euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Новият "супер" европейски представител Peter Sørensen вече е в Сараево и днес (9 септември) предаде акредитивните си писма на босненското председателство. Датският дипломат от кариерата, който ще бъде едновременно ръководител на делегацията на ЕС и специален представител на 27-членният блок в Босна, ще има нелеката задача да помага на страната в стремежа й да се присъедини към ЕС на фона на продължаващата вече 11 месеца политическа безизходица.

На първата си пресконференция, след като официално пое поста той заяви, че главната цел на ЕС в Босна е да се засили сътрудничеството с всички местни партньори и да помогне на властите да изпълнят критериите от споразумението за стабилизиране и асоцииране.

Sørensen напомни кои са оставащите задачи - приемане на закон за държавната помощ и промяна на конституцията съгласно решението на Европейския съд по правата на човека. Друг ключов момент е провеждането на преброяване на населението на национално ниво, за което ЕС също е готов да окаже помощ.

Peter Sørensen призова още политическите лидери да изпълнят задълженията си и посочи, че неговата роля не е да бъде посредник в преговорите за формиране на правителството на централно ниво.

Местните медии отбелязват един любопитен факт от пресконференцията. При влизането си в залата той се ръкувал и се запознал с всички присъстващи журналисти поотделно. И, ако Сьоренсен е успял да спечели симпатиите на журналистите, то отношението на местните политици остава нееднозначно. Докато едни приветстваха назначението заради доказания професионализъм на дипломата, други бяха по-въздържани.

Още преди идването му се появиха гласове, че с това назначение Босна се сдобива с двама "надзиратели", тъй като Валентин Инцко остава в страната. Инцко досега съвместяваше поста върховен международен представител и специален представител на ЕС, но функциите му отсега натакък ще се свеждат до това да следи дали се прилага Дейтънското мирно споразумение, сложило край на кръпопролитната война от 1992-1995-та година.

Sørensen поема поста малко повече от месец преди Европейската комисия да публикува доклада си за напредъка на страната. Отсега се знае, че оценката на Брюксел ще е негативна. Близо година след общите избори през октомври политическите лидери от трите основни общности - сърби, хървати и мюсюлмани не могат да се договорят за формирането на правителство на централно ниво и това спъва процеса на реформи. Липсата на споразумение доведе и до отлагане на международната финансова помощ от страна на МВФ, ЕС и Световната банка.

Преди да подаде молба за членство в ЕС, Босна трябва да изпълни трите споменати от Sørensen условия.

Първото е свързано с промяната на конституцията, така че да се премахнат дискриминационните клаузи по отношение на малцинствата. През 2009 година Европейският съд по правата на човека постанови, че конституцията на Босна съдържа дискриминационни моменти, тъй като не позволява на представители на други, освен трите основни етноса да се кандидатират за колективното босненско председателство и за горната камара на парламента. Оттогава ЕС чака промените да бъдат извършени.

Другият важен момент е приемането на закон за държавната помощ, като стъпка в тази насока вече беше направена с внасянето на законопроекта за обсъждане в парламента. Сега депутатите трябва да одобрят затягането на контрола върху раздаването на тази помощ.

Третото условие се отнася до приемането на закон за преброяването на населението на национално ниво, което се отлага месеци наред заради спорни моменти във въпросника, отнасящи се до етническата принадлежност, както и за прилагането на резултатите от процеса. Република Сръбска засега се отказа от провеждането на свое преброяване до края на годината, както беше заплашила, че ще направи, ако не се постигне споразумение за преброяването на централно ниво.

Необходимите реформи не могат да бъдат прокарани, тъй като местните лидери не са склонни на отстъпки. Това се отнася и до формирането на Съвета на Министрите на централно ниво, което е блокирано вече 11 месеца. Хърватите настояват да получат премиерския пост, сърбите - четири министерски кресла плюс външно министерство, докато управляващата в Мюсюлмано-хърватската федерация (МХФ) Социалдемократическа партия смята, че заради високия процент гласове събрани на изборите, трябва да получи или премиерския пост, или външно министерство.

Босна подписа споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС преди три години, но оттогава практически не е постигнала голям напредък и започна да изостава от балканските си съседи.

Очакванията към новия европейски представител са той да даде импулс на евроинтеграционния процес, но това няма как да се случи, ако местните политици не загърбят партийните си интереси и не започнат да действат в името на напредъка на общата държава.