ЕС на азиатската сцена – в пространството между очакванията и резултатите
Жанета Куюмджиева, стажант, September 3, 2012
Който е паднал в морето, той от дъжд не се бои или поне не трябва да се бои. Тази българска народна мъдрост важи с пълна сила за Европейския съюз. За Съюза е все по-належащо да засили работата по затвърждаването на възловите си партньорства и репозиционирането си на глобалната сцена. Продължителната финансова криза направи Европа по-скоро интровертна и почти избута в ъгъла външната й политика. След настъпването на „азиатския век”, както Brand von Muenchow-Pohl отбелязва в свой анализ за фондация Карнеги, постигането на „ефективен мултилатеризъм” като приоритет на Брюксел ще бъде възможно, ако ЕС излезе от традиционния обхват на трансатлантическите си връзки и диалозите с източните и западните си съседи, и се обърне към динамично развиващите се икономики - в частност към Индия и Китай.
Европейският бизнес в Пекин и Делхи
Анализът извежда няколко ключови сфери на взаимодействие, в които
Европейският съюз все още не е видял материализирани своите очаквания или сбъднати надеждите си за стратегическите партньорства с двата азиатски гиганта. Това личи особено в икономическо отношение. Европейският бизнес в Китай продължава да среща бариери от най-различен характер: обърквания на пазара от субсидии на местни компании, принудително преместване на технологии, липса на защита по отношение на интелектуалната собственост и дори – противно на предположенията - още по-силна силна намеса на държавата в икономиката след влизането на Китай в СТО през 2002 г.
На индийския пазар ситуацията е подобна. Въпреки че той определено е „по-отворен” за Европа, отношенията там не са безпроблемни. Наред с бюрократичните спънки и корупцията, от които страда и местният бизнес, правителството все още налага забрани и ограничения за чужда собственост в редица сектори и поддържа публичните предприятия чрез сложни схеми от кръстосано финансиране.
Има ли основания за оптимизъм в международното и регионално сътрудничество?
С все по-голямата роля на Индия и Китай в икономически план идват и отговорностите в глобалното управление. В анализа си Brend von Muenchow-Pohl напомня за оптимистичните очаквания на ЕС през 2003 г. и 2004 г. за стратегически партньорства с азиатските гиганти. Внезапните събития на африканския континент в последните години обаче изпитаха в реални условия политическата воля на двете членки на БРИКС да се съобразяват с политическите виждания на ЕС, манифестирани на сцената на ООН. Пекин от дълго време блокира инициативите на Съюза по въпросите на Судан, Зимбабве, а също и Сирия и определено не изглежда склонен да подкрепи по-драстични мерки срещу Иран, с което би компрометирал възможностите си за внос на петрол и газ.
Индия донякъде споделя реакциите на Китай към събитията в Африка. Последните й гласувания в ООН показват обаче, че солидарността й към Пекин и Москва по отношение на конфликта в Дамаск има граници. Що се отнася до Техеран, Индия подкрепи ЕС срещу ядрените амбиции на Иран, но също както Китай Делхи не би застанал зад по-строги санкции. Тази малко по-голяма активност на Индия в мироопазването определено отваря ниша, в която отношенията й с Европа може да се доразвият в стратегическо партньорство, но на този етап тази възможност е в сферата на политическите намерения, смята авторът.
Къде остана темата за демокрацията и човешките права?
Все още не са се материализирали и надеждите на ЕС за превръщането на Делхи в деен радетел на демокрацията и човешките права. Традиционно Индия се въздържа от резки движения при гласуването в Съвета по правата на човека на ООН по резолюции, които засягат специфични въпроси от вътрешните работи на дадена държава. Действително тя участва в различни проекти за развитие на демоктратичността в различни страни, но предварително условие за нейната помощ е съгласието на правителството на страната, към която инициативата е насочена. Въпреки това, взаимодействието на ЕС с Индия в сферата на човешките права е много по-ползотворно в сравнение с това с Китай. Още през 2006 г. в документ на ЕК, подготвян за Съвета и Парламента, се признава, че очакванията на ЕС към диалога в тази сфера с Пекин „все повече не могат да бъдат сбъднати”.
Вероятността Европа да засили изискванията си спрямо азиатския й парнтьор е малко вероятна. Изместването на икономическата сила и нуждата на ЕС от приятели сред динамично развиващите се икономики е факт и е добре съзнаван и от Китай. Ето защо Пекин надали ще предприеме маневри в политиката си, за да удовлетвори европейските претенции.
Заедно за устойчив растеж и овладяване на климатичните промени?
През 2006 г. ЕС формулира ясно очакванията си към Китай за приоритизиране на въпросите, свързани с околната среда, енергийната сигурност и климатичните изменения. Въпреки усилията на азиатския гигант да намали зависимостта си традиционните горива, днес Брюксел и Пекин са на различна страница по отношение на устойчивото управление на околната среда. Китай продължава да се самоопределя като „развиваща се страна” и да настоява да бъде възприемана с такъв статут в ООН, което я изключва от количествените задължения на напредналите икономики за намаляване на емисиите от вредни газове. Същата позиция споделя и Индия, чийто общ принос за обогатяването на атмосферата газови емисии представлява само част от този на КНР. Независимо от това, и двете страни, вероятно загрижени за овладяването на собствения си растеж, черпят от европейския опит за разнообразяване на енергийните източници и използването на нови технологии за добив на горива.
В сивата зона на оръжейното ембарго и сътрудничеството в областта на ядрените оръжия
Европейското оръжейно ембарго срещу Китай определено не е общностна политика, валидна за всички членки. Тук категорично проличава невъзможността на ЕС да играе единно. Според Brend von Muenchow-Pohl тази конкретна забрана е всъщност „политическа декларация, която оставя страните-членки да интерпретират съгласно собствените си конституционни изисквания и законодателство в областта на оръжията” . Ето защо, а особено и предвид силния интерес на някои страни-членки като Франция, Великобритания и Германия към Китай, ембаргото се прилага в различна степен. Взаимоотношенията на ЕС и Индия в областта на ядреното сътрудничество са аналогични. Макар инцидентът с Фукушима да вся известни съмнения в Европа по отношение на необходимостта от ядрена енергия като цяло, подписаното през 2008 г. от президента Саркози споразумение с Делхи за партньорство в ядреното сътрудничество все още е в сила, а през 2010 г. Великобритания последва примера на френския президент.
Очевидно на въпроса колко динамично се развиват отношенията на в т. нар. стратегически партньорства ЕС-Китай и ЕС-Индия, отговорът се определя от взаимната им зависимост в икономическо отношение. Страните-членки-износителки имат сериозен интерес от азиатския пазар и в голяма степен са зависими от Китай и Индия. Растежът на последните две обаче беше силно повлиян от кризата на Стария континент и намаленото търсене. Ето защо, ЕС трябва да развива икономическото си присъствие по прагматичен и последователен начин, за да остане в състезанието. Според някои критици, Европа стои на по-задна позиция сред приоритетите на Пекин, именно защото в момента е разрешила на Китай да извлича различни икономически и не само икономически ползи, без да прилага принципа „танто за танто”.