Белгия ще внесе малко сюрреализъм в европейската политика
Аделина Марини, June 30, 2010
Белгия поема ротационното 6-месечно председателство на Европейския съюз в момент на разклатена политическа система в страната, на поредна порция неяснота за бъдещото правителство и на сериозни политико-икономически турбуленции в самия Европейски съюз. Именно затова, на Белгия ще се наложи да вложи малко сюрреализъм по време на шестте месеца, през които ще председателства Съюза. Или, както внушава прословутата картина на Рене Магрит, на която е изобразена лула, но под нея е записано категорично "Това не е лула". В този смисъл звучи и европейският консенсус - ще правим европейско икономическо управление, но то няма да е управление.
А, иначе, приоритетите на белгийското председателство, по които в следващата половин година ще разберем дали са лула или не, са именно въвеждане на нова регулаторна и надзорна структура във финансовия сектор. Тук основен фактор ще бъдат законодателните инициативи на Европейската комисия за предотвратяването на кризи, защитата на спестяванията и бизнеса от системно провалящи се финансови институции.
Една от централните теми за Белгия ще бъде заетостта. Особено внимание страната ще обърне върху въпроса със зелените и белите работни места (става дума за държавния сектор). От програмата не става ясно обаче как точно председателството ще се опита да се справи с безработицата и то на общностно ниво.
Изследвания, разработки и иновации ще бъдат друга тема, по която 
тепърва ще има задълбочени дискусии в Европейския съюз. Това, което прави впечатление в програмата на председателството (цели 52 страници) е, че Белгия ще положи усилия да определи индикатори, които да измерват както степента на изпълнение на целта 3% от БВП да бъдат заделяни за разработки, така и постигнатия напредък в създаването на Европейското изследователско пространство. Тези индикатори ще бъдат интересни, тъй като България вече заяви, че възможностите й достигат не повече от 0.6%-0.7% от БВП да бъдат заделяни за научни разработки.
И един приоритет, който безспорно ще привлече вниманието на България (или поне би трябвало). Една от пречките пред икономическия растеж, идентифицирана и в доклада на Марио Монти, изготвен по поръчка на Европейската комисия, е инфраструктурата. Впрочем Белгия също има интерес от този приоритет, тъй като макар и с добре развита пътна инфраструктура, голяма част от белгийските магистрали имат нужда от обновяване. Според председателството, посрещането на това предизвикателство не може да се осъществи от самите страни-членки. Затова е нужно Съюзът да допринесе, особено по отношение на транс-граничната инфраструктура.
За целта белгийското председателство обещава да потърси съдействието както на Комисията, така и на Европейската инвестиционна банка. Интересното е, че макар и само в едно изречение, авторите на програмата за следващите шест месеца са сложили и ангажимента да се обърне специално внимание на въпроса с гарантирането на енергийните доставки (като част от инфраструктурата).
Председателството ще се опита да наложи всички общи политики, включително земеделската и кохезионната, да бъдат съобразени и в подкрепа на новата икономическа стратегия на ЕС за следващите 10 години от развитието на европейската икономика Европа 2020. Впрочем, това беше и едно от условията, които новото британско правителство изложи след встъпването си в длъжност.
В допълнение на това белгийското председателство ще се опита да свърже този процес с новите цели, заложени в политиките по енергетика и транспорт с цел да се поощри преминаването към зелена икономика. Една от идеите в тази посока е адаптирането на данъчната регулаторна рамка с цел този преход да се финансира на общностно ниво.
Добро впечатление прави и фактът, че Белгия обръща специално внимание
върху Западните Балкани в контекста на политиката на разширяване. Като продължение на посланието от срещата в Сараево на 2 юни тази година, председателството ще работи за сближаване на отношенията на Съюза с региона, особено по отношение на напредъка по набелязаните реформи.
С оглед на започващата реформа на вътрешния пазар на Европейския съюз, Белгия ще акцентира върху създаването на истински онлайн пазар, както и на "вътрешен дигитален пазар". В този смисъл се очаква Комисията да представи предложенията си за създаването на европейската онлайн търговия, съобразена с всички ефективни правила за конкуренция, защита на интелектуалната собственост и правата на потребителите. Именно по време на белгийското председателство се очаква да започне и широкообхватна дискусия по бъдещето на вътрешния пазар на Общността.
Единственият проблем пред иначе важните приоритети на белгийското председателство ще бъде политическата стабилност в страната. Явно в опит да я гарантира в максимална степен, председателството изрично посочва, че някои от съветите на ЕС ще бъдат председателствани от представители на двете основни общности в Белгия - фламандци или валонци.