Industry Watch: Проблемът не е в бюджета за 2009, а за 2010 г.
Аделина Марини, July 22, 2009
Актуализацията на бюджета за 2009 г. е по-скоро подготвителен политически ход за сериозното орязване на разходите в бюджета за следващата година. Това смята икономистът Георги Стоев от Industry Watch, помолен от euinside да коментира отчета на финансовия министър в оставка Пламен Орешарски за състоянието на бюджета. Освен това, съветът му е новото правителство да прояви политическа воля, за да направи съкращения в ненужните държавни структури и да не разчита прекалено много на европейските фондове, тъй като те биха могли да помогнат, но само в някои определени сфери при това не изцяло. Георги Стоев обясни също така, че не би трябвало да е притеснение това, че правителството ще е на малцинството, стига да има политическа воля за предприеманите реформи.
На въпроса дали все пак не може да се очакват изненади в края на годината, тъй като в последните години беше традиция повечето радходи да се правят през втората половина от годината, Георги Стоев обясни: "Да, защото традицията беше да се следва консервативна разходна политика някъде до средата на годината или до есента и след това, когато се видеше, че приходите са повече от разходите, съответно има чувствителен излишък, той да се изхарчи ударно. Най-често този излишък се харчи ударно с някакви политически цели. В крайна сметка, ако тези пари бяха отишли в във фискалния резерв, щяха да бъдат много по-трудно достъпни за политиците, отколкото в рамките на бюджетната година - чисто процедурен е въпросът".
Що се отнася до актуализацията на бюджета, мнението на анализатора беше, че: "В момента, в който се стигне до актуализация ще бъде приключена почти 3/4 от годината фискално и ще бъдат сключени договори за останалата 1/4. Така че, актуализацията е по-скоро формален политически ход, с който управляващите ще покажат на гражданите, че ще трябва следващата година да се съкращават разходи. Аз по-скоро го гледам на това като първа политическа стъпка за подкрепата на парламента за следващия бюджет, който трябва да е значително по-свит от сегашния".
Затрудненията с бюджета, каквито и да са те, не би следвало да бъдат и пречка за намаляване на осигуровките с около 5% и дори са свалянето на някои данъци. "Самият факт, че приходите се съкращават, е основателна причина правителството да се замисли дали някои данъци не са все още високи. Самата реакция на бизнеса към световната криза трябва да говори много ясно на българския политик, че в крайна сметка колкото и да сме намалили данъците, някои ставки остават тревожно големи. За да говорим за намаляване на работни места по време на първите симптоми на кризата, означава, че осигуровки, например в размер на около 30% от общите разходи за труд, не са поносимо бреме. Така че, според мен мисленето трябва да бъде в посока на съкращаване на данъчните ставки".
Що се отнася до факта, че държавата задържа между 400 и 500 млн. данъчен кредит от ДДС, който трябва да бъде върнат на фирмите, Георги Стоев обясни, че това е незаконно и държавата, както всеки друг, който бави връщането на задълженията си, трябва да отговаря за това: "Бюджетът трябва да търси начини да се справя със свиването на приходите като съкращава разходни пера, а не като се стреми да увеличава по разни незаконни начини приходите си, примерно като не си връща задълженията. Всеки, който е взел някакъв кредит си го връща и като не го върне отива в съда. Не смятам, че държавата трябва да е изключение от този принцип".
Основна движеща сила на новото правителство трябва да бъде оптимизирането на разходите така, че да бъдат съкратени всички неефективни структури, издържани от бюджета. На въпроса дали това няма да провокира някакво социално напрежение, Георги Стоев обясни: "Последните данни за заетостта в обществения сектор са за около 415,000 души, заети в бюджетния сектор. Най-много са заетите в здравеопазване и образование, приблизително половината. Ако приемем, че образованието и здравеопазването са ключово важни и няма да ги съкращаваме или пък ще ги съкращаваме с по-малък %, другите 200,000 спокойно можем да ги намалим на 100,000. Т.е. нямаме някакъв проблем при частен сектор, който, без земеделието, наема близо два милиона и половина хора средногодишно, да приеме в редиците си още около стотина хиляди".
- А ако има някакво социално напрежение, защото вие видяхте какво стана с учителската стачка, работниците на "Кремиковци", които категорично не ста 100,000, но успяха да привлекат внимание ...
"Работниците на "Кремиковци", към края на юни 2009 са 3,928 души. При всичките допускания за свързани производства, това, което ще чуете от синдикатите, че ако затворите "Кремиковци", ще пострада БДЖ, ще пострада пристанище "Лом", пристанище "Бургас" и още 2-3 фирми, при най-негативен сценарий, съкращаването на заетостта няма да надмине 7,500 работни места на това предприятия. Ако 7,500 работни места, което вие сама може да сметнете какъв % е от заетостта в икономиката (около 3 млн. 300,000 към март месец), вие виждате, че това е толкова малък % от заетостта, че направо звучи странно как може такъв малък контингент от работници да създадат социално напрежение и политическа криза".
- Може и да звучи странно, но е факт, че политиците са склонни да изпадат в популизъм и да се поддават на влиянието дори на толкова малки социални групи, което пък може да доведе до блокиране на реформите.
"Вижте, блокирането на реформите, поне по мои наблюдения откакто има валутен борд досега, независимо дали става дума за телекомуникациите, когато не допускаш втори GSM оператор, както беше по време на правителството на Костов или пък не приватизираш разни енергийни компании, а напротив - изливаш още пари в енергиен холдинг, както беше по времето на Станишев, независимо за какво говорим, блокирането на реформите не е свързано със социални аргументи. Обикновено то обслужва някакви по-тесни интересни, интереси на по-тесен кръг от хора. Не толкова обществени или социално уязвими групи. Много ми е трудно да намеря пример, когато една реформа е била спряна, защото синдикатите са казали неискаме да я има тая реформа. Затова си мисля, че популизмът е чисто медиен. Ясно е, че ще има говорене в сферата на популизма, за да се спечелят избиратели. Но, когато се стигне до действия, е нужна воля да се откъснеш от кръговете на интереси, които те натискат от всички страни," вярва икономистът Георги Стоев.
- Този отговор обаче провокира и следващият ми въпрос, доколко е възможно правителство на малцинството да извърши нужните реформи, независимо с каква политическа подкрепа?
Според Георги Стоев, няма никакво значение дали правителството е на малцинството или е в коалиция. "Според мен, дали ще е на малцинството или ще е коалиционно правителство на голяма и малка партия, политическият риск си остава, измерен в намалени шансове да се правят реформи в сферата на бизнес средата и подобряване на шансовете за просперитет в България. Най-пресният пример е последното правителство, което беше коалиционно, на хартия беше стабилно и пред медиите беше стабилно, обаче си отива и ще остане в историята като едно от най-слабите и провалени правителства. Така че, коалицията не ви гарантира провеждане на реформите и, пак казвам, според мен се изисква политическа воля, а не толкова политическо жонглиране между различни парламентарни групи и лидери на политически сили. По-скоро се изисква смелост и визия за това какво трябва да се направи. В момента, в който имаш разумна политика пред себе си, аз съм оптимист, че ще се намери подкрепа за нея".
| © Consilium