euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През тази година се отбелязват 10 години от съществуването на еврото и макар, че българското правителство смята, че България може да въведе еврото през 2011-та или 2012-та година, редно е още отсега да говорим за това, защото опитът на новоприсъединилите се към еврозоната държави показва, че доста често по чисто технически причини добрата подготовка винаги е от полза. Защо това е така?

Като изключим подготовката за присъединяване към еврозоната, която отнема години, много често в усилията си да изпълнят всички критерии от Маастрихт, правителствата на новоприсъединилите се пропускат някои на пръв поглед глуповати подробности, които обаче могат да създадат сериозни проблеми. Такъв пример бяха Кипър и Малта, които приеха еврото от първи януари тази година. В случая с Малта, проблемът беше, че държавата не успя да разпространи достатъчно бързо евробанкнотите и бизнесът и клиентите на малката островна държава се натъкнаха на много сериозен проблем. Огромни опашки пред банките, които освен всичко друго работят до 2 часа следобед. Дори и сега, опашките пред банките не стихват и затова хората прибягват до някои хитрости като например си купуват дъвки в супермаркетите, за да им развалят парите в евро. Недостигът на евробанкноти в страната доведе и до друг куриозен случай. Набързо сформирани банди започнаха да дебнат камионите с парите, за да ги ограбват. Ожесточената кампания по телевизията за залавянето на бандата доведе до невероятна информираност с какъв точно микробус се движат нейните членове. Така, на спирка в Малта, възрастна 80-годишна жена забелязва микробус, според описанията в медиите и решава да види дали вътре не са престъпниците. След като обилно оставя отпечатъци, изведнъж възрастната жена се превръща в престъпник номер едно, единственият заподозрян за грабежите. В Кипър пък, независимо, че турската северна част не приема официално еврото, се оказва, че има турска монета, която по размери е почти същата като двеевровата монета. Това се оказва сериозен проблем, тъй като повечето автомати не я разпознават като евро. В момента текат преговори между европейската централна банка и Турция за промяна на монетата, тъй като нейната номинална стойност е 40 евроцента и не е изключено да се получат много злоупотреби. Извън анекдотите, които безспорно се базират на действителни житейски ситуации, икономистите в Брюксел препоръчват на бъдещите кандидатки за еврозоната да имат предвид това, че на фирмите ще са необходими поне две години да се подготвят за смяната на националната валута. Затова и препоръчват, информационната кампания да започне най-рано две години преди членството в еврозоната. Не такъв е случаят с гражданите обаче. Предвид богатия вече опит, експертите препоръчват кампаниите за информиране на гражданите да започнат едва ли не в последния момент, за да не настава паника. Естествено, много хора вероятно ще се запитат какво ще стане с кредитите им, ако страната ни приеме еврото. Скорошното присъединяване на Словения, Кипър и Малта за пореден път е повдигнало този въпрос не за друго, а защото не един или друг участник на пазара се изкушава да се възползва от смяната и съпътстващите я облаги. В случая със Словения, Кипър и Малта обаче правителствата им проявяват зрялост и решават да адаптират кредитите в полза на потребителя, тоест надолу. Естествено, няма как да знаем нашето правителство какво решение ще вземе, още повече, че най-вероятно тогава, когато това решение трябва да се взима, правителството ще е друго. Навярно, много хора вече са свикнали с друг проблем, с който се сблъскваме вече няколко години поред и това е смяната на софтуера на администрацията – я данъчна, я някаква друга. Валутните специалисти обръщат внимание на това и съветват хубаво да се помисли много преди приемането на еврото кой софтуер трябва да бъде адаптиран, защото често се случва така, че възникват наистина глуповати инциденти, които обаче може да струват нервите, а в немалко случаи и парите на данъкоплатците. Вероятно, много хора ще си кажат, какво толкова, ние имаме още доста време, докато се присъединим към еврото. Само че, вече сме 2008-ма година и ако правителството наистина има намерение да приеме единната европейска валута през 2011-та или 2012-та, това означава през 2010-та най-късно да сме влезнали във валутния механизъм, което от своя страна значи да сме започнали лека-полека да мислим за еврото като за собствена валута. Затова и десетата годишнина е добър повод да започнем да се подготвяме за тази мисъл. И тук, отново се намесва Брюксел като предупреждава, спрете да обвързвате еврото с инфлацията – нямало нищо общо.