Doing business в граничните пазари
Аделина Марини, September 14, 2010
Миналата седмица, както си работех сутринта и чух включването на UPS-а на сървъра. Тъкмо се включи и спря. Токов удар, помислих си. Ако беше вечерта щях да видя примигването на лампите и кратковременно спиране на кабелната. Е, светло беше, но какво от това. След токовия удар, останах повече от половин час без интернет. Тъкмо дойде интернетът и пак - UPS-а пробва да се включи и пак се отказа. Втори токов удар. И пак повече от половин час без интернет. Вероятно на много хора ще им се стори някак прекалено голяма претенция - ха! останали без интернет, голямо важно! Важно е, особено когато човек си изкарва хляба единствено и само чрез интернет. И е още по-важно, когато става въпрос на практика за ежедневие (поне в нашия квартал).
Това обаче не е всичко! Сутринта установих, докато си миех зъбите, че всъщност няма топла вода в бойлера. Упс, не работи! Вероятно токовите удари са го повредили, помислих си аз. И този път реших да изпробвам механизма за търсене на отговорност от електроразпределителното дружество. Обадих се на горещия телефон на ЧЕЗ, за да попитам какво трябва да направя. Любезна служителка ми каза името си и ме застреля директно като ме уведоми, че трябва да се върна доста преди края на 20-ти век и да отида в Център за обслужване на клиенти, който ще ми бъде удобен.
Уви, не беше убедителна, когато ми обясняваше, че адресът, който ми даде ще ми е удобен. И има защо. Въпросният център се намира на около 8 километра от мястото, където живея. На всичкото отгоре в този център предлагат всякакви форми на обслужване, поради което опашките са чудовищни. Реших обаче все пак да проверя дали пък случайно частното и вносно електроразпределително дружество е влязло в интернет. На страницата на ЧЕЗ открих форма за контакти, която надлежно попълних (според указанията) и, тъй като имаше опция да си пратя копие от писмото и на мен, за да съм сигурна, че ще дойде, обясних подробно случая и го изпратих. Получих си копието. Но, тъй като имам известен, не особено добър опит с контакт формите в българските сайтове, затова реших да поровя още малко. Намерих zaklienta@cez.bg. Писах и там.
И зачаках. Това обаче ми създаде семейни проблеми, тъй като никой не беше склонен да чака задвижването на процедурата, а и никой и не вярваше, че може да има смисъл от нея, през което време да стоим без топла вода. Затова решихме да си оправим бойлера, пък ще видим. За щастие се оказа, че бойлерът си е добре, просто е нагорял контактът.
Изненадата ми беше голяма, когато на следващия ден получих 2 писма от ЧЕЗ. Едното в отговор на контакт-формата, а другото на мейла за клиента. Уведомиха ме, че жалбата ми е постъпила, заведена е под еди-кой си номер и че ще дойдат експерти, които да направят оценка и до 30 дни ще получа писмен отговор. Брейййй, казах си, явно съм ги подценила.
Денят Х настъпи 3 дни по-късно, когато ми се обади някакъв началник на аварийната група, който ме попита дали е удобно да дойдат на оглед. Дойдоха половин час по-късно двама души, за да ми обяснят, че няма как от токов удар да нагори контакт. Струпаха ми и още излишна информация и, честно казано, доста некомпетентна за средно грамотен човек. По-неприятното е, че ми казаха, че все пак, за да мога да продължа да си общувам с ЧЕЗ, тоест да получавам информация за движението на моята жалба, трябва да отида на адреса, който ми бяха дали и в началото. И да не разчитам на плащане за щети. Освен това ми обясниха, че не ставало дума точно за токови удари, а щото наблизо в квартала имало авария, та нашата част я били превключили, от което защитата на подстанцията отказала, та затова се получило нещо като токов удар. Но, да не се притеснявам, всичко било наред и затова нямало да ми платят щети.
