euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Цената на адаптацията, овладяването на промените в климата и инвестициите в чисти технологии за развиващите се страни ще бъде около 100 млрд. евро годишно до 2020 г. Това е сумата, изчислена от Европейската комисия и приета от лидерите на ЕС на Европейския съвет в четвъртък и петък. Тази сума ЕС предлага на развиващите се държави в навечерието на Копенхаген и ще я обсъди във Вашингтон с президента Обама. По думите на шведския премиер Фредрик Райнфелд, чиято страна председателства ЕС, "международната обществена подкрепа" за тази сума ще бъде между 22 и 50 млрд. евро годишно до 2020 г. Иначе казано, това ще са средствата, които трябва да се отделят от бюджетите на развитите държави, т.е. от данъкоплатците. Останалите пари трябва да дойдат от частни инвестиции.

В позицията, която ЕС ще отстоява на срещата на върха по промените в климата в Копенхаген през декември, се посочва още, че за първите 3 години ще са необходими незабавни инвестиции в размер на 5-7 млрд. евро, които обаче ще бъдат на доброволен принцип. Г-н Райнфелд обясни, че вече има държави, които са склонни да отпуснат тези средства в знак на добра воля, за да провокират развиващите се държави да поемат своя ангажимент.

Поставянето на конкретна сума на масата беше една от спорните точки на Европейския съвет в Брюксел, тъй като според някои страни-членки това може да насочи преговорите по новото пост-Киото споразумение в грешната посока - да се спори само за пари. Все пак, лидерите на Съюза стигнаха до извода, че поставянето на определена сума, която ще може веднага да се плати, ако бъде сключено ново климатично споразумение, само може да стимулира развиващите се страни да предприемат адекватни действия. Подобен подход може да мотивира и развитите държави като САЩ, Япония, Канада, Австралия да се включат с конкретни ангажименти.

По отношение на другия спорен елемент около финансирането на промените в климата вътре в ЕС, държавните и правителствени ръководители се договориха да създадат работна група, която да се занимае с отчитането на възможностите на по-слабо развитите (предимно източноевропейските) държави на база техния БВП.

Макар председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу и шведският премиер да не пожелаха да назоват новите страни-членки, които са възразили срещу това да плащат дълговете на развитите към околната среда, премиерът Бойко Борисов обясни, че става дума за 9 страни, които, по думите му, са успели да договорят по-изгодни условия. "Доста тежко заседание. Сутринта имахме работна среща с още девет държави и крайното решение е вписването на текст, който да гарантира, че няма да бъдем донори на държави като Китай, Индия, Русия и Бразилия. Когато трябва да се плаща, то ще бъде съобразено с брутния вътрешен продукт и с моментното финансово състояние на отделните държави", е казал Бойко Борисов пред българските журналисти в Брюксел.

Още преди началото на Съвета той заяви, че България е по-бедна от държави като Бразилия и Индия и затова не може да се иска от нея да финансира техните усилия в намаляването на емисиите. Подобна теза обаче е несериозна, тъй като е очевидно, че принос към глобалното затопляне имат всички държави, които са имали развити индустрии. България не може да прави изключение, ако вземем предвид развитието на промишлеността ни по времето на социализма. Макар да има много истина в аргументите, че това са го направили други, факт е, че няма как да убедим промените в климата, че някой друг е виновен за тях и, ако обичат да спрат.

Затова и Жозе Мануел Барозу изрично подчерта на прес-конференцията след края на Съвета в петък, че "Въпросът с вътрешното разпределение на ангажимента на ЕС ще бъде решен, след като се постигне споразумение в Копенхаген". Това прави изявлението на г-н Борисов: „Близо два часа се водиха преговорите, докато се съгласиха по-богатите държави с това наше искане, така че спестихме минимум по 40-50 милиона евро от тези заседания” - е малко прибързано.