euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Управлението на гръцката икономическа криза предизвиква някои тревожни паралели с последиците на Пелопонеската война, пише в анализ за "Файненшъл таймс" колумнистът на вестника по икономическите въпроси Волфганг Мюнчау. Войната приключила през 404 г. пр. Хр. с победата на спартанците. В резултат те наложили на Атина управлението на 30-те тирани, които пък лишили атиняните от повечето от гражданските им и демократични правила. Тиранията приключила след революция година по-късно, когато демокрацията била възстановена. А, няколко десетилетия след това гордите градове-държави на Гърция и Спарта изчезнали от геополитическата карта, пише авторът.

Той изразява сериозни опасения, че подобен сценарий може да се развие и в Еврозоната, ако тя наложи дисциплина отвън под формата на спасителен план. Корените на гръцката криза се намират доста назад във времето. Страната се присъедини към единната европейска валута през 2001 г. с помощта на изобретателно счетоводство. То показа, че страната е изпълнила всички критерии за членство при положение, че реалността е показвала друго. Последователни правителства, от ляво и дясно на политическия спектър, подвеждаха европейските си партньори относно фискалното състояние на Гърция. Така се стигна до днешната ситуация, при която Гърция е изправена пред фалит, застрашава стабилността на еврозоната и никой няма доверие на изявленията на гръцките управляващи.

Поради тези причини, Волфганг Мюнчау очертава 4 сценария, които може да се развият заради този казус. Първият е Гърция да изпадне във фалит и да получи пари от еврозоната или ЕС при условие, обаче, че спазва строга фискална програма. В този случай ЕС ще трябва да изпрати своята версия на 30-те тирани в Атина, за да гарантират, че политиката ще бъде изпълнявана. Това е сценария, който и Гърция, и ЕС отчаяно се опитват да избегнат, защото според икономиста, местното население без съмнение ще възприеме това като режисиран отвън преврат и като съпротива срещу демократичната воля. Гръцкият премиер предупреди в края на миналата година, че съществува опасност Гърция да изгуби суверенитета си.

Вторият сценарий е фалит без спасителен план. Тогава ЕС може да откаже финансова помощ на базата на това, че Гърция не е спазила европейските правила. В този случай кризата може да се разпространи до Португалия, а не е изключено да стигне и до Испания.

Сценарий номер 3 е този, за който всеки в Брюксел се моли: ЕС да успее чрез нежно убеждение да накара гръцкото правителство да направи каквото е необходимо. Това включва жестоки съкращения на социални и здравни разходи, изключително непопулярно увеличение на данъчната база, съкращения на служители в публичния сектор, замразяване на бюджетните заплати, реформи на трудовия пазар, които да позволят реалните заплати в частния сектор да паднат. Списъкът е труден, но е възможно да гарантира на Гърция, че ще възстанови конкурентната си позиция. Когато си заключен във валутен съюз, това е начинът да се нагодиш. Вече няма възможност за обезценяване на обменния курс, припомня авторът.

И, четвъртата възможност е Гърция да продължи с глупостите - нещо, което може да заблуди достатъчно голям брой хора. През годините ЕС придоби известен опит в тази сфера. При този сценарий е възможно гръцкото правителство отново да представи пакет с изглеждащи прилично числа или пък да направи подвеждащи обещания за структурни реформи. Това ще отложи краха за известно време, поне не за днешното поколение политици.

За съжаление, Волфганг Мюнчау залага най-много на последния сценарий, тъй като той е политически най-изкусителния, защото избягва значителните рискове, заложени в останалите три сценария. Но пък това е най-опасният избор в дългосрочен план, защото без съмнение ще приближи Гърция още една крачка към мястото, откъдето връщане няма - там, откъдето възстановяване няма, независимо какво ще се направи. И още нещо много важно, което авторът посочва - четвъртият сценарий е този, който приближава слабо управляван валутен съюз, като Еврозоната, към точката на разпад.