Виктор Орбан: Ние не се подчиняваме на никого
Аделина Марини, March 16, 2012
Популистите губят много, защото нямат нищо. Въпреки че популист категорично не е точната дума, която да опише някои лидери в някои нови страни-членки на ЕС. По-скоро става дума за празнодумци, чиято основна цел е да запазят рейтинга, да фокусират медийното внимание върху себе си, без непременно да се налага да свършат някаква сериозна работа. Тъй като добруването на народа винаги изисква вършенето на сериозна работа, на празнодумците им се налага да прибягват до крайности, за да могат да оправдаят липсата на свършена работа. В България това ни е добре познато през последните 2 години. В Европейския съюз обаче Унгария се превърна в илюстрация на този феномен по случайно стечение на обстоятелствата - миналата година тя за първи път застана на председателското място на ЕС и затова всички прожектори бяха насочени върху нея и тогава все още новия премиер Виктор Орбан.
Отношенията му с Брюксел никак не потръгнаха добре още в самото начало на унгарското председателство (първата половина на 2011 г.), когато започна подготовката на нов медиен закон и на промени в конституцията, взривили унгарската и европейската общественост заради опитите за погазване на права и свободи. В резултат, вместо да влага усилия в изпълнение на европейските приоритети и унгарския принос към тях, правителството на Виктор Орбан беше принудено да стои в постоянно състояние на самоотбрана заради честите атаки в Европарламента и от страна на чуждестранните медии в Брюксел и Будапеща.
Не оставаше значимо европейско събитие без да бъде зададен въпрос към г-н Орбан защо не се справя добре у дома. Едва ли можем да кажем, че унгарското председателство беше провал, но във всички случаи едва ли е нещото, което ЕС и самата Унгария биха искали да си спомнят.
Отделно от вътрешнополитическите проблеми, които изкипяха и навън, дясното правителство на Орбан не успя да се справи и с финансовите проблеми на страната, която прибегна до финансова помощ от МВФ. Унгария беше сред първите европейски страни, които поискаха помощ от фонда след избухването на световната финансова криза през 2008 г. и получи 12.3 млрд. евро в подкрепа на помощта от ЕС в размер на 6.5 млрд. евро. Целта на стендбай споразумението 
беше да подпомогне фиска и банковата система. Според условията на споразумението, Унгария трябваше да намали сериозно бюджетните разходи и дълга си и да рекапитализира банките си.
Още с влизането си в ЕС, Унгария прави нарушение на правилата за бюджетен дефицит и влиза в процедура по свръхдефицит. За 2003 г. страната отбелязва 5.3% бюджетен дефицит. Въпреки преди това (от 2001 г.) изключително добрите данни на Унгария, давана за пример сред останалите бивши соцдържави, с идването на лявото правителство на Ференц Дюрчани започват и проблемите с прекомерните бюджетни разходи на Унгария, подсилени от желанието на социалистите да направят рязко изравняване между доходите на унгарските граждани със средното за ЕС, вярвайки, че това ще направи преходът към ЕС по-лек.
Вероятно си спомняте скандалното разкритие на лъжите на тогавашния премиер, записани тайно по време на закрито партийно събрание. Тогава унгарският министър-председател прави безпрецедентното признание за провал на управлението. "Нямаме голям избор. А нямаме, защото се прецакахме. Не с малко, а с много. Никоя страна в Европа не се е прецаквала така, както ние. Нека обясня. Очевидно ние лъгахме през последните 18 до 24 месеца. Беше пределно ясно, че това, което казваме не е вярно", каза тогава Дюрчани, което предизвика бурния гняв на унгарците, излезли по улиците на Будапеща и други градове из страната.
Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено
По всичко личи, че правителството на Орбан, опитен политически играч от прехода на страната (той беше премиер между 1998-2002 г.), който дойде на власт за втори път с голям кредит на доверие от страна на унгарските граждани, не е научило уроците от миналото. Вместо да поеме отговорност за несправяне с поетите ангажименти и с вкарването на унгарските публични финанси в ред, той избра войнствената реторика, а тази седмица дори обяви война на Брюксел, въпреки че също тази седмица поиска поредната порция финансова помощ.
