euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Стажантът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Александър Ивелинов подлага на остри критики десетте най-важни постижения, с които Европейският съюз се хвали за 2009 г.: прокарване на пътя към икономическо възстановяване; по-евтини мобилни телефонни комуникации; привличане на ресурси за борба с деменцията; нова светлина върху климатичните промени; борба с глада в най-бедните страни; защита на животните в океаните и на сушата; грижи за околната среда: от пестицидите до бензина; гарантиране на безпроблемно онлайн пазаруване; възстановяване на Европа след бедствия.

Според Александър Ивелинов, ефективността на някои от постиженията може да бъдат поставени под съмнение, а други са незначителни. Мерките за синхронизиране на научните постижения, насочени към борбата с Алцхаймер наистина звучи добре. Новата програма на ЕС, която обединява индустрията и академичната общност в откриването и въвеждането на нови методи за диагноза и лечение на различните форми на деменция спомага за премахването на пречките, забавящи прехода от научните открития към разработване на нови лекарства.

От друга страна политиката по опазване на околната среда показва още веднъж, че Европа е един от основните стълбове на изграждането на „зеления социализъм". Като се изключи пряко заинтересуваните участници в „зеления" бизнес, всички други сектори са засегнати от тази политика, пише още г-н Ивелинов от ИПИ. В условия на икономическа криза ЕС продължава да изисква от тях големи инвестиции в тази насока, които нямат никаква възвръщаемост.

Съмнения за ефективността си пораждат и мерките за икономическо възстановяване:

Стабилизиране на банките от европейските правителства; отделените 5.5% от БВП на ЕС за бюджетите на държавите - членки, насочени към трудовата заетост, инфраструктурата и енергийната ефективност; през 2009 година около 16,000 работещи в автомобилната индустрия, текстилната промишленост и строителството са получили помощ на стойност 60 млн. евро; предоставяне на заеми на стойност 15 млрд. на Румъния, Унгария, Латвия.

Повечето от тези мерки са свързани с лайт-мотива на политиката на ЕС за излизане от кризата - наливане на големи пари за възстановяване на икономиката и малко съществени реформи. При аргументите , които са представени за стабилизирането на банките се акцентира върху това, че след банкрута на „Лемън Брадърс" ЕС е направил всичко възможно, за да спаси европейските банки, които изпитват затруднения. Същото се отнася и за големите компании извън банковия сектор, който е нерентабилен. Вместо да се промени и да се адаптира към новите условия, а ако не може - да слезе от сцената, даден субект получава помощ и продължава по същия начин. Този подход се отразява в цялостната анти-кризисна политика - икономиката да излезе от кризата такава, каквато беше преди това, без да се реформира, със запълване на празнините чрез наливане на пари от правителствата.

Стажантът-икономист подлага на критики и постижението за постигането на по-ниски цени на мобилните разговори. Всеки европеец би бил доволен да плаща по-малка сметка за мобилния си телефон, но методът, по който е постигнато това е далеч от пазарните принципи. Според новите правила, цените на роуминг-услугите ще паднат с 60%, ценaтa за SMS от чужбина към ЕС вече се таксува по 11 евроцента, което е три пъти по-малко от досегашната, а цените на разговорите вече ще се таксуват на секунда. В документа гордо се заявява, че всичко това е постигнато под натиска на ЕС, т.е. чрез груба намеса в ценообразуването на мобилните оператори, завършва анализа си Александър Ивелинов, стажант в Института за пазарна икономика.

Все пак обаче euinside припомня, че голяма част от гореизброените постижения са резултат от напасване между интересите на страните-членки, техните граждани и големите компании. Много често въпросните постижения са плод на тежък лобизъм и не по-малко тежки преговори между страните-членки. В такава среда, при която липсва един цялостен орган на изпълнителната власт, е доста трудно да се прецени чия точно е вината за незначителния напредък и дали дадено постижение е добро или не. Остава да проверим дали влизането в сила на Лисабонския договор (на 1 декември 2009) ще оправдае очакванията за повече ефективност при взимането на общоевропейски решения.