euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Разговорът ми с Андрей Ковачев, лидерът на младата партия Българските Зелени, беше прекъснат от телефонно позвъняване. Съвпадението обаче беше, че телефонът ни прекъсна точно там, където започнахме да дискутираме предизборната платформа на партията малко по-конкретно:

- Икономиката също оказва влияние. Имате ли някакви конкретни идеи в тази насока?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: В момента икономическата криза ни дава много силен сигнал за това, че ние трябва да търсим нови посоки, в които да създаваме нови работни места и тези посоки Зелените са ги нотифицирали ясно и ги назоваха - това са зелените работни места в т.нар. зелена икономика. И за това започнаха да говорят включително консервативните и десни партии, че това е нещото, за което трябва да се мисли, защото това са сектори, които в момента интензивно се развиват и в ситуация на икономическа криза, ако бъдат подпомогнати, може да са локомотивът за излизане от икономическата криза.

За какво става дума? Неща, за които другите партии в България, за съжаление, напълно избягват да говорят. Да вземем за пример развитието на ВЕИ (възобновяеми енергийни източници), развитие на истински пазар на такива източници в България, защото в момента
няма такъв, пак има монополисти, пак има големи компании, които само могат да инвестират. Децентрализирана система, подпомагаща независимостта на отделните домакинства и сгради, пазар за това нещо, примерно чрез система от безлихвени заеми за подпомагане на тези инвестиции от хората, защото първоначалните инвестиции в тях са големи, но след това се изплащат с времето.

Производството на съответните неща - ние в България в момента произвеждаме фотоволтаични панели за производство на електричество и ги изнасяме за Германия, не се пласират в България, защото няма пазар. Ето ви една огромна ниша. В Германия цели големи индустриални комплекси са конверсирали към такова производство и в момента имат повече работни места, просто защото са реагирали навреме на тази пазарна ниша и са я развили. А ние в момента, нали знаете какво правим със своите гиганти и как се опитваме да ги спасяваме и не търсим нови посоки?

- А това изисква ли някаква специална квалификация за този тип работници?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Тази преквалификация е лесна. Въпросът е да се създадат икономическите механизми, които да създадат пазара и, които да създадат преференциите за подобно производство. Ето ви една огромна ниша за работни места. Не само, но това помага и за нещо друго - за енергийния баланс на страната, за независимостта, при това не на базата на монополисти, които седят отгоре върху хората и не им дават да дишат, а на базата на независимост на отделния човек, на семейството му, на сградата му, което е
невероятно.

Други посоки за подобно развитие - дребните и средните производители и преработватели на земеделска продукция. В момента в България има изкуствени монополи, които ги удушават чрез система от изкуствени правила, въведени само и само да се създаде тази ситуация. Във всички европейски страни има създадени системи за по-ниски параметри за регистриране, става дума за хигиенични норми за местните малки производители или
производителите на традиционни продукти. В момента в България тези норми са толкова високи, че убиват малките - те просто не могат да работят легално. Този изкуствен
монопол създава една абсолютно некачествена продукция и убива малките. Това е нещо, което, когато го промениш, само след 1 година ние ще имаме много повече качествена продукция. Това са типични зелени работни места, защото става дума за, действително малки и изключително семейни преработватели, които ще продават в близост до тяхното място за живеене, няма да правят големи транспортни разходи, но ще продават много качествена продукция от естествени неща.

Друг момент, елементарен е междувпрочем, който и да било продукт - да вземем киселото мляко или сиренето, в цяла Европа, когато се създава местна марка и се защитава в ЕС, това се прави не, за да нахлуваш на чуждите пазари, а да си защитиш качеството на продукцията, че няма да бъдеш изяден от външни вносители. Това е вид защита. Когато ти сложиш като задължение зад тая марка да стои, че млякото ти, примерно, идва от страната или от мястото, където е произведено, няма никой да ти произвежда сирене от палмово
масло, след като не може да се нарича сирене. Ако сиренето може да се произвежда само от българско мляко, то ще се произвежда само от мляко, защото никой няма да купува бяла
продукция от палмово масло. Няма тогава да внасяме месо като бесни от чужбина, няма да внасяме палмово масло и т.н. Ето ви нови, зелени работни места.

Другата посока това е туризмът. Какво имаме в момента? Абсолютно хаотично развитие, заедно с един огромен сенчест строителен сектор, който, вероятно, е над 30% от БВП,
които обаче нито едното, нито другото са устойчиви - те са готови да спукат един огромен балон, защото това строителство не създава качествен продукт, който след това
да премине в туризъм, а създава комплекси, които след това ще трябва да разрушаваме. За всичко това се изисква държавна регулация, както например във Франция са го направили развитието на селския туризъм - на базата на съществуващото застрояване, с него доразвиваме. Не да правим затворени хотелски комплекси all inclusive или за продажба на имоти, а да развиваме съществуващите населени места. На базата на това да се развие селския туризъм, който, както в момента във Франция, е огромна част от БВП - това е най-скъпият селски туризъм в цяла Европа.

