euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"В Пекинския университет образованието е въпрос на вдъхновение, тъй като педагогията, необходима за култивирането на лидери, е качествено по-различна от необходимата за произвеждането на технически експерти. Във все по-утилитарен свят университетът продължава да се придържа към идеала, че личният успех трябва да бъде тясно обвързан с по-високи цели". Това казва за университета неговият ректор и професор по физика Енге Ванг по повод 45-ото място, което училището заема в световната класация на университетите за 2013-2014 г. на Thompson Reuters. Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че нито един български университет не попада в първите 400 висши учебни заведения, които класацията показва. 

Водещо за китайския университет е следното: "По-спешно от всякога светът жадува за лидери, които притежават дълбоко разбиране за хуманитарните науки, културата и науката, които имат дългосрочна визия, които притежават способността за рационално, критично и креативно мислене и които притежават характеристиката на постоянството и решимостта. Пекинският университет, най-старата и най-влиятелна институция за висше образование в Китай, носи огромната отговорност да култивира такива лидери". 

Не случайно ви давам пример точно с този университет. Първо това е университет, който се намира във втората по големина икономика в света, но освен голяма икономика, Китай е и страната, в която се експериментира с политическия и социален модел на управление. Една по своя вид тоталитарна държава, която въпреки това успява да "култувира" модел на образование, който да й помогне да оцелее в изключително динамична епоха, която Енге Ванг описва като епоха, в която все още "не сме свободни от омраза, алчност, егоизъм, племенничество и териториализъм". Епоха на "заплаха от ядрени и други оръжия за масово унищожение, опустошително влошаване на околната среда и сблъсъци на нации и цивилизации". 

Данните на Times Higher Education World University Rankings 2013-14 показват, че влиянието на водещите световни университети се измества все по на изток, а континентална Европа търпи най-големите поражения. Не е трудно да се направи връзката между начините за излизане от кризата, политическата архитектура и конюнктура, с постиженията не само по отношение на просперитета, но и по отношение на представянето на университетите. А те, от своя страна, са средата, в която ще се изграждат бъдещите лидери, от които пък очакваме да намерят най-добрия начин за извеждане на пътя на просперитета, за създаване на условия за процъфтяване на демокрацията, междукултурната и социална толератност. Лидери, които да си заслужава историята да сложи в своите анали. 

Предизвикателството пред вас е огромно, особено като се има предвид от каква държава идвате - една напълно провалена страна, която вместо да мисли с десетилетия напред, се връща назад бързо, но методично. Държава, в която дългосрочната безработица по оценка на Европейската комисия се е увеличила по-бързо, отколкото в останалата част от ЕС. Страна, в която гражданите са изложени на най-голям риск от бедност или социално изключване в ЕС. В конкретните си препоръки от тазгодишния Европейски семестър, който приключи преди лятната ваканция, ЕК посочи, че "България е изправена пред предизвикателството да подобри цялостното качество и ефективност на своята образователна система. Много ограничен напредък бе отбелязан и в реформата на висшето образование. Наличието на значителни различия между резултатите от висшето образование и търсенето на пазара на труда влошава структурната безработица и затруднява развитието на високостойностни иновационни сектори. Слабите резултати на висшето образование се обясняват с липсата на стимули за ВУЗ и със стандартите на отделните научни работници и преподаватели".

Според Евростат, България е сред седемте страни-членки в ЕС, които са с дял над средния на хора във възрастовата група 15-24, които нито участват на пазара на труда, нито са ангажирани в някаква форма на обучение. В България този дял е най-голям - 21.5%, като сме в една група с Кипър, Румъния, Ирландия, Испания, Гърция и Италия - все страни, които на практика фалираха или, в случая на Италия, успяха да избегнат фалита по чудо. 

Няколко думи за противниците на окупацията

Всички онези, които се противите на окупацията на Софийския университет, трябва да си отговорите на няколко много прости, но фундаментални въпроса: 

- Желаете ли да останете да живеете в България, след като завършите образованието си?

- Сегашното състояние на страната удовлетворява ли ви?

- Смятате ли, че можете с нещо да помогнете за подобряване на положението? Ако да, как?

Важно е също така да сте наясно, че независимо кой курс сте - дори и да сте първокурсници, ако това правителство завърши мандата си, то вие също ще завършите своето образование в средата, която то създава. А това не е среда на реформи. Как оценявате медийната среда? Свободна ли е тя според вас? Как оценявате работата на Народното събрание? Носи ли ви тя надежда за измъкване от статистиките, които ви цитирах по-горе? Вчера след приключването на октомврийската среща на върха на ЕС, основна тема на която беше цифровата икономика, премиерът Орешарски се срещна с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, който е разтревожен от ставащото в страната ни. Според съобщение на пресцентъра на правителството, г-н Барозу се е интересувал от това до каква степен политическата ситуация в България ще попречи на "по-амбициозните планове на кабинета за реформи".

И знаете ли какъв е бил отговорът на министър-председателя? "Уверих го, че правителството има свой план за действие и ще продължи да разчита на подкрепата от парламента такава, каквато е и сега, за да може да осъществим необходимите реформи в образованието, здравеопазването, за подобряването на административния и бизнес климат, така че да вървим напред". Точно така, правителството ще разчита на подкрепата от парламента "такава, каквато е и сега". Това означава, че всяка реформа ще зависи от текущото състояние на лидера на една ксенофобска, псевдонационалистическа и откровено шизофренна политическа партия - Волен Сидеров. Ако той не е зает да прави "бомби" в заведения в Брюксел или да се напива и да прави скандали из европейски авиокомпании, той би могъл да осигури необходимия кворум за осъществяване на реформи. Но какви реформи?

