euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Членството на Турция в Европейския съюз сякаш е една от основните теми на европейския дневен ред вече десетилетия наред. Сега, когато Турция е започнала преговорите за присъединяване, макар и с 8 замразени за преговори глави, дискусиите продължават. Наскоро Евробарометър публикува поредното си проучване на европейското обществено мнение, което показва не особено голямо желание Турция някога да се стане член на европейското семейство. Автор на публикация по темата e изследователката от Центъра за европейска реформа в Лондон Катинка Бариш, която започва анализа си на това проучване по много интересен начин:

"Представете си следното, пише Катинка Бариш: Никола Саркози се отказва от предизборното си обещание да остави Турция извън съюза, проблемът с Кипър е решен, Европейският съюз е размразил 8-те преговорни глави, а няколко поредни турски правителства бавно, но сигурно преминават през мащабните реформи, изисквани за членството, договорът се подписва през 2015-та година, но година по-късно, след като 20 страни-членки са го ратифицирали, французите и австрийците гласуват на референдум против". Този сценарий е напълно възможен, след като най-новото проучване на Евробарометър по темата показва стабилно покачване на броя на хората, които са против турското членство. Въпрос, впрочем, който все още изобщо не се дискутира в България, извън периодичните не особено подготвени изказвания на отделни министри или депутати. Затова се свързах с Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа и я попитах защо европейските граждани се противопоставят толкова сериозно на евентуалното членство на Турция?

КАТИНКА БАРИШ: Две са основните причини затова, нито една обаче не е директно насочена към преговорите за членство. Едната е, че европейците не знаят много за Турция, а тези, които си мислят, че знаят нещо, не са особено впечатлени. Останалите хора имат по-скоро смесена представа. Представят си я като предимно мюсюлманска страна, без да знаят, че религията е отделена от държавата, че страната е светска като устройство. Незнаят също, че Турция се модернизира, че е различна, бързоразвиваща се, полезна. Другата причина е, че европейците не бяха особено въодушевени от последните кръгове на разширяване през 2004-та и през 2007-ма - страхуват се от големия поток нископлатени работници на единния пазар, който застрашава техните работни места. С други думи се чувстват несигурни и отразяват тази несигурност в отхвърляне членството на Турция.

ВЪПРОС: Имате ли някакви данни за това какви са настроенията към Турция в България?

КАТИНКА БАРИШ: Евробарометър, социологическата агенция на Европейския съюз, прави проучвания из цяла Европа, но аз нямам точните данни за България, но знам, че като цяло в новите страни-членки хората са много по-положително настроени към бъдещи разширения, включително и към Турция.

ВЪПРОС: Работата е там, госпожо Бариш, че България има в известен смисъл пресни исторически спомени, свързани с Отоманската империя, както и някои други страни в региона, включително и Австрия. Като цяло има подкрепа и за членството на Балканите, но разполагате ли с данни какви са настроенията на Балканите към членството на Турция?

КАТИНКА БАРИШ: Балканските страни, по-специално тези, които вече са в Европейския съюз желаят техните съседи също да се присъединят, защото собственият им опит показва, че ако има перспектива в съюза да влезе страна, която се развива с огромни темпове, правят се икономически реформи, политиката е стабилна, това би било добре. Така че, ако вие се намирате на границата на Европейския съюз, естествено е да искате този процес на развитие да продължи, т.е. да искате вашите съседи да станат членки. Точно затова България, Румъния, а също и Италия и Австрия желаят балканските страни вътре в съюза, но интерес има и към членството на Турция. Като казвам това, трябва да спомена, че има и други държави в съюза, които са много за членството на Анкара - това са Великобритания, Испания, Швеция.

ВЪПРОС: Турция често показва, че не разбира особено добре какво точно стои зад съпротивата както на политиците, така и на общественото мнение. Защо е така - дали защото европейските политици се притесняват да кажат истината или има и нещо друго?

КАТИНКА БАРИШ: Европейските политици мислят, че няма да изведат никакъв политически капитал от изразяване на подкрепа за турското членство. Просто погледнете какво е общественото мнение - пълен скептицизъм, а европейските политици само следват общественото мнение, вместо да го водят. Има политици, които наистина са против членството на Турция, защото смятат че Европейският съюз е християнски клуб или пък защото разширяването и без друго отиде твърде далеч, или че с 27 страни ще стане почти невъзможно да се управлява съюза и дори това, че ако влязат още страни-членки, настоящите ще загубят влиянието си в съюза.

ВЪПРОС: Какво според вас ще се случи, ако Турция не стане член?

КАТИНКА БАРИШ: Зависи от това по какви причини тя не се е присъединила. Дори и сега по време на преговорите постоянно се чуват гласове за създаването на привилегирован статут, но не и членство. Засега обаче се водят преговори за членство, чиято перспектива е Турция да се присъедини. Сега, ако преговорите приключат успешно, да речем след 8 или 10 години, и се подпише договорът за присъединяване, но например Франция организира референдум, защото според поправката в конституцията им това ги задължава, и ако предположим, че французите кажат не - тогава ще изпаднем в криза. Ако обаче след време Европейският съюз се промени така, че се образуват групирания между отделните държави в него, например страни, които искат единна валута, страните, които са в Шенген или нещо трето, тогава Турция може да реши да се присъедини към някои аспекти на съюза. Но това ще бъде бедствие. Ако Турция след толкова години подготовка, бъде отхвърлена на референдум в само една от 27 държави, това ще е много лошо.

ВЪПРОС: Няма ли нещо да се промени, след като приключи реформирането на европейските договори?

КАТИНКА БАРИШ: Това е много добър въпрос. На политическо равнище има хора, които казват, че докато нямаме нов договор и не направим функционирането на съюза по-ефективно, не бива да има по-нататъшни разширявания. Но това е малко витиеват аргумент, не са много хората, които биха обърнали внимание на подобна кауза. Хората се интересуват от това дали им е сигурна работата, дали имат сигурност по улиците, дали има тероризъм и стабилност. Членството на Турция се разглежда именно в този контекст от европейците.

Имаше още доста въпроси, които обсъдихме с Катинка Бариш, но дори и те няма да изчерпят въпросите, които би трябвало да си задаваме и ние всекидневно. Струва ми се, че на българското правителство много скоро ще се наложи да излезе от лесната формулировка "имаме гъвкава позиция" и да помисли хубаво каква е позицията на страната и по този въпрос, както и по всички останали, свързани по един или друг начин с членството ни в Европейския съюз.