Дотук добре, обаче аз не чакам щети от тях. Аз очаквам в 21-ви век, в държава от ЕС, бореща се за място в световната икономика, да получа услуга, която да не ме лишава я от ток, я от интернет, я от вода, я от липса на пътища, я от каквото и да е друго. Затова и се заех с процедурата, защото се надявах, че ако ги провокирам с жалба, те биха реагирали по съответния начин. Уви не. Същата вечер след напоителната инспекция на екипа на ЧЕЗ, докато се радвах на ползотворния понеделник и на вкусната вечеря със семейството, спря токът. За около 15 минути! Първата ми мисъл беше - ужас, тъкмо пуснахме няколко статии, сега който и да иска да ги прочете, няма да може, защото UPS-ът издържа 20 минути. Втората ми мисъл беше, ужас, батерията на лаптопа ми няма да издържи и сега ще трябва да запиша всичко, да затворя всичко и да чакам.
И това се случва точно, след като приключих статията за мистериозното и тайно участие на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков на летния Давос - Световния икономически форум, който се провежда в китайския град Тянджин. Дянков участва в панела със заглавие "Правене на бизнес на следващата граница". Основната тема бяха всъщност така наречените "гранични пазари" - държави, които нито са развиващи се, нито са развити, нито са нововъзникващ пазар, а са гранични и в двата смисъла на тази дума (гранични като намиращи се чисто географски до голям и развит, нововъзникващ или развиващ се пазар и гранични като - няма определение за тях). От участието на вицепремиера в този панел останах с твърдото убеждение, че България е именно граничен пазар.
Още по-поразителното, особено на фона на липсата на ток по-късно 
вечерта, беше неговият отговор на въпроса "С какво граничните пазари могат да допринесат към глобалния икономически растеж". Интересен въпрос - един вид, каква е ползата от тези държави за глобалната икономика, след като те са нещо като нищо на света. Та, г-н Дянков обясни, че всъщност граничните пазари най-често са си полезни сами на себе си и даде пример с инвеститор, идващ от граничен пазар в югоизточна Азия, който предложил такова болнично оборудване, което може да поддържа цялата система в случаите, когато няма ток. Както Дянков я определи - изключителна иновация, която е трудно да се разбере, освен в страните, които имат проблеми с този вид инфраструктура.
За щастие, обаче, каза той, България няма такива проблеми. Вярно е, че всеки политик е длъжен да направи и невъзможното, за да убеди чуждестранните инвеститори да вложат парите си в страната му. Не се сещам за по-подходящо и високо място от Световния икономически форум Давос. Но, все пак, представете си как по време на животоспасяваща операция спира токът. Добре, някои болници са снабдени с генератори, обаче или са много стари, или пък поддържат електричество за кратко време, или нещо трето.
А и, честно казано, вярно е, че каквито и да е медицински операции са много по-важни от всичко останало, но в края на краищата бизнесът е този, който движи икономиката на една страна, от което пък държавата генерира приходи, за да поддържа болниците да могат да оперират и да спасяват живот. И, когато бизнесът е решил да мине в 21-ви век, а държавата - не, тогава за каква конкурентоспособност можем да говорим? За каква привлекателност за инвеститорите?
Нещо повече, г-н Дянков говори в Тянджин и за това, че повечето инвеститори, противно на неговите очаквания докато е бил икономист в Световната банка, са искали страната, в която ще навлязат, да притежава инфраструктура - пътна, телекомуникационна, електрическа, ВиК и всякаква друга. А той пък си мислел, докато бил в Световната банка, че инвеститорите очакват добре работеща съдебна система.
И аз така си мислех, но като представител на малък и едва оцеляващ бизнес си мисля, още неопряла до съдебната система, майната й, искам ток, интернет, вода и телекомуникации. А пък, когато ги получим и станат неразделна част от нашия живот така, както е въздухът, тогава вероятно ще предявя претенции и към съдебната система. Която, впрочем, също не е в 21-ви век, но .... това е друга тема.