ЕС ще дрънчи на кухо на срещата на върха на Г20 в Санкт Петербург
Аделина Марини, September 5, 2013
Жозе Мануел Барозу и Херман Ван Ромпой вероятно ще бъдат силно изолирани и ще се чувстват твърде самотни, представляващи единствено себе си в Санкт Петербург по време на срещата на върха на Г20 под председателството на Русия, тъй като тяхната програма се различава сериозно от програмата на останалите около масата. От една страна те са изправени пред отново набиращ скоро междуправителствен подход в отговор на амбициите на Комисията да държи юздите на страните-членки и от друга страна са нововъзникващите икономики, жадни за още растеж и несъгласни с европейските или американски рецепти. САЩ ще преследват собствената си програма, на Великобритания ЕС й е тесен, а Русия иска да й оставят близката чужбина на мира, за да може свободно да си упражнява политическия рекет, без обектите й да бъдат разсейвани с европейски мечти.
Въпреки че амбицията и на Русия е основната тема да бъдат икономическия растеж и намаляването на безработицата, тема номер едно ще бъде Сирия - тема, по която ЕС е пасивен, разделен и неподготвен. Нещо повече, господата Барозу и Ромпой са в последната година от мандата си без да е ясно как ще се развият събитията в самия Съюз и по тази причина се опитват да играят общ мач както със страните-членки, така и с останалите партньори от Г20. Парадоксът се засилва допълнително от това, че ЕС участва самостоятелно като единица в Групата на най-влиятелните държави в света, заедно с някои от най-мощните си членки - Франция, Германия, Италия, Великобритания. Те определено обаче не гледат в една посока нито по отношение на Сирия, нито по отношение на мерките за растеж и справяне с безработицата.
На фона на охлаждането на китайската икономика, а оттам и на останалите най-влиятелни икономики в света, повече от всякога темата за икономическия растеж и заетостта изглежда, че може да намери общ знаменател сред двайсетте. Но само така изглежда, защото пред намирането на общия знаменател стои едно голямо препятствие и то е засилващия се протекционизъм. Два дена преди началото на срещата в Санкт Петербург Комисията публикува десетия си доклад [на английски език], който следи свободата на търговията. Заключението на документа е, че през миналата година е затвърдена тенденцията на увеличаване на защитните мерки, вместо опростяване на режимите. Нещо повече, сега повече от всякога протекционизмът представлява сериозна заплаха за глобалния растеж и благосъстоянието, особено като се има предвид, че ефектите от икономическия срив са все още осезаеми.
Между 1 май 2012 г. и 31 май 2013 г. са били приети 154 нови мерки, а само 18 са били премахнати. Темпото на премахване на ограниченията си остава твърде слабо, а увеличаването на ограничителните мерки е все по-тревожно, е заключението в доклада. Най-рестриктивни са нововъзникващите икономики, водени от Аржентина, Бразилия, Индия, Индонезия, Русия, Китай, а отскоро Южна Африка и Украйна.
Протекционизмът обаче е тема, която не присъства в програмата на срещата. В официалното си приветствие [на английски език] преди началото й президентът Владимир Путин обобщава свършеното до момента като припомня, че е бил поет ангажимент за премахване на протекционизма, че са разработени нови принципи за финансова регулация и са определени целите за бъдещата координация на икономическата политика и реформите на финансовите институции. Всички предприети до момента мерки са помогнали за преодоляване на кризата, за стабилизиране на финансовите пазари и за засилване на надзора върху системно важните финансови институции, смята г-н Путин.
И макар че глобалната икономика все още е в зоната на риска, според него основната стратегическа цел трябва да бъде осигуруяването на силен, устойчив, балансиран и включващ растеж за всички, без да се споменава дали премахването на протекционизма би могло да има положителен ефект за постигането на тази цел. Шефовете на Еврокомисията и на Европейския съвет са твърдо решени да повдигнат въпроса като споделят мнението, че растежът трябва да бъде топ приоритет на Групата на Двайсетте, въпреки че това е една от сферите, по които може единствено да бъдат поети ангажименти за изпълнение на национално ниво, не и обвързващи заявления, каквито биха били обещанията за премахване на търговските бариери.
Барозу и Ромпой призовават лидерите да излязат със силен "Санктпетербургски план за действие", концентриран върху пакет от мерки за балансиран растеж и устойчивост. Призивът е както към неевропейските страни, така и към държавите-членки. Двамата отново припомнят, че ЕС има работа за вършене, която двамата лидери събират в четири точки: мерки за прекратяване на финансовата фрагментация и осигуряване на финансова стабилност, включително чрез почистване на балансите на банковата система; структурни реформи и фискална консолидация по мярка за възстановяване на конкурентоспособността и устойчивостта на дълга.
Третата точка в стратегията на ЕС трябва да бъде предприемането на незабавни инициативи в подкрепа на растежа като тук двамата ръководители посочват като добър пример Пакта за растеж и заетост и новата инициатива за младежка заетост. Първата е вече на една година и ефектът от нея е в сферата на философските дискусии, а втората е чисто нова и беше одобрена заедно с финансова подкрепа от 8 милиарда евро на юнската среща на лидерите на страните-членки на ЕС. С други думи, трудно може да се посочи нещо различно от просто поет ангажимент. Четвъртата точка в стратегията на Съюза трябва да бъде бързо завършване на банковия съюз и то особено изграждането на единен механизъм за банково преструктуриране. Механизъм, по който разделението в ЕС е голямо и най-рано през октомври ще стане ясно как ще изглежда този той.
Като се има предвид, че всяка страна е вторачена в собствените си проблеми - в Германия предстоят избори и канцлерът Меркел вероятно ще е предпазлива във всяко едно отношение, особено по темата "Сирия", британският премиер Дейвид Камерън беше бламиран от парламента за Сирия, в Австралия предстоят избори, а Китай е с нов президент и охлаждаща се икономика, то е много вероятно тази среща да не произведе нищо, освен едно своеобразно изнесено заседание на Съвета за сигурност на ООН.