Така няма и да пустеят региони. Ето ви други зелени работни места. Но, всичко това изисква: намеса на държавата на едно ниво на планиране, след което предоставяне на частната инициатива да поеме топката. В България това го няма - всичкото това е някакъв пиратски бизнес, при който не се гледа на дългосрочна основа, а всичко гледа някакви бързи печалби на някой си. И добавената стойност, която би трябвало да бъде за местните общности, я няма. Това е устойчивото развитие и това е философията и тя е заложена в нашата програма. И аз пак казвам, за съжаление, само в нашата.

- Добре, но колко време е нужно, за да се реализират тези неща, изчислявали ли сте?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Значи, за да се направи едно добро планиране на туризма в тази посока, ще е нужна година-година и половина, след което вече, използвайки финансовите
средства на ЕС, дефакто тази програма ще бъде критерият дали тези средства се използват ефективно или не, защото проектите, които ще вървят, ще бъдат вече съобразени с нея. Горе-долу след година и половина или 2 може да започне солидно да се инвестира. За ВЕИ, за разлика от големите монополни производства, те почват да се възвръщат в момента, в който бъдат инсталирани. Така че, за едногодишен период могат да се направят доста големи
промени в това отношение и нещата да тръгнат. Точно за 1 година, година и половина може да има чувствително придвижване в тези посоки, за които говорим. Стига да има
политическа воля.

- За ВЕИ няма ли да е нужно, обаче, да се промени енергийната инфраструктура, която е налице и което, може би, е доста скъпо?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Не, не толкова, защото в момента проблемът е, че ние трябва да пренасяме енергията от производителя, който е голямо предприятие, до потребителя и тази система за пренос е неефективна. Затова говорим за децентрализирана система на производство, когато в буквалния смисъл инсталираш върху сградата, в която живееш, съответните уреди - инсталираш фотоволтаични панели за производство на електроенергия, инсталираш слънчеви батерии за производство на топлоенергия, инсталираш си, ако имаш
добри условия за това, термопомпа за ползване на земната топлина и т.н. в съчетание с 1 обща система. Ето ви едно нещо, което е базирано на ниво - ти си потребяваш собствената енергия и ставаш независим. И, ако трябва, може да продаваш в системата. Това, което в момента е проблемът, че ти можеш да продаваш само на НЕК и на никой друг. В смисъл, отново монополизмът цари, а ти трябва да имаш избор, ако искаш да продадеш. Достатъчно е да промениш закона и нещата ще са коренно различни.

- Самата промяна на закона не е достатъчна, трябва и прилагане, а това изисква цялостна промяна на целия държавен ресурс или, както е модерно да се нарича,
административния капацитет. Това ще отнеме време.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Със сигурност. Колкото и да отнеме време, има ли политическата воля да се направи, това може да бъде извършено. Въпросът е, че няма политическа воля.

- А съпротивата на ниските нива?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Не, според мен съпротивата не идва оттам, тя идва от политическата класа. Категоричен съм, защото в момента в България ниските нива
не са решаващи. Нашата администрация е така структурирана, тя е пирамидална структура - всяко едно решение във всяко едно министерство се взима от политическото връхче на пирамидата - всяко едно решение. Което прави администрацията абсолютно тромава, абсолютно неефективна, примерно, ако беше частна фирма щеше да фалира, но и размива отговорността като налага такъв един сив политически чадър върху всяко едно решение. Така че, отговорността може да се търси директно от тая политическа класа, която създава неефективна администрация сама по себе си. Да, наистина трябва и административна реформа, вярно е, но ако имаше политическа воля, въпреки цялата тази несетивност на администрацията, тия неща можеха да се случат. Просто няма желание, няма мерак.

- Опитът от последните години на партийното строителство показват, че може да се привлекат много качествени хора, но същевременно пак да има проблеми. Как смятате да
осъществявате контрола на партийно ниво, когато пораснете, създадете си местните структури, така че да не бъдете издънвани грубо казано?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Засега сме твърде малки да мислим за това. Малко хора сме все още. Но този проблем, в момента, в който преминем 4-те %, може да дойде съвсем скоро, след 1 месец и ще бъде належащ. За мен механизмът е ясен - граждански контрол, външен. Аз ще искам да си създам, както да има в държавата външен интензивен граждански контрол, аз искам да има такъв и към партията. Т.е. ние ще предложим на всички граждански организации, инициативни комитети, всички активни групи, граждани, както и отделни хора възможността пряко да контролират това, което се случва в партията и да си казват мнението. Оттук нататък вече нашата политическа отговорност ще бъде да чуваме тези
сигнали и да поемаме тази обратна връзка за това, което се случва.

