euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Знаете ли какво ще стане, ако температурата на Земята се повиши с 4 градуса по Целзий? Въпросът е колкото труден, толкова и различни теории има. Вчера обаче Великобритания разпространи климатична карта, изготвена от Метеорологичната служба на Обединеното кралство с участието на 27 учени. Според света, както те са го видели на база на своите проучвания, първото нещо, което ще пострада сериозно при повишаване на температурата с 4 градуса ще бъдат водните запаси. След това сериозно ще пострада селското стопанство, ще настъпят крайности в ниските и високите температури, ще се увеличат периодите на суша, горските пожари и морското равнище, което, от своя страна, ще доведе до наводнения и други бедствия.

В момента глобалните усилия са съсредоточени върху постигане на споразумение за овладяване на глобалното затопляне до 2 градуса. Това е и съдбоносният хоризонт, който ако бъде преминат, климатичните промени биха били необратими. Иначе казано, ако светът допусне затоплянето на Земята да прескочи 2 градуса, тогава и да спрем всички заводи, всички коли, да загасим осветление и отопление, няма да можем да попречим на процесите.

Картата със страшната прогноза беше представена и в България от Негово Превъзходителство посланик Стийв Уилиамс, който я връчи на заместник министъра на външните работи Красимир Костов. За да бъде постигнато съгласие за наистина глобални усилия за овладяване на промените в климата, големите замърсители, а и не само трябва да се разберат по някои много важни за настоящето въпроси. Един от тях е финансирането на климатичните промени и на зелените технологии.

Един от нерешените все още въпроси е какво да се прави с акумулираните въглеродни излишъци от държави, чиято индустрия е била през последните 20 г. в разпад. Това са предимно източноевропейските държави и бившите страни от Съветския съюз, които преживяха пълен срив на икономиките си в посткомунистическия период, затова и не успяха да изпълнят договорените в протокола от Киото въглеродни квоти.

Световните лидери ще трябва да решат до 7 декември, когато започва срещата в Копенхаген, каква да бъде цената на въглеродните емисии на създадените за този вид търговия пазари, както и дали акумулираните в периода "Киото" излишъци да бъдат прехвърляни и в периода "Копенхаген", който ще започне след 2012 г. Позицията на България е излишъците да бъдат прехвърлени, за да може и след това да се търгуват, тъй като до момента не сме успели да продадем дори и 1 тон по много причини, една от които е липсата на стабилна цена, както и липсата на търсене.

Министрите на околната среда на ЕС записаха в заключенията си от Съвета им в сряда, че е важно да бъде разработена обща счетоводна рамка, защото големите излишъци може да засегнат екологичната цялост на евентуално споразумение в Копенхаген, ако не бъде намерен подходящ баланс. Точно този баланс в момента е голямото неизвестно. Заместник министър Костов обясни за euinside, че България няма да промени позицията си, но въпросът ще се решава на глобално ниво, а не на вътрешноевропейско. Независимо какво ще се договорят лидерите в Копенхаген, Г-н Костов увери, че все пак има още 2 години до изтичането на срока на протокола от Киото. Това е достатъчно време да преценим дали искаме да продадем излишъците си или не.

За да може да стане това обаче, България ще трябва да създаде необходимата институционална среда, за да осъществява търговия, както и да намери купувачи. В настоящата среда на колебливи данни за състоянието на глобалната икономика, това вероятно ще бъде трудно. Предимството на България обаче е, че в сравнение с Русия или Украйна, нейните излишъци са относително малко и ако цената им е 7-8 евро за тон, това би бил един много сериозен източник на доход при добро желание и още по-добро управление.