euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Днешният преглед на медиите в бивша Югославия е доста постен, което може да е само добра новина, но може и да е затишие пред буря. Темата с арестите на десет членове на бившия Хърватски съвет за отбрана (HVO) в Орашье в Босна и Херцеговина в понеделник вече изцяло доминира в хърватското общество, въпреки че все още новините са оскъдни. Регионалната телевизия N1 съобщи, че десетимата ветерани са обвинени в извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството за времето, когато са били членове на структурите на HVO в Орашье, на полицейските структури, както и пазачи в лагерите и обектите за задържане. На първа страница Vecernji list предупреждава за възможен хърватски контраудар. "Селективното задържане на хървати в Орашье може да прелее чашата на търпението в хърватските държавни институции", пише вестникът. 

Военните престъпления нямат срок на годност, което повдига въпроса защо Хърватия, за разлика от БиХ и Сърбия, се държи така, сякаш нарочно замита военни престъпления - и то извършени над хървати - под килима. Институциите биха могли да активират обвиненията, които правосъдието е събирало с години. Някои са довършени, но не са активирани, пише журналистът Давор Иванкович. В коментар за левия всекидневник от Риека Novi list Борис Павелич обвинява Хърватия, че се опитва да скрие правдата в БиХ. Авторът цитира показания на свидетели и свидетелки за извършваните в Орашье от членове на HVO изнасилвания и други престъпления, за които съобщава Балканската мрежа за разследване BIRN. 

"Чакайте малко, трябва ли да се наказват всички военни престъпления? Ако не трябва, кажете си открито, за да знаем какво правителство получихме. Ако трябва, откъде изведнъж такова недоверие в прокуратурата и съда на Босна и Херцеговина? Тези две институции, статистически и съдържателно, наказват военни престъпления много по-ефикасно и сигурно от правосъдието в Хърватия и Сърбия", пише Павелич. Според него, унисона между хърватската политика и медийната истерия е доказателство, че Загреб не иска истината и правдата, а предпочита да мълчи и да пречи на разследванията на престъпления, които може да компрометират страната. "Политически окуражена от членството в ЕС, хърватската власт злоупотребява с европейските начала и по този начин ги компрометира. Вместо да помогне на съседната държава в битката с непоносимото бреме на военните престъпления, Хърватия й усложнява борбата, като се позовава на европейския си авторитет!", заключава колумнистът. 

С тази теза не е съгласен колумнистът на Index Горан Войкович, който твърди, че в Босна и Херцеговина никога нищо не става случайно, "а особено залавянето на десет души за предполагаеми военни престъпления двадесет години след войната, точно след визитата на хърватския премиер - и то десет души, които живеят там и постоянно са, с години, достъпни за следствените органи. Въпросът е дали това не е ясно политическо послание - хървати, долу ръцете!". Войкович смята, че причината е, че в момента се води политическа борба за власт във Федерацията БиХ. "Политическа борба, в която бошняците искат да запазят превес, след като вече стана съвсем ясно, че сърбите владеят половината държава", е мнението на колумниста. 

tportal цитира бошняшкия и сръбския член на председателството на БиХ Бакир Изетбегович и Младен Иванич. "Реакциите, които последваха упражняват натиск върху правосъдието. Разбирам интереса и го подкрепям, но навлизането по същество е нещо, което според мен прекрачва границата на приемливото", е казал Иванич на пресконференция в Сараево. "Ако някой има причини за забележки, то това е сръбската страна", е добавил той. Изетбегович също е призовал съдът и държавната прокуратура да си свършат работата без намеса в работата им. Хърватският член на председателството Драган Чович заяви, че задържаните в Орашье трябва да бъдат пуснати на свобода. Той се е възмутил от факта, че са арестувани в деня на католическия празник Вси светии и непосредствено след посещението на хърватския премиер Андрей Пленкович. 

Сърбия се прави на мъж

По сръбските медии се усеща някакво необичайно затишие - засега няма нови скандали, разкрития или провокационни изявления. Това отваря място за някои по-генерални коментари. Такъв е текстът на Снежана Чонградин в днешния Danas, озаглавен "Прикрита храброст". "Ако Сърбия е в центъра на процес на европейска интеграция, с ясното съзнание какво означава това и какво обхваща, тогава, предвид неприятелските отношения между ЕС и Русия, е несъмнено, че трябва да се застане на страната на онзи, който е определен като върховна цел на държавната политика", пише авторката. "Взимането на страната на Русия в определени сегменти на външната и вътрешната политика е директно против собствения интерес, ако се тръгне от основите на политическия път, а именно пътя към ЕС". 

Снежана Чонградин смята, че събитията наскоро в Черна гора и прибързаните изявления на сръбския политически връх повдигат въпроса защо изобщо се съобщават такива неща преди да се установи истината и да приключи разследването. "Защо е била необходима такава драма, създаване на паника, съобщаване на факти, които може да повлияят на тяхната природа и да ги променят?", пита авторката и заключава, че сръбският политически елит само се прави на смел, а всъщност няма грам кураж да постъпи държавнически в момент, когато трябва наистина да докаже кой път е избран.