euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Балканите отново се превърнаха в зона на напрежение и геополитическо мерене на сили и затова euinside от днес [1 септември] започва да прави преглед на медиите в страните от бивша Югославия. 

Александър Вучич отново пред избор - с Русия или с ЕС

От тази седмица вече всички в района гледат с напрежение и тревога как се развиват събитията в Босна и Херцеговина, след като лидерът на сръбския ентитет в страната - Милорад Додик продължава да настоява на 25 септември да се проведе референдум, с който да се одобри или отхвърли предложението 9 януари да бъде обявен за официален национален празник на Република Сръбска (РС), въпреки решението на Конституционния съд на БиХ от миналата година и въпреки призива на Международния съвет за изпълнението на мирното споразумение (PIC) в страната гласуването да не се провежда. 

В Хърватия темата е водеща от няколко дена. В коментар [на хърватски език] за "Ютарни лист" Роберт Байруши обяснява, че най-големият проблем в случая е Додик, който на практика не признава държавността на БиХ. Според колумниста, Додик прави всичко възможно да се задържи на власт предвид предстоящите на 2 октомври местни избори.

Всички очи в момента са вперени в сръбския премиер Александър Вучич, който първоначално отказваше да се намеси, но след решението на PIC обяви, че ще организира спешна среща (днес) с ръководството на Република Сръбска. Сръбските медии съобщават днес, че г-н Вучич вече не вижда смисъл от такава среща, тъй като властите в ентитета вече са обявили, че независимо от съпротивата, референдумът ще се състои. "Не нарушавам договорките ни. Не говоря публично каква е политиката ми. Не понасям леки и популярни решения, на които народът ще се радва", Вучич е цитиран [на сръбски език] от сръбската национална телевизия РТС. Вестник Blic излезе [на сръбски език] днес с обширен анализ на правните възможности, озаглавен "Може ли някой да спре провеждането на референдума в РС?". Отговорът на този въпрос, според вестника, е по-скоро отрицателен. "Нито Съветът за прилагане на мирното споразумение, нито върховният представител на международната общност в БиХ нямат силата да спрат референдума". 

Danas публикува [на сръбски език] интервю със сръбския представител в председателството на БиХ Младен Иванич, според когото евентуална забрана на референдума само ще налее още масло в огъня. "Само парламентът на РС може да промени решението за референдума", смята той, но това би било върха на политическата криза. Според него Конституционният съд на БиХ се състои основно от бошняци (членове на мюсюлманската общност). Същият вестник пише още, че в момента ЕС очаква от Вучич да отговори на Милорад Додик. Вестникът се позовава на свои източници, според които все пак ще се стигне до отказ от референдума. Дипломатически източници са казали за Danas, че Западът вече от доста време очаква Вучич да се намеси във вътрешната политика на суверенна държава като посочи на Додик всички отрицателни последици от провеждането на референдума не само за РС, но и за Сърбия, която ако подкрепи референдума директно ще застане на страната на Москва, а Русия се въздържа да подкрепи декарацията на PIC. 

Босненският вестник "Дневни аваз" публикува интервю с босненския интелектуалец Мухамед Филипович, според когото само наивници може да вярват, че Сърбия не се меси в политиката на РС.  "Наивно е да се мисли, че това е само част от предизборния маскарад. РС е създадена с Дейтънското споразумение. Този факт колкото е основа за нейното съществуване, толкова е и граница, тъй като тя е част от едно временно споразумение, чиято цел беше да спре кръвопролитията, които провеждаха сърбите. На тях този ден [9 януари] им е необходим, за да валидират съществуването на РС извън и против Дейтън. Точно затова е много сериозно нещо. Ако някой признае този референдум, това ще означава, че РС съществува извън Дейтън, а това би дало основания за референдум за отделяне [от БиХ]", казва академик Филипович, председател на Босненската академия на науките и изкуствата. 

Напрежението между Сърбия и Хърватия продължава

Любопитно е обаче дали върху решението на Вучич ще окаже влияние друга тема, която вълнува сръбските и хърватските медии и днес. Става дума за писмото, което сръбският премиер изпрати до лидерите на ЕС в началото на август, включително и до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), в което се оплаква от поведението на Хърватия и по-специално от възстановяването на симпатиите към усташкия режим, от постоянните обиди към Сърбия и сръбския народ, и от това, че осъдени за военни престъпления се разхождат на свобода. Всички медии и в двете страни съобщават за отговора на г-н Юнкер, който е окачествен и от двете страни на границата като "хладен". В отговора си шефът на ЕК настоява тези проблеми да се решават в рамките на двустранните отношения. 

Хърватският Jutarnji цитира [на хърватски език] отговора на Юнкер, че ЕК "в рамките на своите правомощия се силно застъпва за уважението на жертвите и за отбелязването на военните престъпления в Европа. Европейското законодателство криминализира престъпленията от омраза на основата на националния произход, както и призивите към насилие или омраза", се казва в писмото. Реакцията в Сърбия е на разочарование. Повечето хърватски медии цитират сръбския външен министър Ивица Дачич, според когото "повече не може така". Той обвинява ЕК в двойни стандарти. Сръбската национална телевизия, както и всички останали сръбски медии цитират премиера Вучич, който заяви, че уважава Юнкер изключително много, но не желае да коментира съдържанието на писмото. "Не понасям, когато всичко се изравнява и когато се правят лъжливи симетрии и баланси. Мисля, че всички честни хора тежко понасят това", е казал Вучич. 

Напрежение и между Косово и Черна гора

Споразумението за демаркация на границата между Черна гора и Косово предизвиква остри протести в Прищина, където днес се очаква голям опозиционен протест. Черногорската национална телевизия съобщава, че все още не е ясно дали управляващата коалиция ще успее да осигури мнозинство от две трети в косовския парламент за ратификацията на споразумението. Няколко депутати от управляващата коалиция все още не са взели решение. По всичко личи и че сръбската листа още не е взела решение как да гласува. Много е възможно гласуването отново да се отложи, коментира телевизията. 

Меркел е бясна на Ципрас

Другият най-популярен всекидневник в Хърватия "Вечерни лист" разкрива подробности от срещата миналата седмица на няколко лидери, сред които и българският премиер Бойко Борисов с германската канцлерка Ангела Меркел. "В Сърбия се натрупват мигранти, Унгария подсилва оградата си по границата със Сърбия, споразумението на ЕС с Турция е на глинени крака, тъй като е илюзорно да се очаква, че ЕС ще вдигне визите за турците. Броят на пристигащите в Гърция емигранти след затишието, започнало през април, отново расте - вече са по 500 на ден", пише вестникът и посочва, че Гърция се очертава като изключително слаба брънка по веригата, от което г-жа Меркел е много ядосана, твърди изданието като се позовава на добре осведомени източници.

Според тези източници германската канцлерка е казала, че Гърция може би не трябва да е в Шенген и че вече няма търпение за разговори с гръцкия премиер Алексис Ципрас. Vecernji пише също, че българският премиер Бойко Борисов се е оплакал на Меркел, че "след края на комунизма е бутал стени" и попитал дали сега трябва отново да ги вдига. Вестникът припомня, че наскоро българският министър-председател е имал неформална, получастна среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Той е бил първият европейски държавник след неуспелия държавен преврат в Турция, пише Vecernji.