Цената на липсата на евроконституция

Аделина Марини, October 5, 2006

Европейската комисия обмисля изготвянето на доклад за това каква е цената на липсата на европейска конституция. Знаете, че след отхвърлянето на Договора за конституцията на референдуми във Франция и Холандия, Европейският съюз определи една година за размисъл и замрази по-нататъшния процес на ратификация. Година по-късно обаче европейските лидери все още не са наясно дали това е документът, който е нужен на съюза. Междувременно, председателят на комисията по конституционните въпроси на Европейския парламент Йо Лайнен е изготвил доклад на същата тема. Един от примерите, които се посочват в документа е наскорошната криза в Ливан, когато чак няколко седмици след началото на военните действия между "Хизбула" и Израел в южен Ливан, външните министри на Европейския съюз успяват да се съберат в Брюксел, за да разработят обща европейска инициатива. Въпросите на външната политика на съюза не са единствения аспект на липсата на общи правомощия на съюза. Друг проблем, изтъкнат от Йо Лайнен е миграцията, обект на който все по-често става и България. И така първият ми въпрос към него бе колко скъпо излиза липсата на Европейска конституция?

ЙО ЛАЙНЕН: Цената за гражданите и за Европа е по-скоро политическа. Съществуват и редица недостатъци, които се виждат доста ясно през последните месеци. Едно от тях е борбата срещу тероризма - ясно е, че "Ал Кайда" и останалите терористични групировки могат да бъдат блокирани само чрез европейски мерки, но това изисква единодушието на Брюксел, състоящ се вече от 27 страни-членки. Очевидно подобно решение отнема твърде дълго време. С Конституцията бихме могли да получим решение чрез гласуване с обикновено мнозинство, което е много по-бързо. Мога да спомена още енергийната политика. Знаем, че имаме изключително крехка и несигурна енергийна обстановка и Европа до момента няма компетенциите и правомощията да се справи с нашите петролни партньори в енергийния сектор като Русия и производителите на петрол в Близкия изток. Ако Конституцията беше в сила обаче Европейският съюз щеше да може да поеме отговорността да действа от името на всички 27 страни-членки.

- Смятате ли, че европейските политици и държавници осъзнават тези аргументи, както и нуждата от най-сетне обединение на някои национални политики под една шапка?

ЙО ЛАЙНЕН: Да, смятам, че атмосферата се подобри значително през последните месеци. Вече се разбира, че конституцията не засяга само институциите. Така че, какви са предизвикателствата, пред които сме изправени в обща Европа? Какви са възможностите на Европа да отстоява интересите си, както и ценностите си? През последните месеци става все по-ясно, че Европа е изправена пред огромни предизвикателства от гледна точка на сигурността, доставката на енергия, миграцията и дори природните бедствия и катастрофи. Подобни неща могат да бъдат отстоявани единствено на европейско ниво и бих казал, че забелязвам по-голямо осъзнаване, че се нуждаем от повече Европа, а не от по-малко.

- Как тези аргументи може да бъдат разбираемо поднесени на европейските граждани така, че да се избегне повторение на отхвърлянето на Конституцията във Франция и Холандия?

ЙО ЛАЙНЕН: Според мен трябва да говорим с езика на гражданите - да бъдем много конкретни и директни, да обясним на гражданите най-практичните предимства, които ще получим, ако Европа има повече правомощия и достатъчен капацитет да прави нещата от името на всички. И мисля, че това е възможно да се направи. Да, наистина ние всички сме за Европа, защото тя означава мир, свобода, икономическо развитие, но гражданите искат по-конкретни примери, а те изискват единствено общ европейски подход.

- Един от най-големите страхове около конституцията на Европейския съюз е предаването на известна част от суверенитета. Това така ли е и може ли да се реши този проблем?

ЙО ЛАЙНЕН: Нищо подобно. Румънската конституция си остава румънска конституция, а европейската конституция просто добавя ценности, добавя нови компетенции така, че да действаме общо. Тя в никакъв случай не измества националния основен закон, но е допълнение към вече договорени неща - а именно, къде Европа може да действа от името на всички. И още нещо важно, в европейската конституция е заложена изцяло Хартата за основните права и свободи, които са над 50 и, на които хората в Европа се радват.

- Френският вътрешен министър, който е вероятен кандидат за президент във Франция догодина, предложи в началото на месеца Европейският съюз спешно да приеме мини конституцийка, която да съдържа важни елементи от замразената. Смятате ли, че това е добра идея и възможно ли е тя да получи подкрепа от европейските граждани?

ЙО ЛАЙНЕН: Конституционното споразумение бе договорено преди три години. Всички правителства и парламенти на страните-членки участваха в този процес, който представлява на практика достигането на глобален компромис, балансиращ различните интереси в Европа. Така че, подборът на отделни текстове е много опасна процедура, защото е възможно да не може да се постигне компромис между 27-те за това какво е важно и какво не. Но Европейският парламент и предстоящото германско председателство, както и други страни искат да запазят този глобален компромис и отказът от него твърде скоро и твърде бързо в името на мини споразумение не е добра идея. Хубавото нещо в речта на Саркози обаче беше, че в нея прозира готовността на Франция да се заеме отново с темата за конституцията и да се надяваме, че този път французите ще кажат "да". На практика отказът им първия път се дължеше на вътрешни проблеми с тяхното правителство и не беше свръзано по никакъв начин с европейските теми.

Институционални въпроси на ЕС