euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В момента текат няколко предварителни срещи преди тази на външните министри на страните-участнички в Процеса за сътрудничество в югоизточна Европа. Става дума за срещата на политическите директори – това са специалните представители на всяка страна-участничка. Втората е на Борда на директорите на Съвета за регионално сътрудничество, който замени през февруари Пакта за стабилност. На тези срещи се обсъжда заключителната декларация, която ще бъде оповестена официално утре от премиера Сергей Станишев. Около нея обаче има някои интересни спорове, за които научих от неофициални източници. Един от основните проблеми е включването на Косово в текста на декларацията. Против, както може да се очаква, са сърбите, а Албания настоява Косово да бъде фигурира в документа.

Другата важна новина, която научих е, че новата структура Съвет за регионално сътрудничество, вече има готово решение за това кой ще оглави представителството на организацията в Брюксел. Само да припомня, че при създаването на Съвета беше решено той да бъде базиран в Сараево, а негов председател е хърватинът Хидо Бишчевич. Офисът в Брюксел е от основно значение, тъй като той ще осъществява връзката между дейността на организацията с Европейската комисия и други базирани в белгийската столица организации. За поста ръководител на брюкселския офис вече е избран бившият ни посланик в Европейския съюз Станислав Даскалов. Според добре осведомени източници, битката за това място е била изключително голяма, като за него са се състезавали няколко бивши външни министри от региона, сред които и бившият сръбски първи дипломат Горан Свиланович. Огромно желание да получи това място е имала Гърция.

По същество участници в Съвета за регионално сътрудничество са всички досегашни държави от Централна и югоизточна Европа, както и няколко големи международни организации като Съветът на Европа, Европейския съюз, НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ООН и много други. В Борда на директорите са включени и някои големи държави като Франция, Италия и Германия. Идеята за замяната на Пакта за стабилност в югоизточна Европа със Съвет за регионално сътрудничество се базираше на факта, че регионът вече е достатъчно зрял да се справя сам със собствените си проблеми. Независимо от това обаче, в Съвета са включени и основните глобални играчи - както отделни държави, така и организации, за да следят как се развиват процесите.

Изборът на Станислав Даскалов за поста ръководител на брюкселския офис за свръзка е поредната голяма дипломатическа победа на България, след като страната ни спечели и домакинството на Секретариата на парламентарното сътрудничество в югоизточна Европа. За домакинството се бориха Белград и Скопие. Междудругото, тук трябва да припомним, че настоящият председател на Народното събрание Георги Пирински, беше сред авторите на идеята за създаването на Пакта за стабилност. Може би от тази гледна точка е логично, че именно по време на неговото председателстване на българския парламент, бе решено София да стане домакин на Секретариата за парламентарно сътрудничество.

Съветът за регионално сътрудничество ще работи в няколко приоритетни области: това са правосъдие и вътрешен ред, инфраструктура, икономическо и социално развитие. Досегашното неофициално правило беше Пактът за стабилност да служи за трамплин за членство в Европейския съюз. Приоритетните области, в които ще работи Съветът за регионално сътрудничество показват, че няма промяна в това неписано правило. В интерес на истината, възможно е всичко, което казах дотук да звучи доста отвлечено и сложно, но все пак не можем да не отбележим, че през последното десетилетие, независимо от динамиката на събитията, специално в района на Балканите, диалог вече има. Естествено, огромна роля за това има Европейският съюз, който създаде, ще използвам дипломатическият термин, европейска перспектива за по-голямата част от държавите в региона. Макар че, всички държави-участнички в различните форми на регионално сътрудничество, си имат доста сериозни вътрешно-политически и икономически проблеми, балканският пъзел все пак започва да се подрежда. Извън споровете за това дали Косово да фигурира в текста на заключителната декларация или не, тук в Поморие се очаква с интерес и как ще протекат няколко срещи, не непременно двустранни. На първо място, макар да са потвърдили участие сръбският външен министър Вук Йеремич и президентът Борис Тадич, докато не кацнат няма да е напълно сигурно дали ще участват. Второ, любопитно ще е и това, че около една маса ще седнат македонският президент Бранко Цървенковски и гръцкият премиер Костас Караманлис. Ще бъде прекалено оптимистично да очакваме, че може да излезе някаква развръзка на спора между Гърция и Македония в последната среща от българското председателство на Процеса за регионално сътрудничество, но самият факт, че присъствието на толкова много високопоставени политици от региона говори сам за себе си.