Убий карикатура, спаси диктатор!
Аделин а Марини, April 18, 2016
Преди една година всички бяха "Шарли Ебдо". На 7 януари 2015 година терористи нахлуха в редакцията на френското сатирично списание в Париж и убиха 12 души. Това беше възприето из цяла Европа, че и отвъд нея, за атентат срещу свободата на словото и то въпреки лошия привкус, който оставяха много от карикатурите в списанието. Реакцията срещу атентата беше толкова силна, че на 13 януари в Париж се проведе "Шествие на единството", в което се включиха десетки световни лидери, сред които турският премиер Ахмет Давутоглу, германската канцлерка Ангела Меркел, българският премиер Бойко Борисов. Нарочно споменавам само тези, защото историята има продължение. Още тогава euinside писа, че много от присъстващите на шествието световни лидери имат най-малкото спорно отношение към свободата на словото.
Нещо повече, в немалко страни, чиито лидери се появиха редом до френския президент Франсоа Оланд, свободата на словото е системно потъпквана, журналисти биват убивани или вкарвани в затвора за различно мнение, за критики срещу правителството или друго. В този смисъл британският вестник The Guardian представи [на английски език] много добра интерактивна снимка на тези лидери.
Това можеше да се изтълкува като знак на солидарност и като ангажимент от страна на тези лидери, че атаките срещу свободата на изразяване отиват твърде далече. Би било твърде оптимистично да се смята, че присъствието на авторитарни лидери с дълга история на медийни репресии е било знак за промяна на отношението им към медиите, но все пак символизмът на 13 януари беше голям и отекна по целия свят, създавайки надежда, че може би иде краят на медийните гонения. Уви, година по-късно ситуацията е все така шарлиебдо и то в самото сърце на Европа, която изисква от кандидатките за членство в ЕС да осигурят независимост на медиите, да разследват убийствата на журналисти, да спрат гоненията и уволненията, свалянията на критични и сатирични предавания, да се стимулира разследващата журналистика и още, и още.
Ако доскоро единствено унгарският премиер Виктор Орбан разваляше имиджа на ЕС като стожер на демокрацията, най-добрите човешки ценности и основните права, година по-късно той вече има много последователи. В най-голямата страна от голямото разширяване на ЕС през 2004 и 2007-а година - Полша - в края на годината на "Шарли Ебдо" на власт дойде правителство, което има, в най-добрия случай, силни симпатии към орбанизма. Партия "Право и справедливост" дойде с огромна победа на власт и сред първите й задачи беше овладяването на медиите и Конституционния съд, заради което Европейската комисия активира за първи път така наречения механизъм за върховенство на закона. След Полша значителни промени настъпиха и в Хърватия, където на власт дойде управление, в което участие има най-
популярната в момента политическа партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), която през последните две години пое силно консервативен курс и се позиционира в крайно дясното.
Последва повторение на полския сценарий - смени в държавното радио и телевизия, в Съвета за електронни медии, спиране на финансирането за независими и нетърговски медии, сваляне на сатирично предаване от ефира на националната телевизия, заплашителни послания към бити журналисти от най-високото държавно ниво. В България ситуацията също се влоши драматично, нищо че там на власт е добре познат на Европейския съюз едноличен управляващ, чийто авторитарен потенциал е силно подценяван - Бойко Борисов, който кара втори мандат като министър-председател. Положението в най-бедната страна на ЕС е по-различно от това в Полша, Унгария или Хърватия, но резултатът е същия - зависими медии, натиск, а от миналата седмица и първият уволнен карикатурист в страната - Чавдар Николов.
Договорът му не беше продължен от частната Нова телевизия, а видеокарикатурата му беше свалена от видеоканалите, собственост на телевизията без много обяснения. Това е най-дръзкият случай от всички в ЕС, тъй като става дума за наистина интелигентна и стилна видеокарикатура, която показва как се е променила България от създаването й през 681-а година от новата ера досега. Карикатурата започва с надпис "681 - конска опашка", тъй като тогава, при създаването на България това е бил символът на тогавашните лидери. След това се появява надпис: "2016 - свинска опашка". Иронията е в това, че тази година герой на българите стана Динко от Ямбол, който предвожда "граждански" отряд от ловци на нелегални емигранти по границата с Турция и който получи официална подкрепа от премиера Борисов. Самият премиер е изобразен във видеокарикатурата в компанията на Динко и още много мутри. Посланието е много силно и карикатурата получи силен отзвук в социалните мрежи.
И ако все пак в случаите на Унгария, Полша, Хърватия и България става дума за нови членки на ЕС, които са прекарали половината от 20-и век в тоталитаризъм и поради това техният авторитарен уклон има обяснение, голямото предателство беше направено от германската канцлерка Ангела Меркел също миналата седмица. Г-жа Меркел, доскоро символ на обединена Европа, на справедливостта, хуманността и изобщо на европейщината, се поддаде на натиска на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и даде съгласието си да започне разследване срещу германския сатирик Бьомерман. Той е "виновен" за изключително безвкусна и наистина доста обидна сатира, в която прави шега със сексуалните предпочитания на турския президент. Обидна или грозна сатирата на Ян Бьомерман не е нищо по-различно от "Шарли Ебдо" и неговите карикатури. Сатирикът стана особено известен извън Германия с песента си, посветена на гръцкия министър на финансите Янис Варуфакис от миналата година, излъчена по германския държавен втори канал ZDF.
Преди Бьомерман Турция възрази срещу друга сатира срещу Ердоган, която не може да се квалифицира като обидна, но трудно можеше да се нарече и смешна. Решението на германската канцлерка да даде зелена светлина за съдебното преследване на Бьомерман изпраща много горчив сигнал към все по-малкото страни в ЕС, в които свободата на словото, колкото и безвкусно да е то, а дори и отвратително, е високо ценена. Това решение показва нещо много по-страшно - че Европа е изгубила своята трансформираща сила, с която се хвалеше десетилетия наред. Вместо ЕС да променя по свой образ и подобие авторитарни държави, да ги привиква към демокрация, уважение на различното мнение, основните права и най-модерните човешки ценности, тя се превръща в онези, които е призвана да трансформира.
Какво стана с Je Suis Charlie, с което всеки световен лидер се окичи в Париж преди година? ЕС отметна ли се от най-изконните си ценности, заради които столетия наред е проливана кръв на европейския континент? Целта оправдава ли средствата, когато става дума за справянето с кризата с бежанците и удовлетворяването на изискванията на един диктатор? Крайно време е ЕС да се погледне в огледалото, така както премиерът Бойко Борисов беше помолен в Лондон по-рано тази година, и да каже какво вижда. Дали вижда образите на лидерите, които подписаха Маастрихтския договор [на английски език], където за първи път се споменават общи ценности, или многото автори на Лисабонския договор [на 
английски език], където много по-подробно се изброяват европейските ценности в член 2, или пък вижда един събирателен образ на Орбан, Качински, Борисов, Карамарко, Ердоган?
Ако ЕС се провали и разпадне, причината ще са твърде многото компромиси с ценностите, направени в името на краткосрочни политически печалби. Това ще очерни паметта на хилядите загинали за различните свободи, с които ЕС се гордее. Ще означава изграждане наново на Берлинската стена, която отделяше свободния свят от авторитарния, само че свободният свят ще бъде малък и ограден като резерват. Един ден кризата с бежанците ще свърши, но каква ще бъде Европа тогава?