euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Докато западните медии продължават да хвалят сръбския президент Александър Вучич за това, че започва вътрешносръбски диалог за Косово, наричайки го "сръбския Вили Бранд" (Der Standard), изкусният бивш милошевичев министър на информацията отваря нова фронтова линия на напрежение в изстрадалия район на Западните Балкани. Най-напред диалогът за Косово съвсем не върви в посоката, която би се харесала на ЕС. В своята покана към сръбското общество за провеждането на този диалог Александър Вучич призова сърбите да извадят главите си от пясъка, заровени впрочем още по-дълбоко през последните пет години управление на Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (SNS), и да погледнат реалностите в очите. 

Какви обаче са реалностите, според Вучич? От устата на неговите най-близки съюзници може да се заключи, че признаването на Косово не е опция. Вучич твърди, че вече има готов план, но няма да го представи, докато не се проведе този диалог. Колко великодушно и демократично! Първият вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич - бивш говорител на Слободан Милошевич - предложи Косово да бъде разделено по етнически принцип, което беше посрещнато критично от част от опозицията в Сърбия, от страните в региона и от анализатори. Най-голямото опасение е, че това ще отвори кутията на Пандора и ще започне ново прекрояване на границите на Балканите, известни като барутен погреб на Европа. 

Александър Вучич подкрепя идеята на лидера на социалистите и верен негов съюзник. В едно от честите си продължителни интервюта - тип "монолог" - г-н Вучич заяви, че някои отделни медии (подразбира се малкото останали извън контрола му) са показали нервоза от изказването на г-н Дачич, каквато не са демонстрирали по отношение на идеите Косово "да се даде на албанците" или пък да се запази статуквото. Още преди да е започнал реалният диалог, който все още не е ясно каква точно форма ще заеме, сръбският държавен глава отсече, че в момента няма условия за промяна на Конституцията (тоест признаване), което разбира се означава забавяне на пътя към ЕС. 

В същото време албанският премиер Еди Рама подкрепи усилията на Александър Вучич, когото нарече свой приятел. В интервю [на сръбски език] за сръбския полутаблоид Blic ексцентричният Еди Рама не спести похвали за текста на Вучич за вътрешносръбския диалог и каза, че не би било лошо такъв диалог да се проведе и в самото Косово, а също и в Албания. Той смята, че крайната цел трябва да бъде пълно признаване на Косово. В същото време обаче г-н Рама се поставя в обувките на сръбския президент. Той не отхвърли категорично идеята за подялба на Косово, но заяви, че не е добра идея да се започне от това.

"Не ни помага да започнем оттам, макар че бих могъл да заключа, че става дума за необичайно предложение, каквото е и онова, според което Сърбия трябва да се раздели и Прешевската долина да се обедини с Косово; или другото, според което Косово трябва да се обедини с Албания и тогава Сърбия да признае тази Албания, а не Косово", казва албанският премиер за Blic, което показва до какво може да доведат подобни идеи. 

Един народ, един език, една култура .... А една държава?

И докато медиите в Сърбия се занимават с различните предложения и идеи, превръщайки темата "Косово" в една безкрайна дъвка, Вучич направи следващия си ход като заедно с президента на сръбския ентитет в Босна и Херцеговина Милорад Додик - известен с постоянните си опити да саботира дейтънската държава и честите си изявления, че Република Сръпска трябва да се отдели от БиХ - обяви планове за приемане на правнообвързваща обща декларация за оцеляването на сърбите. По думите на г-н Додик замисълът зад документа е да се изброят всички важни елементи и дейности, които трябва да се проведат, за да може да се опази сръбската нация, да се увеличи нейният държавен капацитет и да се защитят всички сръбски общности, без значение къде се намират. 

Последното е най-тревожната част от изказването на Милорад Додик, тъй като много напомня путиновия подход да "защитава" руските малцинства в съседни държави чрез окупиране на териториите им. Според бившия министър на правосъдието на Сърбия, а сега генерален секретар на президента Никола Селакович, целта на декларацията е да се запази сръбската нация, език и култура от изчезване. Самият Вучич се "учуди" какво пречи на хората, след като все още няма нищо черно на бяло. Вместо да успокои ситуацията обаче, той наля още масло в огъня, като в изключително угодническо интервю за телевизия Pink изпадна в притеснителен патос: "Сърбия ще вдигне глава и никой вече няма да натиска главата на Сърбия. И никой вече няма да руши гордостта и достойнството на Сърбия". 

