euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Само четири дни са минали, откакто беше съобщена новината за бризхода, британското общество още не се е съвзело от шока, а в Брюксел тепърва предстоят срещи на лидерите, за да се прожектира пътя напред, но в българското медийно пространство вината вече е строго разпределена. Отговорна за решението на британските граждани е брюкселската бюрокрация, която е тромава и авторитарна, отсякоха плеяда от журналисти, които трудно могат да докажат приемлив стаж на европейската сцена.

Това е и преобладаващото мнение в социалните мрежи, нищо че от години социологическите проучвания показват, че българите са сред най-доверяващите се на европейските институции европейски граждани. Есенното стандартно проучване [английски + български език] на Евробарометър от ноември 2015-а година показа, че българите се доверяват на европейските институции много повече отколкото останалите държави, а доверието им в националните институции е сред най-ниското в ЕС. Така например 45% от българските граждани вярват на Европейския парламент. Средното за ЕС е 38%. Доверието в Европейската комисия също е високо - 41% от българите при 35% за ЕС. В националното правителство вярват само 23%, докато този процент за ЕС е 27%. В националния парламент доверието е още по-"разкрачено" - само 14% от българите му имат доверие, докато в ЕС 28% се доверяват на националните си парламенти. 

В същото време интересна подробност от есенния Евробарометър е, че в България е най-висок е делът на телевизиите като основен източник на новини за ЕС - 67% от българските граждани са заявили, че се информират оттам, докато в ЕС средното е 55%. От проучването става ясно също, че 90% от българските граждани гледат телевизия всеки ден. И какво виждат те в последните дни? Колко бързо се е разпространила британската зараза. Кампанията на искащите напускане на ЕС беше изцяло базирана на неверни факти и откровени лъжи, подети безкритично от много медии, не само от таблоидите. Някога британските медии ни служеха за пример как се прави журналистика, но се провалиха в най-критичния момент за страната си - когато трябваше да информират британските граждани, за да може те да вземат трезво и информирано съдбовно решение дали страната им да остане член на ЕС или да напусне. 

Това е голям удар за британците, които не спират да говорят надменно на европейците за своята вековна демокрация. Но нека не избързваме да се притесняваме за британците, защото въпреки моментния спад, британската демокрация има дълбоки корени и разговорите за това кой е виновен вече текат усилено в британското публично пространство. Все повече пръсти са насочени именно към медиите. Затова нямам никакво съмнение, че рано или късно Великобритания ще излезе от тази криза по-зряла и по-силна. Бризходът обаче показва, че България има сериозни проблеми и всъщност ако някой сериозно ще закъса, това са българите. Не само че демокрацията не е стабилна, но тя е и съмнителна като качество. А това е сериозна заплаха за членството на България в ЕС, както и за самата България в случай, че ЕС пострада от бризхода. 

През последните години българските медии драстично съкратиха кореспондентските си места в Брюксел и намалиха разходите за дописки от европейската столица. Освен че бяха съкратени кореспондентски места, но онези, които остават имат само по един кореспондент, а това прави абсолютно невъзможно да се следят повече от 1-2 теми. За сравнение големите британски медии имат цели кореспондентски бюра в Брюксел, в които работят няколко души, за да може да следят по няколко теми наведнъж. И въпреки това британските граждани бяха облъчени от евроскептицизъм. Британският случай разбира се е различен, но наличието на кореспонденти в Брюксел е много важен фактор.

Новините за ставащото в нашия Европейски съюз, на който сме членка от близо 10 години вече, научаваме обикновено от международния обмен, пречупен разбира се през интересите на съответните големи международни медии и техните аудитории. Смисленото и информирано говорене за ЕС се оказа най-дефицитната стока напоследък. В момента се изказват експертно колеги, които ходят в Брюксел, само ако някой им организира и финансира пътуването дотам. Обикновено това са омразните европейски институции - Европарламентът и Комисията. Тези пътувания обаче са под формата на семинари и не осигуряват достатъчно време на журналистите, особено онези без опит в отразяването на ЕС, да натрупат бекграунд и да придобият нюх за това кое е новина в огромния европейски информационен поток, който бълват всички европейски институции ежедневно. 

