euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

- Хърватия постига забележителен напредък по пътя си към членство в ЕС. Какви са основните препятствия в момента пред страната Ви?

ВЛАДИМИР ДРОБНЯК: Сложността на процеса всъщност е основното предизвикателство. На практика не виждам никакви препятствия в смисъл на пречки, но има много работа за свършване. Процесът на присъединяване е много сложен, има много изисквания както технически, така и практически. Изключително много документация, много закони трябва да бъдат преправени, тъй като това се изисква от аки комюнотер или иначе казано законодателството на Европейския съюз. Трябва да се направят много планове за действие. За да добиете представа, ще ви дам един пример – само за 2006-та година сме създали повече от 20 хиляди страници документация, почти същото количество на хърватски език.

- Как се чувствате в една група с Турция?

ВЛАДИМИР ДРОБНЯК: Започнахме преговорния процес заедно с Турция, в един и същи ден и преминаваме през процеса на присъединяване едновременно. Но, в момента ми се струва, че се движим с две различни скорости. Знаете, че сам по себе си процесът на присъединяване на Турция е изключително сложен. Ако срявняваме глава по глава, ще видите, че процесът на отваряне и затваряне на Хърватия е с доста по-различна динамика. На практика, технически ние сме разделени. Разбира се, си оставаме страни-кандидатки, единствените при това за момента. Това е общото между нас – нашата цел. Сътрудничим си по много аспекти, но по отношение на скоростта и същността, доста се различаваме.

- Какви паралели виждате в процеса на присъединяване на България и Хърватия?

ВЛАДИМИР ДРОБНЯК: Много са паралелите. В същността си, ние трябва да преминем задължително през аки комюнотер, да възприемем същите стандарти, както за всички останали. В хърватския процес има някои новости: механизми, при това доста по-сложни, чисто технически и законно процедурата е доста по-сложна, отколкото при вас. Това показва само, че нашият процес на присъединяване е малко по-различен от останалите. С други думи има сериозни паралели, но и много различия. Това, което ни обединява е, че и България, и Хърватия започнаха като страни в преход, с бремето на миналото, добре познати и на вас. Ние тръгнахме от социалистически икономики и сега се превръщаме постепенно в пазарни. Това, което ни отличава е, че Хърватия носи и друго бреме – това на войната. Тя остави дълбоки белези и последствия, с които трябва да се справяме в сътрудничество с Трибунала за военните престъпления в бивша Югославия. Огромния брой бежанци създаде огромна тежест за нашата икономика – нещо, през което на вас не ви се е налагало да преминавате.

- Така е, но всеки, който посети Хърватия, аз също наскоро бях там, ще забележи изключително доброто развитие на вашата страна както икономически, така и във всяко друго отношение. Вие, например срещате ли същите проблеми като корупцията?

ВЛАДИМИР ДРОБНЯК: Всяка страна има такива проблеми, дори и Финландия, която е най-успешна в борбата с корупцията, продължава с тази битка. Не мисля, че може да се достигне ниво, при което няма да има никаква корупция. И според мен проблемът не е в това дали имате корупция или не, защото това е в природата на човека – има хора, които прибягват до това, става въпрос за това колко ефективно се води тази битка. И именно това е една от ключовите сфери, в които сме концентрирали усилията ни по оношение на съдебната система. Хърватия в момента има процъфтяваща икономика. Водеща сила е туризмът, където само за миналата година имаме десет милиона посетители, което за страна с 4 милиона и половина население е твърде много. Туризмът съставлява 80 % от нашия БВП, затова бих казал, че Хърватия се справя добре. Инвестирахме много в нашия стратегически растеж, забелязали сте мрежата от магистрали, крайбрежието. Така че, да, Хърватия се справя много добре. Разбира се, винаги има място за още подобрения и в случая преговорите с Европейския съюз носят ползи. Най-малкото реформите, които този процес изисква, вършат наистина много добра работа и резултатите са видни.

- Българин, който живее в Хърватия бе цитиран от български всекидневник да казва, че отношенията между България и Хърватия са добри, когато двете страни нямат проблеми със Сърбия. Съгласен ли сте с тази позиция?

ВЛАДИМИР ДРОБНЯК: Бих казал, че отношенията ни са много добри. Нямаме никакви отворени въпроси от какъвто и да е род, нямаме обща граница, но поради мястото ни в един регион на Европа, имаме добри съседски отношения. Имаме, също така, общи исторически спомени. Що се отнася до Сърбия бих казал, че това, което е в наш общ външнополитически интерес е да имаме стабилна, демократична и с добро правосъдие Сърбия, която да стане член на Европейския съюз колкото се може по-скоро. И, това струва ми се трябва да бъде нашата обща стратегия. В крайна сметка Сърбия се намира между нашите две страни, граничим с нея и затова искаме да имаме колкото се може по-добри отношения с тази страна.

- В този смисъл, каква е позицията на Хърватия по въпроса с Косово?

ВЛАДИМИР ДРОБНЯК: Хърватия подкрепя плана на Ахтисаари, както и европейската политика по въпроса. Надяваме се, че Европейският съюз ще продължи да има обща позиция по този проблем и докато съюзът е единен по Косово, Хърватия ще следва тази политика.