Плановете за декларация не бяха приети добре в района. В Черна гора те вече показват колко намеренията на Вучич и Додик не са безобидни. Партия Нова сръбска демокрация, която участва в коалиция с подкрепяния от Русия Демократичен фронт, моментално обяви, че ще участва в изработката на декларацията. "Ще дадем своите конкретни предложения и идеи и то не само за положението на сърбите, но и за културните и другите видове обединения на сърбите от всички сръбски пространства. Ние, сърбите от Черна гора, принадлежим на велик народ, който е длъжен да мисли в по-големи и широки категории и да заема такава позиция, която, разбира се, няма да заплашва никого другиго", заяви депутатът от партията Йован Вучурович. 

Неговите думи бяха посрещнати остро от управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) на Мило Джуканович. Полемиката тече вече няколко дена поред в черногорските медии. Вучурович твърди, че сърбите в Черна гора са втора ръка хора и са в много тежко положение. Помолен да коментира твърденията на Додик, че в Черна гора се провежда "геноцид на идентичността" над сърбите Вучурович заяви, че "нашият народ, църква, култура, идентичност са пряко застрашени и изложени на дискриминация. Но ние показахме жилавост и няма да позволим който и да е да ни асимилира насила". Демократичният фронт в Черна гора беше твърдо против членството на страната в НАТО. 

Лидерът на Независимата демократична сръбска партия в Хърватия Милорад Пуповац провокира сериозна полемика в Хърватия с програмен текст за положението на сърбите в Хърватия, публикуван в сръбския всекидневник Политика. Не е ясно доколко този текст има връзка с плановете за декларация на Вучич и Додик, но моментът на публикуването му е голямо съвпадение. Реакциите са по-скоро против това, че г-н Пуповац предпочита да повдига въпроса през белградските медии, вместо да говори директно с партньорите си. Неговата партия подкрепя управляващата коалиция, а от опозицията са съгласни, че има още много какво да се подобри в положението на малцинствата в Хърватия. Въпреки това, прави впечатление, че г-н Пуповац напоследък е особено активен в повдигането на въпроса с положението на сърбите в Хърватия. 

В интервю през юли за хърватското седмично политическо списание Globus Пуповац разгневи мнозина на хърватската политическа сцена с твърдението си, че сърбите са изключени от всички жизненоважни въпроси на обществото. Друг любопитен момент около г-н Пуповац е посещението му през юли в Москва. На своята фейсбук-страница той написа следното: "Внушителен е руският тип междукултурност, мултиетничност и мултиконфесионалност, видими на всяка крачка - от парламета и държавните учреждения до улиците". Милорад Пуповац изразява съжаление, че в Хърватия малко се знае за това. "Имаме по-важна работа. Тук [Хърватия] унищожаваме нашите следи от антифашизма, а там живеят заедно петолъчката и иконата. Тук унищожаваме и последните следи от мултиетничност, а в същото време четем лекции на другите как трябва да изглеждат многоетничните общества". Милорад Пуповац пропуска да спомене, че тази мултикултурност и мултиетничност не е следствие от голямата руска толерантност, а е наследство от имперски амбиции. 

Очаква се декларацията да бъде приета през ноември. До момента в публичното пространство не са посочени никакви данни, които да онагледят мащаба на заплахата от "изчезване" на сърбите като нация, на езика и културата им и които да бъдат съпоставени с подобни процеси и в съседните държави, така че да бъдат извадени правилните изводи за ставащото.

Според някои анализатори, идеята за декларацията цели да отвлече вниманието от Косово, но предвид активизацията на малцинствените лидери в съседните страни, би било подценяване да се разглежда като точно такъв ход. По-вероятно е Сърбия да подготвя почвата за сделка - признаване на Косово срещу прекрояване на границите в региона. На това обаче ЕС няма да се съгласи. От Сърбия се очаква да действа в рамките на сегашните граници, да намери решение на косовския въпрос, да работи за установяване на върховенство на закона и за укрепване на демокрацията, да се бори с корупцията и организираната престъпност, за добри отношения със съседите и не на последно място за отделяне от руската сфера на влияние и приближаване към евроатлантическата. Нищо повече или по-малко. 

Раздухването на националистичните страсти чрез декларации и неводещи до никъде диалози е опит да не се направи нищо от горното. Тактика, на която сме се нагледали в последните пет години. В този смисъл по-коректно е Вучич да бъде разглеждан през призмата на Путин, отколкото на Вили Бранд. Това ще спести на ЕС отново да се окаже насаден на пачи яйца, заради подценяване на "партньора".