Новговорът* на Баба Пена
Ралица Ковачева, January 12, 2011
Нищо не е случайно, убеждавам се за пореден път, благодарение на ЧЕЗ. От вчера се съпротивлявам на напъните си да се възмутя от поредния проблясък на ретроградност в управляващото мнозинство - нито е първият, нито последният път, а и се случват далеч по-важни неща в Европейския съюз, на които държа да обърна внимание.
Не, че спонтанното желание на един (или повече, кой знае) депутат от ГЕРБ да предложи закон за чистотата на българския език не е важно и още повече - показателно. Но, предвид постоянството и бързината с която се работи в парламента, може и да почака, мисля си. В този момент, обаче, ЧЕЗ ми спира тока, което автоматично ме лишава от интернет и съответно – от жизненоважен информационен ресурс. И това ако не е знак, викам си, ще си излея душата - за това ток не трябва, поне докато падне батерията на лаптопа.
Та, по въпроса с езика
Много лично го приех. Депутатът от ГЕРБ Емил Караниколов, видите ли, щял да предложи закон за чистотата на българския език, защото той (езикът именно) бил станал неразбираем и несмилаем за хората, незнаещи чужди езици, олицетворени от депутата с "баба Пена от Бусманци". Самият Караниколов, впрочем, е икономист по образование и според справката в сайта на Народното събрание говори четири езика. Имам предвид, не е като да е скаран с образованието и езиците.
Като човек, който ежедневно се сблъсква с огромно количество терминология и работи предимно с чужди (в смисъл чуждоезични) източници на информация, напълно разбирам колко е трудно човек да се справи в съвременния глобализиран и високотехнологичен свят, ако младостта му е преминала в развития соц, когато писмата с непознато съветско другарче бяха единственият повод човек да използва познанията си по задължителния руски. Обаче няма как, господин депутат, Вие вероятно също сте положили усилия, за да завършите икономика и да научите, освен задължителния руски, още - английски, немски, че даже и екзотичния шведски.
Същото правят и много други хора, за да си вършат ежедневно работата. Обаче Вие (вече като политик) не сте се загрижили за тях, например, а за ония, които не правят нищо, за да са в час със света и с езика, който неизбежно е негово отражение. Защо баба Пена от Бусманци е таргет-избирателя на ГЕРБ в момент, когато Европейската комисия издига като свои приоритети образованието, иновациите и младежта? Баба Пена и комшийките й ли са тези, които ще работят в следващите 10, 20, 50 години и са единственият шанс на страната да постигне икономическо развитие и сравнителна политическа нормалност? Не, очевидно. Но Баба Пена е удобен и верен избирател, поне според политиците (не само от ГЕРБ).
Когато Баба Пена чуе, че производителността на труда е ниска, а конкурентоспособността на икономиката е на дъното в ЕС, тя това не го разбира. Ужасни, трудни, чужди думи са това за народа. Но, когато й кажеш, че ще й вдигнеш пенсията, веднага й става ясно. Забелязали ли сте, впрочем, че много политици също не обичат да отговарят на въпроси с много чужди думи и термини. Предпочитат да се придържат към опростенчество в стил Баба Пена и премиерът е флагманът на подобен тип говорене, а вероятно и мислене. А идеята, очевидно, е то да бъде вменено като правило със закон.
Няма да влизам в детайли доколко такъв закон изобщо би имал практически смисъл, не е там работата. Проблемът е в мисленето, когато нещо е трудно, сложно и непопулярно - да се зачеркне, забрани, отмени. Най-яркият пример може би е идеята за забрана на пълния член, защото за повечето хора било трудно да научат кога се пише пълен и кога непълен член. Можем отсега да започнем да пишем черния списък на „лошите” думи в бъдещия закон. Със сигурност една от първите думи в него, освен ако не е по азбучен ред, ще бъде думата „реформа”. И защо ни е, след като реформата в здравеопазването се представя от 4-ти поред министър, но не се случва, а пенсионната беше сведена до козметични промени в далечното бъдеще.
Но пък, съгласете се, подобен закон би бил не просто реформа, а революция в образованието. Е, има малък проблем в съчетаването на езиковия пуризъм с набиращия популярност смс-правопис, но пък няма нищо лошо в заменянето на ч с 4, нали? Важното е да е лесно, да не провокира усилие, особено напън за мислене. Замислете се за ефекта върху децата - училището вече няма да е онова лошо място, където да се налага да се трудят, да овладяват чужди и непознати за тях неща, всичко ще бъде сведено до прости, познати, близки до тях сюжети - по музика ще изучават творчеството на Андреа и Преслава; по литерура - скечовете на „Комиците”; по математика, след като се изхвърлят термините, нещата ще се сведат до таблицата за умножение; физиката, химията и биологията просто ще отпаднат от само себе си, поради сложната и неразбираема лексика.
Така веднъж завинаги ще бъде легитимиран манталитетът на лесното и простото. Веднъж завинаги ще бъде победен „вносният” принцип на самоусъвършенстването, развитието и напредъка. Съжалявам за всички вас, които вярвате в труда като начин за реализация на личността и за обществен прогрес. Трудът не е нищо повече от неприятна капиталистическа приумица и единствената цел на трудещия се е да се пенсионира колкото се може по-бързо.
Може екстраполацията да звучи пресилено, но това е посланието, което провиждам аз в подобни идеи. В контекста на усилените и напълно умишлени реминисценции към близкото минало, подобни послания формират цяла управленска философия на привидната леснота и простота. (Последните две изречения щяха да ми докарат законова санкция, ако Новговорът вече беше влязъл в сила.) Всичко е така, както го вижда и разбира Баба Пена. Баба Пена е героят на нашето време. Ако не вярвате, пуснете си новините по която и да е телевизия.
И накрая, дължа няколко думи на Баба Пена. Аз също имам баба. На 77 години. Живее в затънтения Северозапад. Много трудно й обяснявам какво именно работя, защото за нея интернет е нещо чуждо и непонятно. Но моята баба, която е тръгнала от село с една торба, за да иде в София и да учи за учителка преди 9-ти септември, а после е преподавала в селското училище в най-бедните години след 9-ти септември и която заедно с дядо ми сама е построила къщата си, знае нещо много важно: човек трябва да се потруди за всичко в този живот. Трябва да го направи с двете си ръце и най-вече - с главата си. Заради което, баба ми тормозеше всичките си внуци да учат, да знаят повече.
Затова си мисля, че баба Пена от Бусманци, дори и да не разбира всичко, което чува от политиците, знае кога да им вярва. Животът я е научил, че не всичко, което лети, се яде. И че от високо се пада най-лесно и най-много боли. Баба Пена може и да не знае чужди езици, но чудесно се ориентира, когато й говорят глупости.
P.S. Два часа по-късно все още нямам ток. Толкова за развитието на икономиката и иновациите. Ако искам да работя, трабва спешно да открия начин да произвеждам електричество в домашни условия.
*Новговор е изкуствен език от романа "1984" на Джордж Оруел