това е твърде дългосрочно, икономистът уточни, че всичко е въпрос на доверие: "Въпросът е да има доверие, че се движим в тази посока, едва ли ще заработим безкрайно ефективно - по-скоро да се вижда, че има стъпки в тази посока. Едва след като влезем във валутния механизъм, тогава започват да се оценяват икономическите критерии от Маастрихт. Т.е. първо трябва да влезем, след това да ги изпълним и тогава да се присъединим към Еврозоната. Имаме 1 стъпка, която не можем да прескочим. Сега и да ги изпълним критериите от Маастрихт, което не е невъзможно да стане, да кажем догодина, това няма никакво значение, просто защото никой, който не е влязъл във валутния механизъм не може да влезе в Еврозоната, независимо дали изпълнява критериите или не".

Що се отнася до това дали България да влезе в Еврозоната със или без валутен борд, Георги Ангелов е съгласен, че страната ни не трябва да променя финансовата си система, защото всякакви останали мерки, може да доведат до дестабилизация на българската финансова система. "Те въобще не включват ефектите от това да се говори за премахване на валутния борд. Защото, на практика, в момента, в който правителството предложи да се махне валутен борд, всички хора ще отидат в банките, за да си изтеглят парите и да ги обърнат в евро, което означава, че самото предложение да се премахне валутния борд веднага ще срине банковата система, т.е. ще създаде системна криза и ще последваме Латвия и сами ще си създадем проблем, който не е съществувал. За този аргумент авторите на доклада вероятно не са се сетили, че хората, живеещи в страни с валутен борд имат различни очаквания по отношение на валутния курс - те не очакват той да се променя и в момента, в който някой каже, че се променя, те веднага ще действат на база на тази информация, което ще бъде фатално за банковата система".

Авторите на доклада на гръцката банка пишат още, че евентуална девалвация на латвийската национална валута (лат) ще се отрази зле и на страните от Централна и Източна Европа, което, според Георги Ангелов, ще има изцяло психологически ефект. Според него, няма пряка връзка между Балтийския район и този около България. Той обаче посочи, че говоренето за обезценка на лата е по-скоро спекулация. И все пак, за да се избегне ефектът от това върху България, икономистът препоръча пълно разграничение от латвийската икономическа и финансова политика. Страната ни трябва да покаже, че води по-благоразумна политика от тази в Латвия и това ще помогне да се избегнат евентуални негативни последици върху нас.