Нов световен ред

Аделина Марини, February 28, 2007

Центърът за европейска реформа - неправителствена организация, базирана в Лондон, публикува ново изследване на бившия си директор по външна политика Марк Ленърд. Неговото есе се нарича "Разделеният свят - битката за надмощие през 2020-та година" и предвижда, че в рамките на този 13-годишен период светът не само че няма да бъде повече еднополюсен, но ще бъде четириполюсен. Освен това, Марк Ленърд предвижда и създаването на множество подсъюзи в рамките на Европейския съюз. Помолих го да разясни малко по-подробно идеята си ново идеологическо съперничество относно формата на световния ред.

МАРК ЛЕНЪРД: Когато падна Берлинската стена ни беше казано, че историята свърши и бъдещето няма да бъде на големите идеологически борби, а на универсализацията на западната либерална демокрация. Комунизмът изчезна и нямаше възможност да се появят някакви други системи. Възможно е да се появят случаи на ислямизъм, които да увлекат не повече от един милиард мюсюлмани. От европейска гледна точка тези прогнози изглеждат верни като имаме предвид постепенната трансформация на страните отвъд Желязната завеса към либерална демокрация и членство в Европейския съюз. Ако погледнем напред ще забележим, че историята се връща и че западната либерална демокрация е само един от възможните начини за организиране на обществата. По отношение на западната либерална демокрация се забелязва разцепление между американци и европейци, защото двете общества развиха различни идеи, базирани на разбирането за това по какъв начин те възприемат правоналагането. Тези различни виждания се видяха най-ясно по време на кризата в Ирак. Така че, моята теза е, че вбъдеще няма да има един световен ред, а светът ще бъде разделен от две оси в зависимост от организирането на вътрешната политика в страните. На този принцип държавите ще бъдат разделени на автокрации и демокрации. Другата ос, според Марк Ленърд, ще разделя света на принципа на това дали една страна се управлява от закона или от сила. Така че на практика ще осъмнем в свят от четири зони: Американският свят, който е отдаден на демокрация, след това е Евросферата и може би някои от държавите в съседство. Третата зона се състои предимно от Русия и Китай - двете държави, които на практика се конкурират, но същевременно ще се обединяват все повече, тъй като и двете имат автократична система на управление и освен това вярват, че международните институции трябва да бъдат използвани за ограничаване на американската мощ. Четвъртата зона е нашият юг, който не се управлява нито от демокрация, нито от върховенството на закона и това е Близкият изток.

В своята прогноза споменавате годината 2020-та. Защо именно тази година?

МАРК ЛЕНЪРД: В известен смисъл колкото и трудно да е предвиждането на бъдещето, все пак според "Икономист интелиджънс юнит" 2020-та е годината, когато китайската икономика, измервана на база покупателна способност на населението, ще надвие американската икономика. Това би бил изключително важен психологически момент, който ни показва, че живеем в многополюсен свят.

Споменавате също така и термина "разширена Евросфера", какво означава той?

МАРК ЛЕНЪРД: Евросфера наричам държавите, които се трансформират постепенно от Европейския съюз и неговия подход. Европейският съюз според мен е уникален политически експеримент, при който страните се оттеглят от националния си суверенитет, за да решават трансгранични проблеми като организираната престъпност, замърсяването и същевременно създават най-големия единен пазар в света. Имат също така и почти единна външна политика. Същевременно, те запазват и собствения си суверенитет и сами се грижат за чисто вътрешни проблеми като училищата, пенсионната система и гласуването. В този свят, вместо сигурността да се базира на тайнственост и от защита от чужда намеса, сега сигурността се базира на върховенството на закона, намеса във вътрешните ни работи, взаимодействие по-точно и не на последно място Евросферата се разширява, нещо, което хората в България знаят много добре. Вбъдеще ми се струва, че този процес на трансформация може да отиде отвъд тези 27 страни-членки и да включи не само страните от Балканите, но и много други като Украйна, Молдова и дори в по-дългосрочен план държави като Беларус. Предполагам, че този процес на трансформация може да зарази и страните на юг - в Северна Африка, казва още Марк Ленърд.

Именно в този аспект, за който говорите, господин Ленърд, как виждате бъдещето на Европейския съюз - толкова разширен, но на практика с вързани ръце заради липсата на Конституция?

МАРК ЛЕНЪРД: Европейският съюз винаги се нуждае от време да свикне с всяка отделна вълна на разширяване. Смятам също така, че колкото по-голям и разнообразен става съюзът, толкова по-големи въпроси поставя като този как мислим за него. Това, което открихме наскоро е, че някои типове въпроси като например за Директивата за услугите, се политизират много повече, когато има 25 или 27 страни, просто защото различията между тях по отношение на доходи и икономически просперитет са изключително големи. А това означава, че идеята на една държава за социална сигурност се вписва във виждането на друга за протекционизъм и именно това прави много трудно взимането на общо решение не само по въпросите на икономическите реформи, но и в други сфери. Има страни, които са силно заинтересувани от бъдещето на Беларус или Украйна, но други се интересуват повече от Алжир и Мароко. Затова може би вбъдеще ще се появят по-малки групи държави, които ще си сътрудничат по-тясно и неформално в сферите, където имат общи интереси.

Искате да кажете съюз в съюза?

МАРК ЛЕНЪРД: Не просто един. Познавам хора в Европейския съюз, които не харесват идеята за Европа на две и повече скорости, защото възприемат това като нова Желязна завеса. Честно казано аз също споделям тази загриженост. Същевременно обаче, много по-смислено би било да има много такива по-малки групирания. Например създаването на отбранителна общност не би имало никакъв смисъл без Великобритания, тъй като тя е една от двете сериозни военни сили в Европейския съюз. Великобритания обаче не е част от Шенгенската сфера, която си работи перфектно и без британците. Можем да си представим подобни неща и в други сфери, където е изключително трудно взимането на единно решение. Няма да се учудя ако се появят страни, които създадат помежду си своя Директива за услугите.

Не мислите ли обаче, че тези вътрешни проблеми, които по личното ми мнение се задълбочават, всъщност карат Европейския съюз да изостава от предизвикателствата на света?

МАРК ЛЕНЪРД: Това е вярно, но хората мислеха така и през 1989-та година. Берлинската стена падна, появиха се страшно много други проблеми като Югославия и нейното разпадане и хората тогава имаха право да критикуват Европейския съюз за това, че не направи нищо. Много е трудно да не се срамуваме за това, което съюзът направи през 1990-та година, но хубавото от цялата тази работа е, че Европейският съюз сега е много по-способен да се справи с проблемите на Балканите. Това е тезата на бившия директор по външна политика в Центъра за европейска реформа в Лондон Марк Ленърд.

Институционални въпроси на ЕС