euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Както вероятно сте забелязали, euinside отделя специално внимание на световните усилия за борба с климатичните промени. Затова ви предлагаме редакционния коментар на вестник "Интернешънъл хералд трибюн" със съкращения, тъй като той предоставя още една гледна точка към проблема, при това доста интересна.

"Когато лидерите на най-богатите държави в света и големите развиващи се страни се договориха на срещата на високо равнище на Г8 този месец да подновят преговорите за глобалната търговия, те отправиха силен сигнал за нуждата от общи действия в овладяването на глобалната икономическа криза. Притеснително е обаче, че не успяха да се договорят по обща стратегия за намаляване на парниковите газове, които причиняват глобалното затопляне. Търговската политика и тази към климата трябва да станат все по-обвързани. Евентуален провал да се договори начин за предотвратяване на по-нататъшно затопляне на планетата може да хвърли в кофата 50-годишните усилия за започване на световна търговия.

През юни Камарата на представителите в американския Конгрес доказа тази опасност като прие законопроекта за климатичните промени, предвиждащ налагане на търговски санкции на държави, които не приемат ограничения на въглеродните си емисии. Миналата година пък Европейската комисия одобри идеята за прилагане на изравнителен данък върху вноса на страни, които не са се съгласили да съкратят вредните си емисии.

Президентът Обама съвсем правилно се противопостави на санкциите в законопроекта. Едностранните действия надали ще работят, а много по-вероятно е дори да провокират опасна протекционистка война. Още повече, че ако най-големите замърсители с въглероден диоксид, сред които САЩ, Китай и Индия, не успеят да се договорят на конференцията в Копенхаген в началото на декември, изкушението за страните, които са си наложили ограничения, да санкционират останалите, може да се окаже неустоимо.

Основната причина, поради която търговията и климатичните промени са свързани е, че щетите, причинени от въглеродния диоксид и други парникови газове не са предимно местни или регионални. Ако големите замърсители не си наложат ограничения, атмосферните концентрации на парникови газове ще продължат да се увеличават опасно, независимо какво прави останалият свят.

Нещо повече, без световно споразумение за емисиите, строгите ограничения върху държавите, които вече са поели ангажименти, може да доведе до спад в цените на енергията в страните, които не са се съгласили да правят съкращения. По този начин ще се поощри още повече консумацията на енергия и ще се подринат още повече усилията за спиране на промените в климата.

Конгресът е притеснен, че налагането на вътрешни ограничения ще постави американските компании в неизгодна позиция в сравнение с конкурентите, които не са си наложили никакви ограничения. Това обаче не е единственият проблем. Отсъствието на система от вносни мита върху въглерода може да накара някои сектори с високи нива на въглеродни емисии да преместят заводите си в държави, които нямат ограничения, за да спестят пари. Другият вариант е да фалират, тъй като ще са неспособни да се конкурират с по-мръсните и евтини чуждестранни конкуренти", пише още в редакционен коментар вестник "Интернешънъл хералд трибюн".

На този фон се задава още един конфликт и той е между САЩ и ЕС. В момента и двете сили се опитват да склонят Китай и Индия - едни от най-големите световни замърсители - да поемат сериозни ангажименти за големи съкращения. Проблемът обаче е, че го правят отделно. Това кара някои европейски политици да се изнервят, поради опасенията, че е възможно САЩ и Китай може да се договорят отделно и просто да принудят останалите държави в Копенхаген да приемат тяхната сделка. Миналата седмица шведският министър на околната среда Андреас Карлгрен беше на посещение в Китай, за да обсъди с китайските си колеги възможностите за съкращаване на емисиите от парникови газове. Все още обаче не е ясно каква ще бъде окончателната позиция на Китай, както и на Индия.