Вие виждате ли своето бъдеще в страна, която се управлява от хора като г-н Сидеров или като г-н Станишев, г-н Местан, г-жа Мая Манолова? Хора, които отказват да се срещнат с протестиращите повече от четири месеца български граждани и вместо това създават паралелна реалност като разговарят с хора с криминално минало, подменят дневния ред на реформите и създават невярна картина за състоянието на обществото, икономиката и управлението ни. Харесва ли ви да започнете своята кариера и себедоказване в среда, в която корупцията е повсеместна, непотизмът е водеща политика за набиране на служители в администрацията, а борбата с корупцията, организираната престъпност и осъществяването на съдебна реформа не са сред приоритетите нито на кабинета "Орешарски", нито на партиите, формиращи текущия парламент? 

Имате шанс да вземете своето решение днес - дали ще подкрепите протестиращите и заедно с тях да участвате в изграждането на бъдещето такова, каквото го виждате заедно с колегите и съгражданите си или пък да стоите отстрани и да плачете за пропуснатите часове, които ще ви осигурят място в списъка на чакащите пред бюрата по труда млади безработни.  Не забравяйте все пак, че така ще влезете в групата на 21.5% неангажирани с работа и образование млади хора. Може, разбира се, да изберете и да напуснете България, оставяйки зад себе си все по-малко заработващи пенсии и здравеопазване за вашите родители. Да, разбира се, че може да им помагате финансово и от чужбина, но е добре да се ориентирате някъде извън Европа, тъй като ксенофобията и националистичните чувства на Стария континент се засилват, до голяма степен благодарение на проявленията на българската политика, култура и манталитет. Все повече стават страните-членки, в които българските граждани не са добре дошли. А и с квалификацията, която ще получите, докато се поддавате на древно образование от минала епоха, няма да ви направи конкурентоспособни на все по-затварящия се единен европейски пазар.

Послание към университетските окупатори

Исканията, които сте изложили в декларацията от петък, са достойни за уважение и напълно се припокриват с желанията и на протестите, които започнаха на 14 юни. Напълно ги подкрепям и желая да успеете в името на своето бъдеще, но също и на бъдещето на вашите родители, баби и дядовци, а също и на децата, които един ден ще имате. Самата аз завърших гимназия точно в началото на прехода. Бях екзалтирана, смятах, че от мен зависи, вярвах, че оттук нататък на България й предстои само хубаво, като под хубаво разбирах всичко онова, което вече можех да виждам с очите си в Западна Европа, която допреди това ни беше забранена. Много неща се случиха оттогава. Пробвах още в началото да емигрирам, но се върнах, именно защото смятах, че от мен има нужда. Уви, две десетилетия по-късно се чувствах емигрант в собствената си държава. Не вярвах, че имам достатъчно съмишленици и напуснах страната, заедно със семейството ми. Сега ви пиша от Загреб. 

Позволявам си да ви призова обаче да не допускате една много голяма грешка. Цяло лято обществото ни подлежи на огромно разделение. На какви ли не. На хубави и умни срещу неясно какви. На соросоиди срещу неясно какви. На протестиращи срещу правителството и протестиращи срещу президента. Конфликти, говор на омразата, съмнения, подозрения, конспирации, думи като "политическо и социално инженерство". И сега като чета постовете на много от вас във Фейсбук ми става обидно, но не защото не ви подкрепям, а защото се самообричате на провал. Поставяйки етикети на всеки, който не е с вас, без да се опитате да чуете аргументи, без да се опитате да протегнете ръка към всеки, който има съмнения или пък не знае чия страна да заеме, вие правите разделението още по-дълбоко, а собствения си протест малък и незначителен. 

С месеците на неспирни искания за оставка протестът оредя. Не само защото хората се измориха или защото започна учебната година. Оредя и заради загуба на вяра. Вече всеки, който има различно мнение е автоматично причислен към "врага". Само че, мили студенти, дръзнали да се опълчите срещу статуквото, оцеляването в днешния глобализиран свят изисква широк мироглед. Войната не бива да се води само срещу това правителство или Моника, Борат Български или пък Волен Сидеров. Войната трябва да се води на максимално широк фронт с искане определен комплект ценности, дългосрочни и краткосрочни цели да бъдат приети от максимално широк кръг хора. Не е задължително те да са леви, десни или симпатизанти на либералите. Необходимо е те да се съгласят, че корупцията е тумор, организираната престъпност е оръжие за масово поразяване, наследството от миналото е провал за бъдещето, а невежеството е гаранция за икономически, политически и морален фалит. Войната трябва да се води за сърцето и душата на всеки български гражданин - пенсионер, ром, с друг етнически произход, социално слаб, с увреждания, различна сексуална ориентация. 

Освен това, уважаеми студенти, не веднъж и два пъти, откакто започнаха протестите на 14 юни съм чувала и от протестиращи, и от непротестиращи, че като съм в чужбина нямам право да се обаждам за ставащото в страната. Чувала съм думи, които унижават и обиждат - че ще се възползваме от това, което вие ще изградите, за да му се радваме наготово. Че ще празнуваме победата, без да сме участвали във войната. А участието, подразбира се, се изразява единствено и само в търкане на жълтите павета. Страна, която не уважава своите граждани, било то с различно мислене, различен географски, етнически и социален произход, а дори и емигранти, е обречена на провал. Не може да се борите за определени ценности, докато ги тъпчете. Желая ви успех от сърце и се надявам, че един ден вие ще бъдете вдъхновението на бъдещите студенти, а също и на всички онези, които живяхме прехода, но се провалихме в него. А се провалихме, защото не бяхме единни. Защото живяхме на принципа, че който не е с нас, е против нас.