euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Разбира се, идеята със зрелостните изпити да може да се влиза в университета или пък в гимназия след 7-ми клас (най-новата идея, впрочем), се появи заради масовите протести на ученици и родители, защото много щели да се натоварят децата. Тук няма да обсъждаме изконния въпрос, че навлизането в живота изисква натоварване, тежък труд и усилия, а спестяването им е мечешка услуга не само за самите зрелостници, но и за обществото като цяло, което ще очаква по-високи пенсии от поредното поколение. Мисълта ми в случая е, че това на практика е подмяна на замисъла, който първоначално имаха матурите, както и наскоро въведените изпити след 4-ти, а предстои и след 7-ми клас, а именно външно оценяване на образованието към съответния етап - 4, 7, 12 клас.

След като се дава възможност на децата да влизат, където пожелаят с резултатите от тестовете, това принуждава родителите да полагат повече усилия - дали сами в къщи извън работното им време или чрез наемане на частни учители, школи и прочие - а то, от своя страна, води до изкривяване на желания резултат. Няма как да стане ясно, че в образователната система на дадено ниво има проблем, след като много участници извън тази система полагат усилия да го прикрият съзнателно или несъзнателно. Затова, аз като майка на две деца, при това отделяща извънредно много извънучилищно време за смислената им подготовка, съм напълно против резултатите от матурите и изпитите след 4-ти и 7-ми клас да важат за кандидатстване. Основните ми мотиви са следните:

1. Искам образователната система да повиши качеството си, защото в момента на ниво преподаване в училище и на ниво учебници положението е меко казано страшно;

2. Искам повече деца да са добре подготвени за високите изисквания на съвременния глобализиран живот, за да могат да създават повече добавена стойност и по този начин да повдигнат благоденствието ни;

3. Искам да имам повече свободно време за личното си професионално израстване, тъй като в момента почти цялото ми свободно време отива за попълване на дупките в образованието на децата ми - къде поради лошо или направо грешно написани учебници, къде поради непредаден достатъчно добре материал, къде поради изобщо непредаден материал заради лошата дисциплина (което пък е тема на съвършено друг, при това доста дълъг разговор);

4. В крайна сметка образователната система получава не малко пари, макар и недостатъчни по собствената й самооценка. Желателно е, при това положение, да се знае точно за какво отиват тези пари, за да може да се мисли за по-ефективното им изразходване.

5. Отделно от това, България продължава да изостава в мисленето за образованието като част от икономическото бъдеще на страната. Затова и сливането на изпитите може само да навреди в момент, когато във Великобритания например вече обмислят коренна промяна в начина на образование предвид новите реалности. Още повече, че финансово-икономическата криза показва недвусмислено, че изучаването на исторически прецеденти невинаги предлага решение на настоящ проблем и е редно да се търсят други начини. От тази гледна точка България е десетилетия назад и, ако не по други причини, то именно заради остаряла и тромава образователна система, ще я обхване криза, чийто изход надали ще се види скоро.