Друг източник на командировъчни за кратка разходка до Брюксел са евродепутатите или отделни политически партии, което, както надявам се се подразбира, носи известна политическа изкривеност. Тези командировки са твърде малко и обикновено българските медии въртят журналистите, за да може повече да видят европейската столица, което не дава възможност за изграждане на професионалисти - хора, които да трупат опит, бекграунд и контакти. За целта е нужно медиите да си имат конкретни хора, които да следят европейската тематика, да я разбират и да знаят кое събитие си струва да бъде отразено и кое не. Процесът в момента е обратният - редакторите определят кое е важно и кое не, без да имат нужните знания и опит (впрочем това не е само български феномен, ако това може да бъде някаква утеха). 

И ето го резултатът - иначе опитни в своите сфери журналисти говорят като първокласници за ЕС, повтаряйки дочути някъде опорни точки. Дали ги повтарят съзнателно или просто защото нямат какво друго да кажат е отделен въпрос, макар и не по-малко важен. Големият провал на бризхода и в по-широк контекст на евроскептицизма не е брюкселската бюрокрация, а българските медии (в нашия случай, защото това не е проблем само на българските медии, а и на всички останали). Националните медии, включително и опитните брюкселски кореспонденти често са принудени от централите си да отразяват основно националния аспект. Както казваме помежду ни - брюкселските новини не се продават добре. Най-продаваеми са скандалите, интригите, някоя и друга криза. 

Това е много голям проблем за журналистиката като цяло, защото ЕС се възприема като нещо далечно, с което нямаме много общо, а това не е така. Нещо повече, в критични ситуации той се оказва врагът в нашето легло - лошият Брюксел, който диктува на невинните национални политици какво да правят. Като започнем от това, че европейското законодателство има приоритет пред националното и завършим с икономическите данни, според които българската икономика е почти изцяло зависима от еврофондовете, липсата на задълбочено отразяване на европейските теми води до изкривяване не само на ЕС, но и на националната политика.

Основната роля на журналистите да критикуват и търсят отчетност за взетите решения е на практика блокирана от националните медии, които хвърлят повече ресурси върху националните теми без дори да ги пречупват през европейския контекст. Вместо журналистите да разкрият бързо плоските планове на политиците да си измият ръцете с Брюксел, за да се задържат на националната политическа сцена или да намалят вътрешнопартийния натиск, журналисти масово се хващат в капана и започват да говорят за Брюксел без доказателства и факти. 

Миналата година обърнах внимание [на английски език] и на друг много сериозен проблем за медийното отразяване на ЕС - това, че националните брифинги, тоест мястото, където човек може да научи повече за националните позиции и така да си изгради ясна представа по дадено досие, обикновено са без превод на друг европейски език. Причината е, че преводът на друг език се финансира от националните бюджети и повечето страни-членки си спестяват този разход. Изключения са Франция и Германия, но само когато става дума за срещи на върха. Всички останали срещи на ниво министри завършват с брифинги, за които няма превод. Това също е голяма пречка за желаещите да премерят температурата и на други членки, което много помага при представянето на националната позиция. А все пак да не забравяме, че официалните езици в ЕС са 24. 

Така че, дори и брюкселската бюрокрация да има дефекти, повечето медии и журналисти не са в състояние да разберат това и да му се противопоставят адекватно, както изисква професията ни. Нещо повече, медиите често прибягват до каненето на експерти със съмнителна експертиза по европейските въпроси, което допълнително внася смут в и без друго сложната атмосфера. А най-забавното е, че единствените предавания, които се занимават с европейски теми, са обикновено финансирани по европейски проекти. Само че, за това не е виновна бюрокрацията на Брюксел, а медиите, които са абдикирали от основната си функция - да информират обществото безпристрастно.