euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Шармантната госпожа кандидат за вицепрезидент на Джон Маккейн в ожесточената надпревара за Белия дом, продължила повече от 2 години, успя единствено да повиши продажбите на нейния дизайн очила. С друго тя не беше запомнена - дали поради фокусираността на медиите в САЩ върху нейната некомпетентност и склонност към гафове или наистина поради нейната невъзможност да изрази нещата, които я вълнуват и, които би превърнала в реални политики, ако бъде избрана за вицепрезидент, но истината е следната, така, както аз я виждам:

Госпожа Сара Пейлин ужасяващо съжалява, че е изпуснала шанса на живота си и затова публикува статия с толкова критичен тон, че ако не беше Сара Пейлин, всеки би се замислил. Само че темата, която е избрала е от онзи тип теми, които свалят президенти - промените в климата. Статията е за в-к "Вашингтон пост" и е по повод революционния законопроект, внесен от администрацията на Барак Обама, който обединява няколко изключително важни неща: обръща коренно отношението на САЩ към околната среда, създава реална среда за търговия на вредни емисии и най-вече обещава цялостно преструктуриране на американската икономика от най-консумиращата фосилна енергия в света, във водеща усилията на света за задържане на затоплянето на земята до 2 градуса. Всичко това става на фона на тежката икономическа криза, което би създало трудности, но и възможности за пренастройване на икономиката на зелена вълна.

Разбира се, кусури на законопроекта могат да бъдат намерени и те трябва да бъдат чути, преди той да се превърне в закон. Но, когато говорим за климатичните промени, без да изпадаме в излишна паника, само да си представим какво би означавало затопляне на Земята с повече от 2 градуса! Някога замисляли ли сте се? Били ли сте свидетели на наводнение? А на суша? А на потоп? Страшно е и не само като гледка, а и като перспектива за храна.

Но, всички тези картини на въображението са нищо пред пороческите видения на госпожа Пейлин: "Загубата на работни места е толкова сигурна заради този законопроект, който включва и член за преквалифицирането на загубилите работата си работници от съсипания енергиен сектор, на стойност 4.2 млрд. долара. Толкоз струва създаването на работни места", пише гневно Сара Пейлин. "Американският просперитет винаги е бил резултат от стабилните доставки на обилни, но на приемлива цена, енергийни доставки. Особено в Аляска (чийто губенатор e уважаваната госпожа с най-популярните очила в света), ние разбираме неразривната връзка между енергията и просперитета, енергията и възможностите, енергията и сигурността. Съвсем естествено, много от нас в този огромен, богат на енергия щат, осъзнаваме, че енергийният данък ще засегне необратимо всеки аспект на американската икономика". Без да искам да ставам адвокат на Барак Обама и неговия законопроект, не мога да не се просълзя на тези думи, които, като изключим това, че не предоставят друг аргумент, извън сълзите, просто пронизват сърцето ми.

Всъщност, сметката на Сара Пейлин е проста, а именно да се премахне десетилетната забрана за добиване на природен газ от шелфа на Аляска. "В Аляска ние напредваме по най-големия енергиен проект на частния сектор в историята. Дългият над 4,000 км газопровод ще транспортира трилиони кубични метри най-чист природен газ до гладните пазари на Америка. Можем също така безопасно да помпаме петрол от бреговете на САЩ, както и в малкото ъгълче на Арктическия национален резерват за диви животни, ако, разбира се, бъде дадена зелена светлина от бюрократите във Вашингтон".

Според госпожа Пейлин, основен приоритет на САЩ трябва да бъде американски контрол върху енергийните доставки и техните последици върху околната среда, защото в противен случай, пише тя, "ще трябва да се оставим в ръцете на Китай, Русия и Саудитска Арабия", до което щял да доведе планът на Обама.

И, с известно неудобство за тона по-горе, трябва да кажа, че той беше предизвикан от липсата на каквито и да е конкретни факти, които да оборват член по член, алинея по алинея новия законопроект, а това не е от полза нито за противниците, нито за привържениците на проекта. Истината е, че климатичните промени са на такъв етап, че много отдавна е наложително да се жертва нещо скъпо като работни места, социалната сигурност и охолният живот, защото иначе няма да остане за следващите поколения, дори и това да не ни интересува. За да не се превръщаме в динозаври, за които учените още спорят дали ги е сполетял метеорит, собствената им природа или опустошителното отношение към Земята, трябва да действаме незабавно. И дано госпожа Пейлин осъзнае това, за да не се наложи да се радвам допълнително, че тя не спечели изборите миналата година.