euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Знанието за това какво е Еврозоната е особено полезно в наши дни по две причини: първата е, че в България тя се превърна в обединител на икономическите платформи на партиите от ляво на дясно през средата и обратно и, второ, защото днес лидерите на ЕС обсъждат в Брюксел на своя Европейски съвет предложението на ЕК за създаване на нова финансова архитектура. Затова euinside реши да ви предложи кратко описание на това как е структурирана институционалната рамка на единната монетарна политика, която вече обхваща 16 от 27-те страни-членки. 16-тата, Словакия, се присъедини след много мъки, впрочем, и тежки преговори от 1 януари тази година. Тя е втората източноевропейска държава след Словения.

Законовата база за единната монетарна политика на ЕС се намира в основополагащите договори за създаването на Европейската общност с няколко поправки и анекси, които създават Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и ЕКОФИН. Важен елемент от взимането на политическите решения обаче е Еврогрупата - това е Европейският съвет на министрите на финансите на страните-членки на Еврозоната. Срещите на Еврогрупата винаги предшестват тези на ЕКОФИН - всички министри на финансите. Евросистемата (ЕСЦБ на кратко) е тази, която отговаря за поддържането на ценовата стабилност в еврозоната. Освен това, тя подкрепя общите икономически политики на ЕС. С други думи, Евросистемата на практика е обединение от банките и техните задачи на национално равнище. За каквото отговарят централните банки в страните-членки, затова и отговарят, но колективно, на европейско ниво. С тази разлика, че ЕЦБ единствена има правото да разрешава печатането на пари в еврозоната.

Тук е важно да посочим и какво представлява, всъщност, ЕЦБ. Банката, базирана във Франкфурт на Майн, се състои от Управителен съвет (УС), Изпълнителен борд (ИБ) и Общо събрание (ОС). Управителният съвет се състои от 6 членове на Изпълнителния борд и гуверньорите на националните банки на страните-членки на еврозоната (още 16 души). И двата органа се председателстват от президента на ЕЦБ. ИБ се състои от президента и вицепрезидента на банката, както и още 4-ма членове, всички те назначени единодушно от държавните ръководители на страните-членки на еврозоната. Ако УС формулира монетарната политика, то ИБ я прилага и дава инструкции на националните банки. ОС пък се състои от президента и вицепрезидента на ЕЦБ, както и гуверньорите на националните банки на ВСИЧКИ страни-членки на ЕС, не само на еврозоната. С други думи, там участва и гуверньорът на БНБ. Това е органът, който отговаря за координацията на монетарната политика между страните-членки, които още не са приели еврото, и ЕЦБ с единствената цел да се гарантира ценовата стабилност. ОС също така събира статистическа информация и подготвя фиксирането на курсовете на страните-членки, които не са приели еврото.

Еврозоната обаче е нещо много повече от това, което изглежда на пръв поглед - просто група държави ползват една и съща валута. Всеки, средно грамотен човек, знае, че притежаването на валута носи след себе си множество от отговорности, тъй като това е изцяло свързано с реалната икономика. Докато индивидуалните икономики, участващи в еврозоната, може да бъдат разглеждани като относително малки и отворени икономики (често срещано съчетание от думи в българския политически език напоследък като оправдание защо кризата е дошла у нас), то еврозоната като цяло представлява огромна, много по-затворена икономика, сравнима по-добре с икономиките на САЩ или Япония, отколкото с някоя индивидуална икономика от еврозоната, дори това да е Германия. Много важен момент е това.

На второ място, фискалните политики оказват сериозно влияние върху икономическия растеж и инфлацията, което само по себе си не е новина, но е хубаво българските политици да го имат предвид, когато размахват своите икономически платформи и пишат речите си. Има много канали, през които може да се оказва влияние върху икономиката с фискална политика, например: нивото и състава на правителствените разходи (тук да четат внимателно икономистите на БСП), бюджетните дефицити и публичния дълг (това се отчита като сериозен проблем от ГЕРБ, Синята коалиция и НДСВ).

Бюджетните политики си остават изключително в компетенциите на страните-членки на еврозоната с едно голямо, НО има няколко институционални форми на европейско ниво, които гарантират стабилността на публичните финанси. Става дума най-вече, за кошмара на страни като Германия, Франция, Испания и Гърция, а отскоро и няколко други - процедурата за бюджетен дефицит. Според Пакта за стабилност и растеж на ЕС, това е рамката, под която страните-членки водят собствените си монетарни политики, бюджетният дефицит не може да надхвърля 3 %.

Така например прекомерното увеличение на правителствените харчове във време, когато икономиката е достигнала почти пълния си капацитет, може да доведе до сериозен инфлационен натиск. Фискалните дисбаланси, съпроводени с огромни бюджетни дефицити и нарастващ публичен дълг, също водят до сериозна инфлация. Точно затова, фискалната дисциплина е основен компонент на макроикономическата стабилност, което, ако не беше предизборното говорене, нямаше да се налага да се казва, тъй като това е азбучна истина за всеки начинаещ макроикономист.

Що се отнася до надзора, според институционалните договорености в ЕС, всички участници в еврозоната са задължени да предоставят програми за стабилност на Европейския съвет и на ЕК. А тези, като България, които не са членки на еврозоната, трябва да предоставят програми за сближаване. В тези програми се съдържа информация за бюджетите на държавите в средносрочен план, така че да се види дали ще има баланс или излишъци.

Значителна добака към фискалните политики, насочени към стабилността, е клаузата no bail-out или иначе казано - без спасителни планове, както направи Обама в САЩ. Защо? Защото в документите е записано: "Тази клауза гарантира, че отговорността за изплащането на публичния дълг си остава национална. Това поощрява строги фискални политики на национално ниво".

Какво е новото предложение на ЕК за финансовия надзор, можете да прочетете на euinside тук.