euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Въпросът е как ще завърши битката за реално спиране на климатичните промени? Проблемът е, че, макар и трудно, компромис на срещата на Г8 в Акуила все пак беше постигнат, въпреки че е далеч от поставената цел, а именно - лидерите на най-развитите индустриални държави, както и на нововъзникващите икономики се договориха да намалят емисиите парникови газове наполовина до 2050 г., което е отстъпление от заложената цел - 80% до 2050 г. Както пише електронното издание на вестник "Ню Йорк Таймс", не е напълно ясно защо развиващите се държави са отстъпили от първоначалния си ангажимент, но някои от предишните аргументи са били изказани и на тази среща, а именно САЩ и останалите развити държави, които носят отговорност за натрупването на парникови газове в атмосферата от началото на индустриалната революция, трябва да направят повече и по-бързо. В противен случай развиващите се страни ще останат с несправедлив дял от бремето в момент, когато техните икономики се разширяват бързо.

Засега това споразумение върши работа, но тепърва започват тежки дипломатически совалки за набелязване на по-амбициозни цели, които да бъдат заложени в документа, който ще бъде подписан в Копенхаген в края на годината и чиято цел е да замени всички досегашни частични споразумения. Вестник "Ню Йорк Таймс" пише, че американският президент Барак Обама ще продължи да говори с Китай, чийто лидер, впрочем беше принуден да напусне срещата в Акуила, заради безредици с уйгурите у дома, защото Китай в момента е най-големият замърсител с парникови газове в света.

За ЕС обаче дипломатическите совалки вече започнаха. От 11 до 14 юли в Пекин на посещение е шведският министър на околната среда Андреас Карлгрен, чиято страна пое председателството на ЕС на 1 юли. "Индустриализираните държави имат специална отговорност да поведат и да направят по-големи съкращения на емисиите си парникови газове, но бързо развиващите се икономики също трябва да имат значителен принос, за да може да бъде достигнат, всъщност, основната цел - увеличението на температурата на Земята да се застопори до 2 градуса, за да се избегнат необратимите последици от по-голямо затопляне", съобщават от шведското председателство. Очакванията са, по време на срещата ЕС и Китай да започнат обсъждането и на пренос на технологии.

Най-големият проблем обаче си остава цената. Особено в момент на такава жестока финансово-икономическа криза, е изключително трудно твърде дългосрочните цели да получат превес над кратко- и средносрочните цели - да се спасят колкото се може повече работни места и икономиките отново да тръгнат бавно, но устойчиво да растат.

И, макар повечето водещи икономики да оставиха впечатление, че само говорят, а нищо не правят, трябва да признаем, че не е точно така. Великобритания, която членува в Г8 се оказва, че не просто има министър, който отговаря едновременно за енергетиката и климатичните промени, но и тази седмица се очаква да оповести своята Стратегия за нисковъглеродна икономика. Това съобщава вестник "Сънди Таймс". Изданието посочва обаче, че загрижеността за промените в климата ще хвърли още 1.7 милиона домакинства в енергийна бедност, което означава, че 7 млн. домакинства ще харчат повече от 10% от доходите за гориво!

Стратегията за възобновяемата енергия, както всъщност е пълното й име, ще бъде публикувана в сряда. Тя предвижда повече от 100 млрд. паунда да бъдат инвестирани в инфраструктура за възобновяема енергия, включително и 7,000 вятърни турбини до 2020 г. Освен това, правителството е поело ангажимент да намали емисиите на въглероден диоксид с 34% до 2020 и с 80% до 2050 г. За да постигне това, ще трябва да увеличи количеството енергия, получавано от възобновяеми източници от сегашните 2% на поне 15% до 2020, пише още вестникът.

В документа е изчислено още, че сметките за енергия ще се увеличат с около 20%, за да може да се изплати инвестицията. Така, средно всяко домакинство, което в момента плаща около 1,150 паунда годишно за ток и газ, ще прибави още около 230 паунда върху тази сума.

Впрочем, всичко е въпрос на гледна точка и на убеждение на обществото кое е по-важно и, най-вече, кога? Защото, ако си спомним, че другата новина от срещата на върха на Г8 в Акуила беше предложението на водещите икономики страните-износителки на петрол да увеличат цените до $70-80 за барел, но не повече, за да може и вълкът да е сит и агнето цяло, тогава ще разберем, че всъщност използването на този тип енергия е в пъти по-скъп, но ние не сме разбрали как е станало това, защото е станало плавно. Спомняте ли си колко струваше бензинът преди 4 г.? А колко струваше барел петрол тогава? Аз лично си спомням как ОПЕК се радваше на цени от $25 долара за барел и това беше достатъчно на всички. Сега плащаме повече от двойно на това.

С други думи, преминаването към възобновяеми източници е инвестиция, която може да се изплати, ако правителствата по света направят прехода безболезнен и плавен. Второ, то прави държавите ни по-независими от енергийната геополитика и удължава живота на цивилизацията ни, което не е за пренебрегване. На трето място, но не и последно, е фактът, че възобновяемата енергия е, на практика, неизчерпаема в сравнение с фосилните горива, които все някога ще свършат и това няма да е чак толкова далеч във времето.

И, тъй като говорим все за големите държави, време е да помислим и как стои въпросът у нас, защото е факт, че с едното затваряне на "Кремиковци" не сме решили дългосрочно проблемите с остарелите инсталации, с все още ползващите въглища топлофикации и т.н. Но, нека почакаме да видим как ще изглежда следващото правителство и тогава ще го попитаме дали възприема климатичните проблеми като част от екзотичните новини за това какво става по света.