Точно, когато се разгоряха дебатите в Европа дали Брюксел не прилага двойни стандарти, след като приложи най-строгите мерки срещу Унгария (спря близо половин милиард евро от кохезионния фонд на ЕС), а си затвори очите за Испания, унгарският премиер дръпна смразяваща реч в Будапеща по повод независимостта на страната. На 15 март Унгария отбелязва революцията от 1848 г., когато къса с Австро-Унгарската империя. "Политическата и интелектуална програма на 1848 беше тази: ние няма да бъдем колония! Програмата и желанието на унгарците през 2012 г. е тази: ние няма да бъдем колония!", започна речта си пред хиляди привърженици в центъра на унгарската столица Виктор Орбан.
Цялата му реч е насочена към патриотичните чувства на унгарците, прави паралели с 1848-а, с 1956-а. За унгарския министър-председател свободата означава "недоподчинение на никого". "Свободата означава също, че ние решаваме какви закони ще управляват живота ни, ние решаваме какво е важно и какво не. От унгарската перспектива, с унгарския манталитет, следвайки ритъма на нашите унгарски сърца", каза още г-н Орбан, очевидно като се опълчи на натиска на Европа срещу новото унгарско законодателство, което поставя под съмнение независимостта на централната банка и на съдебната система. "Ние сами си пишем собствените ни конституции. Не се нуждаем от написани редове, нито пък изискваме непоискана помощ от чужденци, които искат да ни държат ръката".
Без да се спира върху причините, поради които се налага Унгария да поиска нова порция финансова помощ, Виктор Орбан атакува Брюксел заради исканията, които поставя пред Будапеща, за да започне нов кръг от преговори с Европейската комисия и Международния валутен фонд. Според Орбан това, което Европа отказва да види е, че финансовата независимост е предварително условие за свободата. "Ето защо те искат да включат като задължително искане националната банка в списъка си от 12 точки". Орбан каза обаче, че независима национална банка е тази, която защитава националната икономика от чужди интереси. "Те знаеха това и знаят също, че никой с разум не би се доверил на съседите като им даде ключовете за килера". Явно разбиранията на унгарския премиер за солидарността са еднопосочни - дайте помощ, но без условия.
Той направи и интересен ход като спомена литовци, чехи, латвийци, словенци и румънци в качеството им на приятели, които се застъпват за унгарците. Вероятно Орбан има предвид представителите на тези страни, дошли за празненствата по случай мартенската революция от 1848 г. След това той бързо припомни отново, че "има хора, много хора, които все още помнят 56-а и мислят, че унгарците бяха прави тогава".
Виктор Орбан обяви, че Унгария има само едно искане и то е равни стандарти за унгарците. "Ние няма да бъдем втора класа европейски граждани. Наше право е да поискаме същите стандарти да се прилагат към нас, както към други държави". В края на речта си той омекна по отношение на Европа, но обяви, че "ако не действаме навреме, в крайна сметка цяла Европа ще се превърне в колония на съвременната финансова система".
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу реагира кратко и сухо на тази реч чрез изявление, предадено от говорителката му Пия Аренкилде: "Онези, които сравняват ЕС със СССР демонстрират пълна липса на разбиране какво е демокрацията и не успяват да разберат важния принос на всички онези, които са отстоявали и са се борили за свобода и демокрация".
Усещането, която тази реч оставя, особено на фона на грандиозните усилия, които се влагат в спасяването на Гърция и постоянното побутване на недорасли общества като българското и румънското, а очевидно и унгарското, е на 
разочарование. Разочарование от това, че все още има политици, които дори пред тези икономически предизвикателства, са склонни да продадат всичко в името на собственото си оцеляване. Както неведнъж сме писали на този сайт, романтиката от обединението на Европа след Студената война отмина. На нейно място се появи трудния за преглъщане реализъм, че много ни се иска всички в ЕС да сме равни, но не сме.
Това, изглежда, е най-голямото предизвикателство за бъдещето на съюза, защото икономическите трудности рано или късно ще се преодолеят, но разликите в развитието ще останат. Явно е време, ЕС да промени политическите критерии, на базата на които приема страни от бившия соцлагер. И водещият критерий трябва да бъде не страха от избор на източна алтернатива, а реалната готовност на страните да спазват демократичните ценности и върховенството на закона.