euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Преди началото на срещата на върха на ЕС на 27 май, на която бяха обсъдени резултатите от евроизборите на 22-25 май, германският канцлер Ангела Меркел отговори на въпроса дали ще застане зад номинацията на ЕНП за шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер или ще се поддаде на натиска на британския премиер Дейвид Камерън да се избере кандидат, различен от така наречените шпиценкандидати (номинираните от европейските политически партии) по начин, който отвори широко поле за интерпретации. Британските медии моментално решиха, че това означава, че тя се отказва от Юнкер в полза на Камерън, което предизвика сериозни критики за канцлера в Германия. Освен Камерън, против "автоматизма" за избора на топ-мястото в ЕС са и премиерите на Унгария и Швеция Виктор Орбан и Фредрик Райнфелд. Останалите бяха малко или повече неутрални, а някои бяха и категорично против да се прави "подмяна" на вота. 

В петък обаче, пред Националния католически конгрес в Регенсбург, г-жа Меркел беше доста по-категорична и ясна: "Сега ще водя всички преговори в духа на това, че Жан-Клод Юнкер трябва да стане председател на Европейската комисия". Защо Меркел конкретизира позицията си? Защото това е последният Европарламент, с който може да постигне по-интегрирания икономически и паричен съюз и да постави основата на парламент на еврозоната. Ако се запази тенденцията антиевропейски партии да увеличават силата си, всичките й идеи за подсилване на еврозоната може да се провалят. Конфронтация с проевропейски настроените сили ще доведе до конфликти и още междуправителственост, както euinside вече писа. Някои от идеите, които излизат от Берлин или се приемат добре в германската столица са свързани с превръщането на еврозоната в "истински съюз" евентуално дори със собствен парламент. От тази гледна точка не би било добре Меркел да "загуби" парламента в битка, която е маловажна на фона на бъдещата реформа на ЕС (еврозоната по-специално). Ако реши да подкрепи вътрешнополитическата битка на Камерън, тя ще остане в историята като канцлера, който е поставил основата на дезинтеграцията на ЕС - нещо, от което ще загуби Германия. Страната, която най-много спечели от общата валута. 

За Ангела Меркел стабилизирането на еврозоната и предотвратяването на бъдещи кризи е много по-важна задача от това да запази Великобритания в Съюза, която и без друго е с единия крак навън. По този начин тя ще консолидира подкрепа около задълбочаване на интеграцията и ще принуди неевро-страните да решат по-бързо кога ще изпълнят договорите си за присъединяване, а онези, които са договорили opt-out, да решат дали да приемат общата валута или да последват Великобритания към изхода. 

Има и още една не по-малко основателна причина за това Меркел да предпочете Юнкер вместо Камерън. По-новите и по-малки страни-членки са като цяло или открито за "автоматизма", или изразяват неутрални позиции в очакване какво ще реши Съветът. Това е така, защото по този начин избягват да бъдат заобикаляни при взимането на решения в Съвета, когато големите членки прокарват решенията си на базата на своето влияние. Същевременно, за Меркел също е по-добре да се вземе шпиценкандидата, защото това ще я спаси от ангажимента да търгува скъпо ресорите в самата Комисия и гарантира, че никоя страна-членка няма да получи незаслужено по-висок портфейл или по-нисък, само защото е изтъргувала по подобаващ начин подкрепата си за човек, различен от шпиценкандидатите. 

Разбира се, още нищо не е окончателно и не е невъзможно Германия да промени или видоизмени позицията си. Решаваща ще бъде редовната среща на върха през юни. Тогава картите ще паднат и ще се види ясно какви са залозите.