euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Дискусиите за предотвратяването на промените в климата понякога преминават в истинска научна фантастика заради неизбежността им, а също и заради, донякъде, сигурността, че политиците няма да успеят да договорят смислено намаляване на въглеродните емисии, които, от своя страна, да доведат до задържане затоплянето на Земята до 2 градуса. Като дори това не е сигурно, че ще удържи катастрофалните последици за голяма част от човечеството и цивилизацията ни. В този смисъл е и статия в научната секция на вестник "Ню Йорк Таймс", озаглавена "Земята се затопля? Нагласете термостата!"

В нея авторът на статията Джон Тирни предлага няколко варианта за запазване на Земята сравнително хладка:

План А: Продължавайте да говорите за времето. Това е предпочитаният подход през последните 2 десетилетия в Западна Европа, където лидерите обичат да си обещават един на друг, че ще опазят глобуса хладен чрез драстично намаление на въглеродните емисии. След това, когато емисиите на техните държави все пак продължат да се увеличават, те отново се събират, за да направят нови обещания и да се закълнат, че този път наистина, ама наистина ще предприемат нещо.

План Б: Направете нещо за времето. Преди време беше отхвърлен един твърде оригинален подход, носещ не по-малко оригиналното име: геоинженерство. Подходът беше отхвърлен като научна фантастика, защото предвижда охлаждането на планетата да стане чрез блокиращи слънцето частици, сенки или чрез технология, подобна на калайдисването на облаците, за да ги направи по-отразяващи слънчевата светлина. Не на последно място, геоинженерството предвижда и отстраняване на огромните количества въглерод от атмосферата.

Според вестника, този подход все още изглежда твърде грандиозен, но все по-практичен и вече се нарича климатично инженерство. Вече няколко нови изследвания показват, че вбъдеще тези идеи за охлаждане на планетата може да се окажат технически и икономически постижими. Разбира се, скептиците са твърде много и техните аргументи са не по-малко значими, а именно, че е възможно при подобна намеса да се появят неочаквани последици.

Националната академия на науките на САЩ и британското Кралско общество в момента изготвят доклади за климатичното инженерство, а администрацията на президента Барак Обама е обещала да ги разгледа. До момента обаче, почти няма никаква финансова помощ за научни изследвания и развитие за разлика от десетките милиарди долари, насочвани към зелена енергия и други програми, чието въздействие върху климата може да не се усети с десетилетия.

Срещу 100 млн. долара климатичните инженери биха могли да започнат полеви изпитания до 5 години, вярва Кен Калдейра от Научния институт Карнеги, цитиран от вестника. Той и неговата група са публикували доклад, в който анализират употребата на аерозолни частици, които отразяват късовълновата слънчева радиация обратно в Космоса. Тези частици може да бъдат складирани в стратосферата, за да възпроизведат ефекта от сулфатните аерозоли от вулканичните изригвания като това на Пинатубо през 1991 г., последван от охлаждане с цял градус на планетата. Естествено, в момента, в който частиците се уталожат на земята, ефектът ще отмине. За устойчиво охлаждане, поне докато намалеят емисиите от въглероден диоксид, ще са необходими поне 30 млрд. долара годишно, ако частиците се изстрелват от военната артилерия или 8 млрд., ако се доставят от самолет, се казва още в доклада на климатичните инженери.

Има и други идеи - например пръскането на морска вода от кораби към ниските облаци, защото това ще ги направи способни да отразяват повече слънчева светлина. Тази технология, според учените, била по-евтина и много ефективна. Други изследователи обаче предупреждават, че е невъзможно да се направи смислен анализ на цената и ползите от климатичното инженерство, както и на потенциалните странични ефекти като например по-голямо охлаждане на земята от желаното, което може да доведе до сериозно засушаване.

Във всички случаи е ясно, че независимо дали дискусията е научна, инженерна, политическа или икономическа, тя все още е в зародиш и показва колко хората не сме подготвени да спрем вредната си човешка дейност. Дори не сме сигурни, че случващото се с климата е плод на нашите действия. Неизбежно е, при това стечение на обстоятелствата, да се замислим колко сме малки от гледна точка на планетата. Не по-малко стряскащо е, колко сме безсилни да направим каквото и да било, за да спасим единствения си, засега, дом.