euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Рядко новините, свързани с образованието влизат в основните емисии, просто защото образованието, независимо, че фигурира във всички предизборни програми като приоритет, всъщност не е. Винаги нещо друго е много по-важно, защото образованието само смуче разходи, а дава резултати (при това спорни) след десетилетия.

Независимо от тази особеност, определяща образованието като консервативна система, обаче, често политическите фактори взимат бързи решения, без да ги подложат на качествено обсъждане, изследване и проучване. Така стоят нещата с изпитите, матурите, учебниците, кога и с колко да се удължи или съкрати времето за изпитите след 7-ми клас и още и още.

Ето какво всъщност ме провокира за тези редове - Българската национална телевизия съобщи преди дни, че датите за националните изпити след 7-ми клас, с които освен, че се проверява какво са научили децата до момента, но се и влиза в така наречените "елитни гимназии", са изтеглени напред. Така изпитът по български език и литература ще бъде на 27 май, а по математика на 30 май. С други думи, остава близо месец дотогава, а краят на учебната година за седмокласниците е 15 юни.Отделно от това се намалява с половин час и времето за изпитите - от досегашните 3 часа, то става два часа и половина.

Странни се доводите за тези недискутирани и неаргументирани решения. По първото презумпцията е, че децата ще имат повече ваканция и няма да тръпнат в очакване чак до септември да разберат в коя гимназия са приети!!! А по второто - че децата много се изморявали от 3-часови изпити и им се намалява времето за решаване на пропорционален брой задачи с 30 минути, за да останат фокусирани!!!

Всичкото това съобщи новият съветник на новия министър на образованието Асен Александров за БНТ. Г-н Александров е и действащ директор на училище, освен че съветва министъра в областта на средното образование. А що се отнася до това дали децата ще успеят да вземат целия материал, след като матурите им ще бъдат изтеглени преди края на учебната година, ето какво отговори съветникът:

"Самото министерство към 10 май ще направим снимка на моментното състояние, към дата 10 май докъде са стигнали училищата по български език и по математика във всички училища в страната и на базата на тези данни вече ще бъде направен тестът".

Още по-голямо недоумение буди и друго решение - пълната промяна на тестовете, за които на изключително неизползваемия уебсайт на Министерството на образованието, младежта и науката е качен само един примерен тест. За разлика от предходни години, когато и родители, и деца можеха да теглят варианти на тестове и да се упражняват в къщи.

Асен Александров отново успокои като заяви, че след 15 април ще бъдат качени още 5 примерни теста. Защо чак тогава ли? Защото на 15 април изтича крайният срок на обявения от МОМН конкурс за тестове.

Това е нелепо! Дори не става ясно и защо се прави това. Какво налага смяната на тестовете сега точно преди изпитите, за които всеки родител на седмокласник знае, че са кошмар във всяко едно отношение? И дори и да се налага смяна, защо не се направи по добре изпитания метод - идея, предложение, обсъждане, приемане с консенсус и плавно въвеждане, след като всички нужни елементи в системата са подготвени за това.

Толкова ли е сложно? В края на краищата това правителство е едва в началото на своя мандат и министър Игнатов можеше съвсем спокойно, вместо да прави поредните шокови сътресения в системата, да събере екип, да анализира слабостите в нея (не само на изпитите след 7-ми клас, но на цялото средно образование), да организира широка дискусия и след това да се премине към поетапното въвеждане на евентуални новости.

Симптом за крайна безотговорност е това, че особено в сфери като образованието, които имат дългосрочен и дълготраен ефект върху всяка държава (по отношение на икономика, политика, общество и т.н.), се правят промени, без да се отговори на първичния въпрос - какъв резултат очакваме от тази промяна?

Ето и пример за друга новост, въведена наскоро - матурите в 4-ти клас. Идеята за тях всъщност е точно тази - да се анализират слабостите на преподаването, учебниците, изобщо на всичко и, на базата на получените от матурите резултати, да може да се предприемат съответните реформи. Да, ама не!

На снимката виждате списъка, който синът ми получи в началото на учебната година, за да набавим всички необходими помагала, тестове и каквото се сетите още, за да се подготвим за матурите! Защо? Нали се очаква всъщност тези матури да проверят знанията на децата и начина на преподаване БЕЗ да се полагат допълнителни усилия от страна на децата, родителите или учителите? Нещо повече, извън този списък госпожата е наредила на децата да купят още тестове със заплахата, че ако не ги решават ще им бъде написана двойка!

Какво излиза? Че отново се търси и се намира безнаказано начин да се заобиколи и най-малкият опит за оценка на тази система. А това прави всякакви други промени напълно излишни, докато не бъде направена наистина цялостна оценка.

А починът в българската политика през последните 20 години всеки нов министър да доказва, че от него започва светът, допринася за резултата, който вече е видим и с просто око - армия от неграмотни, нискоквалифицирани хора, на които човек трудно може да разчита за смислена пенсия след време.

Затова, уважаеми господин министър, стига експерименти! Образованието е прекалено важно, за да си ги позволим. Или поне правете експериментите в лабораторни условия, докато не намерите трайно и доказано работещо лечение за един проблем, от който тръгват и всички останали - неефективна администрация, лош мениджмънт по фирми, държавни предприятия, липса на научна дейност и иновативен принос, липса на отговорност, креативност, чувство за общност и така нататък - са все резултат от лоша образователна система, която не създава ценности и не провокира стремеж към знание. А точно обратното - стремеж към тарикатлък и социален паразитизъм.

А, що се отнася до качеството на учебниците и липсата на отговор на въпроса "Какво трябва нашите деца да знаят и умеят?", е предмет на отделна и още по-задълбочена дискусия и оценка. Вярно е, че за това един мандат не стига, но, когато е започната публична дискусия, която има обществено съгласие, че промяна е нужна и е ясна посоката, тогава няма да има значение кой е следващият министър. Реформата просто ще започне да се осъществява леко и плавно. За жалост обаче, първите резултати ще можем да ги чакаме най-рано след 10 години.