euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Българският премиер Пламен Орешарски, подложен на масови протести вече повече от месец заради очевидни олигархични връзки и обслужване на частни интереси, постоянно отказва да подаде оставка с аргумента, че току-що е избран (през май) от българските избиратели и ще изкара мандата си, даден от тях докрай. Испанският му колега Марияно Рахой е подложен също на силен натиск, макар и все още не под формата на протести, заради постоянно излизащи наяве данни за корупция. Въпреки новите разкрития, г-н Рахой обяви на пресконференция, че смята да довърши мандата си, даден му от испанските избиратели, независимо от солидно спадналия му рейтинг. 

Със сигурност тези двама премиери не изчерпват случаите, при които правителства отказват да подадат оставка или да откликнат на исканията на протестиращи, независимо от солидните данни за несправянето им, с аргумента, че са получили мандат от избирателите. Това може да означава само едно. Време е да се промени начина, по който избирателите дават мандат. Обикновено гласоподавателите преценяват за кого да гласуват по традиция (харесват си от години определена партия и си гласуват за нея, независимо дали тя винаги има добра програма), или на базата на предизборните обещания. В много случаи се гласува и "протестно", което е симптом за изчерпване на политическия модел. 

Време е това да се промени и вече избирателите да пишат "мандатите". Партиите нека отправят своите политически послания и цели, но те трябва да се движат в строго фиксирани  рамки. Така например в мандата на всяко правителство трябва да бъдат ясно разписани условията, при които се подава оставка. Това са случаи на корупция; некомпетентност; конфликт на интереси; ощетяване на данъкоплатците; работа в интерес на определена група, вместо в публичен интерес; злоупотреба с влияние, с публични средства; несправяне с ежедневните управленски задачи (списъкът не е изчерпателен). Прекратяване на мандата трябва да се иска и когато правителството преустанови или сведе до минимум комуникацията с избирателите си. Независимо от дадения мандат, всяко правителство трябва да търси мнението на гражданите, а не да чакаме да видим какво точно е сгрешено 3 години по-късно. 

Отначало си мислехме, че Арабската пролет, станала възможна благодарение на социалните мрежи, просто само е чакала, за да цъфне. Сега обаче, когато из целия свят бушуват протести и гражданско недоволство, е ясно, че това се дължи на факта, че демокрацията и начинът на управление не отговарят на съвременните условия. Ако преди управлението зависеше от общи източници на информация, които като цяло са по-бавни и не толкова достъпни, в ерата на малките устройства, интернет и социалните мрежи, демокрацията се опосредства от индивидуални източници на информация. Затова все по-нелепо звучат реплики от типа "за нас са гласували милиони, не можем да се поддадем на исканията на няколко десетки хиляди".

В днешно време информираните избиратели са тези, които могат лесно и бързо да формулират позиция, да я изразят ясно по различни канали и това съвсем не означава, че говорят само от свое име. Не е нужно да чакат какво ще им сервират традиционните медии за някой нов закон, след като могат да си го прочетат и сами. Могат да преценят добър ли е или лош. Могат да организират група за обсъждане или за натиск за промени. Това са процеси, които не може да останат извън политическата система, само защото тя е остаряла. Съвремието показва ясно, че вече всеки гражданин има значение и не може да се говори за "представителна демокрация", при която правителства биват избирани от половината, а понякога и по-малко граждани, докато останалите остават непредставени и съответно недоволни, същевременно плащайки чинно данъци и допринасяйки с труда си за общото благо. 

Затова е крайно време политическата система да се адаптира спрямо новите условия. Добро начало е към изборния кодекс да се прикачи и конкретния мандат. Този мандат може да върви в комплект с бюлетините, за да може да бъде достояние на всеки гласоподавател. Подробностите са предмет на обсъждане и не са толкова важни. Важно е да осъзнаем, че живеем в нова епоха и протестите няма да спрат, докато политическата система не откликне като започне да отчита новите реалности. Оттук нататък всяко правителство е застрашено да не довърши "мандата" си, ако твърди, че единствената форма на комуникация с гражданите са изборите.