- Има и още един въпрос, който ми се струва много важен - образованието.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: За образованието в нашата програма има доста точки, от които най-интересното, естествено ако трябва да го обобщя, чисто, от гледна точка на самата система, е по-добра връзка между началното, средното и висшето образование, т.е. те да не са едни отделни същества, които нямат нищо общо помежду си, с едно по-добро профилиране още от най-малко средното образование - да се осъществява една по-добра връзка между тях. Като принцип в нашето образование, защото това се къса. Те са необвързани помежду си и, съответно, това понижава качеството. Второто нещо - за сметка на количеството трябва да се помисли за качеството във висшето образование. И третото нещо, като така, може би, засилена точка - засилената роля на местните власти, на кметовете и на училищните настоятелства като отговорност към началното и средното образование, и пряко включване на кметовете в училищното настоятелство, за да може да си носят своята отговорност за това, което се случва в училищата.

- А като учебно съдържание?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Раздвижване на това съдържание, особено в посока на
гражданското и на екологичното образование, защото опазването на околната среда е едно основно човешко право, което хората трябва да знаят, защото това ще определя живота на бъдещите поколения, защото катаклизмите, които ни очакват са неприятни. Аз искам да видя как децата знаят какво значи обществено обсъждане, къде се отива на обществено
обсъждане, какви са техните граждански права на практика. Да опитат вкуса на демокрацията.

- Синята коалиция предлага даже да има гражданска матура, която да е задължителна. Приемате ли подобна идея?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: За мен не матурата, а вкуса на живия живот. Да отидат на обществено обсъждане някъде, разбирате ли, живия живот да го докоснат с ръцете си в часа. Защото, ето сега на нашите щандове минават едни 10-класници и аз им говоря за ролята на местния референдум как може да спре купуването на гласове, ако се въведе задължителен местен референдум за всички решения, които касаят дадена община, как моментално се променят правилата на играта, няма всевластна власт и има гражданско участие и няма,
съответно, да има купуване на гласове. И те незнаеха какво е референдум!

- От няколко години се говори за задължително гласуване, предвид българската народопсихология обаче, доколко може да се осъществи такава идея?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: За мене това не е решението, насила хубост не става. Трябва системата да се отвори към хората, за да виждат те смисъл в това. Отново това е опит да се тушира следствието, а не да се лекува причината. Причината е в разстоянието между хората и мястото, където се взимат решенията. Това разстояние трябва да се скъси максимално.
Тогава хората ще искат да участват в процеса. Първото нещо, което трябва да се пипне е въвеждането на тези задължителни местни референдуми - всеки месец 10-15-20 неща, за които да се гласува, няма значение колко са, хората да си казват да-то или не-то. Това ще накара властите да отидат при хората. Ако те не го направят, ще губят всичките референдуми и няма да могат направят нищо за съответната община.

Ако искат да строят магистрала, трябва да минат през съответната община да я убедят, че точно оттам трябва да мине магистралата и хората да кажат - добре. Да видите как ще се промени начинът, по който се работи в тази държава и от страна на администрацията.
Цялата тази затвореност, всичко това моментално загива автоматично. Купуването на избори - също. Колко ги слушам в парламента да си приказват - ние тука, как можем да се
справим с това купуване на гласове, ами то е почти невъзможно - всички мислеха само за следствието. Никой не се опита да идентифицира причината, за да я лекува. А причината е всевластието на тези, които завземат съответния общински съвет и кметско място и съответния парламент. Премахнете това всевластие, поставете ги под граждански контрол и нещата са на 100% различни! Българите не сме по-лоши от швейцарците, но живеем в по-лоши правила.

- Но те по-отдавна се ползват от правата си, доколко сме подготвени ние за тази гражданска свобода?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Ще стане! Аз съм виждал как цели села стават да си защитават правата, губят битката заради лошите закони и се обезверяват. Гражданското общество не трябва да се създава - то трябва да си възникне само. Няма как да го създаваш, това са глупости. Колко пари се изляха по проекти да се създава гражданско общество? Създадоха ли го? Не! Трябва да се създадат условия, трябва да се разоре почвата, а семената ги има. Просто трябва да се разоре почвата, трябва да има закони, които да дават шанс. Тогава то ще си възникне само, българите са достатъчно свестни хора за това нещо. Но, в момента няма разорана почва, тя е бетонирана. Както сме бетонирали Черноморието, така сме бетонирали възможностите на гражданите нещо да променят в тази държава.

- Да се върнем в началото, за да завършим. Казвате, че все още сте малко и не сте в състояние да поемете отговорността, която пада върху вас. Ако приемем, че прескочите 4-те % неминуемо ще трябва да се отговори на въпроса - ето повечето партии внасят български специалисти и икономисти, които са се доказали навън, финансисти, експерти. Имате ли готовност за такова нещо?

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Ние имаме много силни експерти в областите, които касаят регионалното развитие, т.е. не макроикономика, а които касаят конкретните сектори, от които зависи животът на хората: като земеделие и животновъдство, като горско
стопанство, като регионално развитие, като алтернативните форми, включително и на рекреационен туризъм - неща, хора с абсолютно жив практически опит в тези сфери. Така че,
това е нещото, което можем да вкараме и, действително, да се вземат онези решения, които ще подпомогнат дребния и среден бизнес, което е нашата цел. Ние не сме неолиберали,
да се уточним. Ние не сме за пълната свободия. Ние сме за дребния и средния бизнес, когато той е социално отговорен, също така.