euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Трансформация на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа

Аделина Марини, February 27, 2007

Основното послание от срещите, които се провеждат в рамките на българското председателство на Процеса за сътрудничество в югоизточна Европа е, че регионът, преживял едни от най-тежките войни в края на 20-ти век, вече е достатъчно зрял, за да продължи напред да търси общите си приоритети и интереси или, както напоследък често казваме, да затвърждава регионалното сътрудничество. Под каква форма ще продължи да съществува занапред това сътрудничество и какво става на срещата в хотел Кемпински-Зографски?

След края на военната намеса на НАТО в бивша Югославия, преди малко повече от 8 години бе създаден Пактът за стабилност – регионална организация, под ръководството на големите международни институции. Той започна стъпка по стъпка да посредничи за постигане на общи интереси между иначе вечно враждуващите балкански държави, постоянно размножаващи се през последните 10 години. Отделно от Пакта за стабилност, в региона действат и други инициативи, чиято основна задача е насърчаване на икономическите връзки и по този начин улесняване на политическото общуване, което, както знаем, е доста трудно. Впрочем вчера при представянето на доклада на Икономическата комисия на ООН за Европа, председателят на комисията бившият полски премиер Марек Белка постави философския въпрос за кокошката и яйцето, а именно дали икономиката въздейства върху политиката или обратното. Според него, няма икономика без политика или иначе казано най-много политика има в икономиката, което през последната година и половина се доказва от сключените десетки споразумения за доставки на газ и за строителство на нови газо- и петролопроводи. В този смисъл, ролята на Пакта за стабилност е изпълнена, при това с общото съгласие, че е била успешна. Оттук нататък, с функциите на обединител на регионалните интереси и приоритети ще се заеме Съветът за регионално сътрудничество, чийто генерален секретар ще бъде хърватинът Хидо БИшчевич. Все пак, независимо, че днес бе обявен официалният край на Пакта за стабилност, той ще продължи да работи до юни, най-малкото защото новият Съвет за регионално сътрудничество все още не е готов със структурата си, за да поеме по-нататък. Споразумението за създаването му бе подписано на 14 септември миналата година в Пловдив. В него ще вземат участие абсолютно всички държави от региона за разлика от първите стъпки на Пакта за стабилност, от който първоначално Сърбия беше изключена. Но, за работата на този Съвет ще говорим от утре нататък. Какво свърши Пактът за стабилност до момента. Ще спра вниманието на нашите слушатели върху икономическата част, тъй като политическата е малко по-абстрактна. Сред успехите на Пакта е влизането в сила на новото Споразумение за свободна търговия в Централна и югоизточна Европа от 2006-та година, известно под името ЦЕФТА. Друг успех е сключването на Договора за енергийна общност в региона, който създава основите за интегриране на енергийните пазари на Европейския съюз и Югоизточна Европа. Що се отнася до инфраструктурата, председателят на Пакта за стабилност Ерхард Бусек посочи предстоящото сключване на Договор за създаване на Транспортна общност в региона, чиято основна идея е вътрешните водни пътища, най-вече река Дунав, да бъдат покрити от действието на това споразумение. Предвид опита от работата на Пакта за стабилност, оттук нататък ще се търси концентриране на усилията по компетентност. Вчера вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин обясни, че за да се избегне досегашната практика от създаването на купища най-разнообразни инициативи, ще се пристъпи към създаването на центрове на компетентност. Един от тези центрове предстои да бъде създаден у нас. Този център ще се занимава с поощряването на публично-частното партньорство, тъй като според доклада на Икономическата комисия на ООН за Европа, това е един от сериозните недостатъци на Югоизточна Европа. Междудругото, онзи ден и премиерът Сергей Станишев призна, че публично-частното партньорство не е добре развито в България. Иначе, в рамките на форума започнаха и двустранните срещи. Първата среща на вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин беше с Клаудио Бизониеро, заместник генерален секретар на НАТО. Той е повдигнал пред нашия министър въпроса с острата нужда на НАТО от усилията на всички страни да участват по-активно в институционалното изграждане на Афганистан. Ивайло Калфин обаче го е уведомил, че България вече е вложила достатъчно усилия в тази страна. След първото заседание, председателят на Пакта за стабилност Ерхард Бусек, Ивайло Калфин, словенският външен министър Дмитрий Рупел в качеството му на представител на председателството на Европейския съюз и Хидо Бишчевич заявиха, че независимо от критиките, че всъщност подобен тип организации съществуват заради самите себе си, успех е постигнат. По думите на Бусек, регионът е достатъчно зрял да поеме в свои ръце регионалното сътрудничество. До момента, по различни инициативи и проекти тук са наляти под формата на инвестиции и донорски проекти между 7 и 9 милиарда евро. Според външният ни министър, Ивайло Калфин, ако се замислим къде бяхме преди десетина години и къде сме сега, успехът е безспорен. Словенският първи дипломат Дмитрий Рупел пък посъветва бъдещия Съвет за регионално сътрудничество да вземе за пример Европейския съюз, тъй като всичко по пътя към членството в него започва със стабилизацията, а след това със сътрудничеството. Генералният секретар на новата структура, хърватинът Хидо Бишчевич пък заяви, че всички трябва да бъдат политически реалисти и да си дадат сметка какви са предизвикателствата. Според него, сме свидетели на трансформация на Западните Балкани и затова е много важно регионалното сътрудничество да се запази, за да се не допуска една държава да пречи на друга по пътя към евроинтеграцията.